Когато ненавижданата асирийска империя се срутва, новата халдейска династия, управляваща Вавилон (612 – 538 г. пр. Хр.) се заема с възстановяването на традициите и авторитета на изчезналата, просъществувала 1500 години стара Вавилонска империя. Следователно археологическите изследвания, въведени от цар Набополасар и сина му Навуходоносор в края на VII в. пр. Хр. са били не само призив за изучаване на миналото. Като инструмент на имперска политика те целели да дадат възможност на обществото да подражава на стила на старото време и да замени асирийското религиозно и културно влияние с вавилонско. Разкопавани са разрушени храмове, за да се разкрие тяхното устройство и да се намерят и най-дребните описания на коронации, скрити от строителите в основите им. Първият археолог, за чиято работа сега е известно нещо, е последният халдейски владетел Набонид (управлявал от 555 до 538 г. пр. Хр.). Той бил страстен почитател на археологията и последователен критик на неадекватните методи, използвани от предшествениците му в тази област. Работата на Набонид по съхраняване на древните надписи и по датировката на стари сгради и владетели все още е от полза за днешните археолози. Ако той бе отделял подобно внимание и на по-важни неща, вероятно нямаше да загуби царството си.