Автор: Мартина Стефанова Семова
21 години, с. Първомайци, обл. Велико Търново
Музеите са неизменна част от човешкото общество. Те са онзи двигател на прогреса, който кара хората да се развиват, да разширяват знанията и възможностите си, да създават нови такива. Благодарение на тези културни институции човечеството знае историята си, учи се от грешките си и върви напред. Държава, която влага средства в развитието на музейната си мрежа, е държава с бъдеще. Държава, която възпитава у своя народ чувство за дълг и принадлежност, както и уважение към миналото и традициите, създава мислещи и отговорни хора. България може да се похвали с изключително богата и разнообразна музейна мрежа. В различните периоди от историята тя е преживявала силни и слаби моменти, усещала е влиянието на съответната политическа система и идеология, но продължава да се развива и разширява.
Всеки музей е уникален със своята експозиция и атмосфера. Всеки музей е скрил в себе си ценни предмети, любопитни за посетителя и съкровище за историка. Впечатляващ със смесването на автентична архитектура, украса, изкуство, традиции и занаяти; с начина, по който преплита в себе си минало, настояще и бъдеще, е Архитектурно-исторически резерват – Копривщица.
Град Копривщица се намира в пределите на община Копривщица, Софийска област. През града минава река Тополница, а наоколо се издигат върховете на Средна гора. Има няколко версии за възникването на това китно градче. Според първата, то е в резултат от преселването на търновски боляри. Те напускат Търново след превземането му от османците, и се заселват в този край. Втората версия счита, че началото на града е поставено от пастири и овчари. Те се преселват неизвестно откъде, като за основател на Копривщица се посочва старобългарски род със своите стада – т. нар. „жупа”. Трета легенда разказва, че то е създадено от „болярката Рила”. Тя се заселва тук и измолва от султана да я обяви за владетелка на Копривщица. Така се стига да възникването на града под името „Авраталан”, което в превод означава „женска поляна”.
През османското владичество Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалии, делибашии и кърсердари три пъти в периода XVIII – XIX в. Тук се подвизават местни хайдушки дружини. Сред най-известните хайдути, които действат в този край, са Детелин войвода, Богдан войвода, Драгой войвода, Дончо Ватах. Градът играе важна роля през Българското възраждане. Населението активно се занимава с търговия, абаджийство, кожухарство, животновъдство, изработка на шаяци, шарени черги, кенета, плъсти и др. С времето се превръща в ядро на националноосвободителната революция. Тук е открито Първото класно училище (1846 г.) от Найден Геров. През 1867 г. Васил Левски създава революционен комитет, с което поставя началото на революционната дейност в този край. Датата, която обезсмъртява името на Копривщица в българската история, е 20.04.1876 г. Същият ден е обявено избухването на Априлското въстание. То започва със светли надежди и завършва, удавено в кръв и сълзи. Това е събитието, което ще превърне по-късно, през 1952 г., Копривщица в град-музей. Тогава се реставрират и консервират паметниците на българската възрожденска архитектура и инфраструктура в града. Целта на тези действия е градът да запази своя автентичен и самобитен облик. През 1971 г. градът е обявен за архитектурен и исторически резерват, уникален по рода си в България. Само седем години по-късно, през 1978 г. Копривщица придобива статут на национален архитектурен резерват с международно значение. Тази значимост не намалява вече 40 години. Държавната политика от това време е била насочена към възстановяване на старите възрожденски образци и построяването на нови, следвайки стриктно модела за възрожденска архитектура.
Сред музеите и местните забележителности, създадени с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.
Къща музей „Димчо Дебелянов”
Историческият музей „Димчо Дебелянов” е разположен на ул.”Димчо Дебелянов” № 6 в Копривщица. Това е автентичният роден дом на видния български поет Димчо Дебелянов.
Музеите са неизменна част от човешкото общество. Те са онзи двигател на прогреса, който кара хората да се развиват, да разширяват знанията и възможностите си, да създават нови такива. Благодарение на тези културни институции човечеството знае историята си, учи се от грешките си и върви напред. Държава, която влага средства в развитието на музейната си мрежа, е държава с бъдеще. Държава, която възпитава у своя народ чувство за дълг и принадлежност, както и уважение към миналото и традициите, създава мислещи и отговорни хора. България може да се похвали с изключително богата и разнообразна музейна мрежа. В различните периоди от историята тя е преживявала силни и слаби моменти, усещала е влиянието на съответната политическа система и идеология, но продължава да се развива и разширява.
Всеки музей е уникален със своята експозиция и атмосфера. Всеки музей е скрил в себе си ценни предмети, любопитни за посетителя и съкровище за историка. Впечатляващ със смесването на автентична архитектура, украса, изкуство, традиции и занаяти; с начина, по който преплита в себе си минало, настояще и бъдеще, е Архитектурно-исторически резерват – Копривщица.
Град Копривщица се намира в пределите на община Копривщица, Софийска област. През града минава река Тополница, а наоколо се издигат върховете на Средна гора. Има няколко версии за възникването на това китно градче. Според първата, то е в резултат от преселването на търновски боляри. Те напускат Търново след превземането му от османците, и се заселват в този край. Втората версия счита, че началото на града е поставено от пастири и овчари. Те се преселват неизвестно откъде, като за основател на Копривщица се посочва старобългарски род със своите стада – т. нар. „жупа”. Трета легенда разказва, че то е създадено от „болярката Рила”. Тя се заселва тук и измолва от султана да я обяви за владетелка на Копривщица. Така се стига да възникването на града под името „Авраталан”, което в превод означава „женска поляна”.
През османското владичество Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалии, делибашии и кърсердари три пъти в периода XVIII – XIX в. Тук се подвизават местни хайдушки дружини. Сред най-известните хайдути, които действат в този край, са Детелин войвода, Богдан войвода, Драгой войвода, Дончо Ватах. Градът играе важна роля през Българското възраждане. Населението активно се занимава с търговия, абаджийство, кожухарство, животновъдство, изработка на шаяци, шарени черги, кенета, плъсти и др. С времето се превръща в ядро на националноосвободителната революция. Тук е открито Първото класно училище (1846 г.) от Найден Геров. През 1867 г. Васил Левски създава революционен комитет, с което поставя началото на революционната дейност в този край. Датата, която обезсмъртява името на Копривщица в българската история, е 20.04.1876 г. Същият ден е обявено избухването на Априлското въстание. То започва със светли надежди и завършва, удавено в кръв и сълзи. Това е събитието, което ще превърне по-късно, през 1952 г., Копривщица в град-музей. Тогава се реставрират и консервират паметниците на българската възрожденска архитектура и инфраструктура в града. Целта на тези действия е градът да запази своя автентичен и самобитен облик. През 1971 г. градът е обявен за архитектурен и исторически резерват, уникален по рода си в България. Само седем години по-късно, през 1978 г. Копривщица придобива статут на национален архитектурен резерват с международно значение. Тази значимост не намалява вече 40 години. Държавната политика от това време е била насочена към възстановяване на старите възрожденски образци и построяването на нови, следвайки стриктно модела за възрожденска архитектура.
Сред музеите и местните забележителности, създадени с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.
Къща музей „Димчо Дебелянов”
Историческият музей „Димчо Дебелянов” е разположен на ул.”Димчо Дебелянов” № 6 в Копривщица. Това е автентичният роден дом на видния български поет Димчо Дебелянов.
Credit: www.ploshtadslaveikov.com
Димчо Дебелянов е роден на 28.03.1887 г. в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина и е най-малкото от всичките шест деца. След смъртта на баща си, заедно със своето семейството Димчо се премества да живее и учи в Пловдив. Завършва Пловдивската мъжка гимназия. Чете поезия, прави опити да пише свои стихотворения. По-късно семейството на Дебелянов се преселва в София, като от това време са първите му публикувани творби. Участва във вписването на редица вестници: „Българска сбирка”, „Съвременник”, „Нов път”, „Оса” и др. Следва две години в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Развива се активно в областта на поезията, чете литература на френски, руски и английски език, превежда известни чуждестранни автори като Верлен и Шекспир. През 1912 г. е мобилизиран да вземе участие в Балканската война. През 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево, където след две години е произведен в чин подпоручик. След избухването на Първата световна война постъпва доброволно в редовете на българската армия. Бие се на Македонския фронт, където престоява близо осем месеца. Намира смъртта си на 02.10.1916 г. на фронта край Демир Хисар. Напуска света като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
Родният дом на Димчо Дебелянов е построен през 1830 г. от дядото на поета и е пример за т.нар. „еснафска” къща. В нея живеят две семейства – на бащата на поета и на неговия чичо. Постройката е разположена на два етажа, състои се от приземие и висок основен етаж с чардак, открит към югоизток.
През 1957 г. къщата е възстановена и реставрирана по идея на арх. В. Дебелянов, който е и братовчед на поета. Една година по-късно, през 1958 г. е открита като къща музей „Димчо Дебелянов”. Вдясно се намира статуя на неговата майка, притиснала ръка към лицето си, чакаща го да се върне от фронта. Абсолютно същата статуя се разполага и върху гроба на Дебелянов като надгробен паметник. В статуята е издълбан стих от Дебеляновата творба „Тиха победа”: „И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете”.
Музейната експозиция разказва на посетителите за живота и творчеството на поета, за негови идеи, блянове, любов и за пътя, който го отвежда до бойните полета на Първата световна война. Изложени са много негови лични вещи, портрети, книги, чернови и ръкописи на произведения и други. Посетителите могат да видят неговата кореспонденция с видни български дейци като Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Георги Райчев. Като най-ценни предмети в музея се определят неговите вещи от фронта, портрет на майка му и портрет на поета, нарисуван с акварелни бои от близкия му приятел Георги Мишев. При разглеждане на експозицията звучат записи на негови произведения, които не само въздействат върху посетителите, но и ги пренасят в духа на друга историческа реалност.
Къща музей „Тодор Каблешков”
Родният дом на българския революционер и патриот Тодор Каблешков се намира на ул. „Тодор Каблешков” № 8 в Копривщица. В близост е разположена църквата „Св. Богородица”, както и редица стари автентични български къщи от епохата на Възраждането.
https://www.ogledi.bg
Тодор Каблешков е роден на 13.01.1851 г. в Копривщица. Учи в родния си град, по-късно в Пловдив и в престижния френски лицей „Галатасарай” в Цариград. Изучава няколко езика, които практикува свободно – френски, гръцки и турски. Работи като телеграфист в Одринската железопътна гара, по-късно е преместен в станцията на Барон – Хиршовата железница в Пловдив. Назначен е на пост в гара Белово и скоро е издигнат до чин началник-гара. Развива активна революционна дейност, основава множество комитети, привлича голям брой дейци към борбата за национална свобода. През 1876 г. е един от апостолите на IV революционен окръг. На 20.04.1876 г. той е човекът, който оставя първия писмен документ за Априлското въстание, чрез своето прочуто „Кърваво писмо”. След потушаването на въстанието е заловен. Самоубива се в конака в Габрово, на път за пловдивския съд.
Къща музей „Тодор Каблешков” е построена през 1845 г., дело на видния копривщенски майстор Генчо Младенов. Тя е пример за архитектурата на българската богаташка къща през Възраждането с представителната си фасада, издадените си красиви зидани еркери, изящните и симетрични форми, като с особена красота се отличава кобиличният фронтон над затворения остъклен кьошк. Къщата е на два етажа и разполага с 10 помещения. Тук е родната стая на Тодор Каблешков, зимното работно помещение на жените, кухнята и собата. Вътрешността ѝ се характеризира с просторни помещения, богат интериор, извезани платове и изящна дърворезба по вратите, таваните и долапите. Обзавеждането и атмосферата пренасят посетителите във времето и модата от средата на XIX в. Къщата на Каблешков е отворена за посетители през 1930 г. като общ музей, но през 1954 г. е основно преустроена, допълнена и модернизирана като къща музей „Тодор Каблешков” според изискванията на времето. Това е първият музей, създаден в Копривщица.
В музея е разположена експозиция, която отразява живота, идеите и революционното дело на големия български революционер Тодор Каблешков. Изключително интересни експонати са преводите на Каблешков, направени в „Галатасарай”. Той прави първия превод на романа „Граф Монте Кристо” от френски на български език. Наред с това, експозицията проследява и отделни епизоди от подготовката, избухването и развитието на Априлското въстание. Сред експонатите са изложени и вещи на копривщенски опълченци,които вземат участие в най-големите боеве от Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Наред с експозицията за Тодор Каблешков е разположена и Читалищната музейна сбирка, подредена през 1931 г. В нея са изложени експонати, отразяващи историята и бита на копривщенското общество. Преплитат се прости предмети от ежедневието на обикновения българин с богатите и красиви принадлежности на заможните копривщенски търговци и чорбаджии.
Малко по-надолу от къща музей „Тодор Каблешков” се издига мраморен бюст-паметник на българския революционер, който е дело на скулптора П. Балабанов.
Къща музей „Георги Бенковски”
Къщата-музей „Георги Бенковски” е на ул. „Георги Бенковски” № 5.
https://koprivshtica.alle.bg
Георги Бенковски или Гаврил Хлътев е роден на 21.09.1843 г. в Копривщица. Ранната смърт на баща му го принуждава рано да напусне училище и да помага за издръжката на семейството. Практикува терзийство и абаджийство, а по-късно започва да развива семейната търговия. Познат е като начетен и скромен човек. Говори седем езика, сред които полски, румънски и персийски. Твърде млад се включва в борбата за освобождение от османска власт. Той основава редица комитети, развива мащабна революционна дейност и създава широки контакти с хора, верни на каузата. През 1876 г. е помощник на главния апостол на IV революционен окръг. Панайот Волов, оценявайки качествата му, отстъпва мястото на главен апостол на окръга. Бенковски спомага за добрата подготовка и организация на Четвърти революционен окръг. След избухването на Априлското въстание, той потегля със своя конен отряд. Известен е като „Хвърковата чета”, с която да вдига на бунт родопските села. Скоро след като въстанието е разгромено, Бенковски е предаден и загива при засада в Тетевенския Балкан.
Къщата, където се ражда и израства будният български революционер Бенковски, е построена през 1831 г. Тя представлява класически пример за типичната еснафска талпена къща, характерна за периода до средата на XIX в. Разполага се на два етажа. В лицевата част се намира обширен, открит чардак с дантелени дървени решетки.
През 1966 г. родният дом на Георги Бенковски е ремонтиран и обзаведен като музей. Още същата година е отворен и за посетители. Изложената експозиция проследява житейския и борческия път на младия българския революционер. Наред с множеството изложени оръжия на въстаници, графики, писма, документи и лични вещи на апостола, изключително любопитен експонат представлява топът, изработен от черешово дърво, дарен от видния деятел Михаил Маджаров.
В близост до родния дом на българския апостол се намира внушителен мраморен паметник-фигура на Бенковски, облечен в опълченска униформа, с калпак на главата, яхнал кон, размахвайки сабя в ръка. В долната част на паметника стоят заветните думи: „Ставайте робове, аз не ща ярем!”. Проектиран е и изработен от арх. П. Татов и скулпторът Х. Танев.
http://www.bulgariainside.com
Къща музей „Любен Каравелов”
Къщата от детството и ранния живот на двамата братя Каравелови се разполага на бул. „Хаджи Ненчо Палавеев” № 39.
https://koprivshtica.alle.bg
Любен Каравелов е роден на 07.11.1834 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела и Неделя Доганова. Има още трима братя и три сестри. Учи в килийно училище, след това в първото българско класно училище в Копривщица. Премества се да учи в Пловдив, а по-късно е изпратен от своя баща в Одрин. Помага на баща си в семейния занаят – джелепчийството. Обикаля из България и чужбина. Пътува до Цариград и Одеса, където постъпва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там той се запалва по литературата, историята и философските идеи. Пише статии за руските вестници, библиографски съчинения, разкази, повести, стихотворения, различни публикации, свързани с положението на българите под османско владичество. Редактира историческите вестници „Свобода” и „Независимост”, където си сътрудничи с Христо Ботев. Взема дейно участие в националноосвободителното движение, става основател и председател на БРЦК в Букурещ, Румъния. По време на Руско-турската война работи като преводач в руския щаб. Умира в Русе на 21.01.1897 г. от туберкулоза.
Петко Каравелов е роден на 05.04.1843 г. в Копривщица. Учи в родния си град, след което е изпратен в Енос като чирак в абаджийския занаят. Учи в гръцкото училище в града. Години по-късно заминава за Москва при по-големия си брат Любен Каравелов. Следва три години в Историко-филологическия факултет на Московския университет. По-късно записва да учи право. След Освобождението на България взема дейно участие в политическия живот на младата държава. Женен е за Екатерина Пенева и има две дъщери – Лора (съпруга на Пейо Яворов) и Виола (съпруга на Йосиф Хербст) Каравелови. Става водач на Либералната партия и заема поста министър-председател в няколко различни правителства. С неговото управление се свързват значимите събития като Съединението (1885 г.), преврата срещу княз Батенберг (1886 г.), бунта на офицерите – русофили в Русе и Силистра от 1887 г. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е съден за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов и получава присъда от 5 години затвор, но две години по-късно е амнистиран. През 1896 г. създава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Умира през 1903 г. в София.
Комплексът на двамата братя е строен от различни местни майстори в продължение на 25 години. Най-стара от всички сгради е „зимната сграда”, която възниква през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. В тази постройка е възстановена битовата обстановка от това време. Самата сграда разполага с три помещения: соба, кухня и килер. В тях е разположена етнографска експозиция, представяща традиционния бит и култура на копривщенци от XIX в.
Втората по възникване сграда е построена през 1820 г. и представлява стопанско помещение, пристройка към къщата. В нея са се съхранявали различни специалитети от местната копривщенска кухня – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кървавици, с които е търгувал Стойчо Каравелов – баща на Любен и Петко Каравелови. Интерес предизвиква едно корито от борова коруба, в което се замесвала каймата за колбасите. В тази постройка е представена музейна експозиция, разказваща за живота, творчеството и революционната дейност на Любен Каравелов. Като най-впечатляващ експонат сред многото други се отличава личната печатарска машина на Каравелов. Той я купува от Сръбската държавна печатница през 1871 г. за своите нужди. Тази машина издава най-пламенните и патриотични български вестници, останали в историята като невидими будители на народния дух – в. „Свобода”, в. „Независимост”, в. „Народност” и списание „Знание”. След Освобождението, през 1878 г. тук е отпечатана и първата българска конституция, наречена „Търновска”. Впечатляващата музейна експозиция се допълва от книговезкия нож, пресите, касите с букви, както и други документи от живота на будния копривщенец.
Последна, през 1835 г., е построена т. нар. „лятна къща”. Тя представлява жилищна сграда на два етажа, с открит чардак, леко издадена над улицата. Била е използвана от семейство Каравелови през лятото. В нея посетителите могат да открият фото изложба, събрала снимки на семейството и особено на по-малкия от братята – Петко Каравелов. Изложбата отразява неговото израстване като демократична личност, след това като политик и депутат, а по-късно и като министър-председател на България в няколко правителства, който винаги отстоява националните интереси.
Пред къщата-музей се издига паметник на Любен Каравелов, изработен от скулптора Н. Петренко.
Битов музей „Лютова къща”
Намира се на ул. „Никола Беловеждов” № 2. Представлява изключително запазен паметник на българската възрожденска архитектура, стенопис и дърворезба.
https://koprivshtica.alle.bg
Построена е през 1854 г. от пловдивски майстори по поръчка на копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата става собственост на търговеца Петко Лютов, откъдето носи и името си. Представлява сграда на два етажа – ниско приземие и широк основен етаж с множество помещения в него, разположени симетрично. Отвън къщата е боядисана в син цвят с дървени первази и капаци на прозорците. Формите на външната украса са пестеливи и семпли. Вътрешността ѝ обаче поразява със своята пищност, красиви стенописи и изящна дърворезба. Стенописите в отвода и помещенията са забележителни: „ренесансови” медальони, кошници с декоративни цветя, изписани алафранги и много други елементи. Поразителни са пейзажите, отразяващи впечатленията от гурбетчийския живот, както и картините от Цариград, Венеция, Александрия, Кайро и др. От дървен таван с форма на асма се спуска забележителен за времето си полилей, а в средата е резбовано елипсовидно слънце.
В музея е представен и един от най-типичните за Копривщица занаяти – производството на „плъсти” – нетъкани, пъстри, вълнени килими. Те са използвани за постилане на пода или на леглото. Изработвани са по специална технология в домашни условия. Украсата им е направена от естествени багрила и е израз на естетическото виждане на българката за красота и изящество. Изключителен експонат от интериора на „Лютовата къща” е шадраванът за розова вода. Той е разположен на втория етаж, който е разпръсквал приятен аромат във въздуха. Етнографската експозиция на музея се допълва от образци на българското национално облекло от Копривщица за мъже и жени, за делник и празник, както и от различни елементи от бита на богатите българи.
Битов музей „Ослекова къща”
Този паметник на българската възрожденска архитектура може да бъде открит на бул.”Хаджи Ненчо Палавеев” – 39, град Копривщица.
http://patepis.com
Къщата е построена през 1856 г. по поръчка на Ненчо Ослеков – заможен копривщенски търговец и абаджия. Участник е в Априлското въстание от 1876 г., който загива за освобождението на България, обесен от турците. Интересен факт е, че в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на въстаниците. Сградата се разполага на два етажа, като има и полувкопано избено помещение. Между първия и втория етаж се намира двураменно стълбище с дървен ажурен парапет, което осъществява връзката между тях. Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а самоковецът Коста Зограф създава красивите ѝ стенописи. Тя прилича на останалите възрожденски къщи по своята изящна дърворезба и интересните орнаменти, използвани в украсата на стените отвътре. Отличава се по нарушената симетрия – къщата има централна част и само едно крило, поради ограниченията на терена. Фасадата се поддържа от три колони, изработени от ливански кедър. Особено интересни са картините върху фронтона отвън, изобразяващи гледки от такива далечни дестинации като Александрия, Кайро и Цариград. Отвътре обзавеждането представя бита на богато копривщенско семейство. Помещенията са много на брой и поразяват със своите уникални стенописи.
Къщата е уредена като етнографски музей през 1956 г., а през 2013 г. става частен музей. Изложени са предмети от бита и дейността на семейството, както и елементи от местните копривщенски занаяти и облекло. Особен интерес за посетителите представляват празничните и ежедневните женски дрехи от XIX в., мъжките чорбаджийски костюми с всичките им характерни аксесоари за това време, като накити, наргилета и чибуци, внесени от чужбина. Тук са изложени и образци на т. нар. „кенета” – шити дантели, изработвани с единичен или двоен възел, впечатляващи с красивите си елементи, с които се слави копривщенския край.
Архитектурно-исторически комплекс – Копривщица се отличава от останалите музеи в България с няколко неща: струпването в един град и на разстояние от няколко метра на много забележителни образци на българската възрожденска архитектура; големият брой на къщите музеи на видни български революционери, поети и интелигенти; обаятелната атмосфера, която включва в себе си върховите постижения на българската революционна мисъл, на българското културно израстване, както и на формирането и развитието на българското национално самосъзнание. Туристите виждат в този комплекс интересна дестинация, етнолозите – неизчерпаемо богатство на етнографски материали, а историците – автентичния фон на историческите процеси в България в края на XIX в. и началото на XX в.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
- Копривщенските музеи – http://www.koprivshtitza.com/museums.php
- Община Копривщица – http://koprivshtitsa-bg.co/bg/culture/muzei/
- Копривщица – град музей –
http://www.aircrashconsult.info/BG/Koprivshtica/Koprivshtica-museum.htm
- Официален туристически портал на България –
http://bulgariatravel.org/bg/object/18/Koprivshtica
- 100 национални туристически обекта – https://100obekta.alle.bg/
- Копривщица, България – Сурдулица, Сърбия –
http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/index/country/bg/type/historic_object/locale/bg
- Уикипедия, свободната енциклопедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/
