Направи дарение на училище!

Обонянието ни е ключовото сетиво, стане ли дума за насладата от храната. Може би заради това не е учудващо, че след експеримент проведен от Университета на калифорния Бъркли, мишки с наднормено тегло, които са изгубили обонянието си, губят и тегло.

Странното обаче е, че мишките с нормално обоняние и тези с липса на такова са били подложени на една и съща диета. Разликата е, че индивидите със запазено чуство за мирис увеличават размера си до 2 пъти от нормалното си тегло. Още по-интересното в опита се оказват мишките със засилено обоняние. Те нарастват дори още повече от тези с нормално обоняние.

Проучването сочи, че ароматите на храната ни, може би играят важна роля в това как тялото ни обработва калориите. Ако не можеш да я помиришеш, може би ще я изгориш вместо да я складираш.

Резултатите от опитите сочат директна връзка между ситемата ни за обоняние и частите от мозъка, отговорни за регулацията на метаболизма (хипоталамуса), въпреки че връзката чрез нервната система между двете системи е все още непозната.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Хора, които са изгубили обонянието си поради някаква причина – болест, старост, Паркинсон, често страдат и от анорексия в последствие. Причините за това обаче са неясни до момента, тъй като загубата на удоволствието от храненето води до депресия, което от своя страна също допринася за загуба на апетит.

В проучването, публикувано в списанието Cell Metabolism се казва, че загубата на мирис има своята роля във всичко това и също така се предлагат възможни методи за терапия при хора със загубено обоняние или такива с проблеми с наднормено тегло.

„Системите ни за възприятие играят роля в метаболизма. Качването на килограми не е прост резултат от погълнатите калории, а от начина, по който те биват усвоени“, казва един от водещите автори Andrew Dillin. „Ако можем да приложим това проучване при хората бихме могли да направим лекарство, което не влияе на обонянието ни и все пак блокира тези метаболитни връзки в тялото. Това би било невероятно.“

Учените отблязват, че мишките, както и хората са по-чуствителни към миризми, когато са гладни, отколкото когато са сити. Те предполагат, че липсата на обоняние‚ лъже тялото, че вече е нахранено. Търсейки храна, тялото складира калории в случай, че търсенето се окаже неуспешно. Веднъж заситен, организмът се чуства свободен да гори калории.

Използвайки генна терапия, учените премахват временно обонянието на изследваните мишки за около 3-4 седмици.

Учените наблюдават как тези индивиди с липса на обоняние се превръщат в машини за горене на калории. Мишките започват да превръщат бежовите мастни клетки – подкожните клетки, които складират мазнини около бедрата и диафрагмата – в кафяви мастни клетки, които изгарят мастни киселини, за да произвеждат топлина. Някои от мишките изгарят почти всички бежови мастни клетки превръщайки ги в кафяви мазнини, което ги прави слаби и стройни.

При тези мишки се наблюдава и смаляване на размерите на белите мастни клекти – тези клетки, които се натрупват около вътршените ни органи и са свързани с лоши последствия за здравето ни.

При екземплярите с наднормено тегло и с развита глюкозова нетърпимост – състояние водещо до диабет, не само губят тегло, но и възстановяват нормалната си глюкозова толерантност.

Но все пак се наблюдават и някои негативни ефекти от опитите. Забелязва се намаляне на количеството на хормона норадреналин. При хората намаляването на този хормон може да доведе до сърдечни удари.

Авторите защитават възможността за премахване на обонянието при няоки хора с наднормено тегло като терапевтична мярка. На пръв поглед това решение би изглеждало драстично, но ако трябва да го сравним с операциите на стомах, които се извършат при подобни пациенти, това може да се окаже и не толкова травмираща интервениция и добра алтернатива на тези процедури, казват още учените.

При хората с наднормено тегло, може да бъде премахнато обонянието за предиод от 6 месеца. Тогава невроните ще се въстановят и те ще продължат живота си както преди.

Екипът от учени разработва два принципа за премахване на обонянието при мишките. Единият е чрез използването на невротоксин под формата на спрей. Веднъж впръснат в носа на мишката, той поразява рецепторите, но не унищожава стволовите клетки, което позволява на организма да възстанови обонянието след определен период от време. Отделно те разработват и втори метод с помощта на вируси, които имат сходен ефект върху нервната система.

И в двата случая мишките с премахнато чуство за мирис се хранят с еднакво количество мазнини, както и при тези с нормално обоняние. Но се оказва обаче, че индивидте с липса на обоняние са качили около 10% от теглото си (между 25 и 33 грама), а тези с нормална система за обоняние – със 100% от нормалното си тегло, или иначе казано са набъбнали с до 60 грама. При първата група от мишки инсулиновата чуствителност, и обработката на глюкоза се запазват в нормата. Това са фактори, които биват засегнати при хора с наднормено тегло.

Мишки, които вече са били с наднормено тегло, отслабват след като учените им премахват обонянието, въпреки че продължават да се хранят с богата на мазнини храна. Интересно е обаче, че гризачите губят само мазнини, без да бъдат засегнати мускулната или костната им система.

Учените от Бъркли работят в сътрудничество с техни колеги от Германия, които имат популация от мишки със засилено обоняние. При тях те наблюдават дори още по-добри резултати в сравнение с тези с нормално чуство за мирис.

Екипът от учени смята че ключът към справянето с проблеми, свързани с храненето при някои хора, може да се крие в обонятелните неврони. Често хора с наднормено тегло имат проблем с регулирането на количествата храна, която приемат. Блокирането на обонятелните неврони може да блокира тази ненаситност и да спомогне за правилното хранане.

Превод: Симеон Малинов

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!