АРФА (ит. arpa; фр. harpe; нем. Harfe; англ. harp) един от най-старитемузикални инструменти, известен още в Древен Египет, Финикия,Асировавилония, Древна Гърция и Рим. Изобра¬жения на А. датират от ок.3000 г. пр. н. е. В Европа се е появи¬ла през XII в. Съвременната А. еконструирана от френския майстор-арфист Себастиян Ерар ок. 1810 г. Тяима 46—47 струни, опънати на голяма триъгълна рамка. Тонов обем от 1Cesдо gеs4. Всички струни сеs са оцветени с червен цвят, а струните {fes стъмносин или тъмнозелен за бърза ориентация на изпълнителя. За А сенотира както за пиано — на виолинов и басов ключ. Тоноизвличането сеизвършва чрез дърпане на струните — дясната ръка за по-високите, алявата за по-ниските тонове (от двете страни на инструмента). С помощтана 7 педала за «двойно действие» струните на А. могат да се престроиватна полутон или па цял тон. А. има богати художествено-техническивъзможности и нежносребрист тембър. Използува се като солов, ансамблови оркестров инструмент. В оркестъра за пръв път е въведен от Монтевердив операта «Орфей» (1607 г.). Красиви сола за А. се срещат в балетите наЧайковски «Лешникотрошачката», «Лебедово езеро», «Спящата красавица», вбалета «Раймонда» от Глазунов, в произведенията на Дебюси, Равел, П.Владигеров, В. Стоянов, М. Големинов и др.