Търсене
Close this search box.

Американска автоматична станция откри спускаемия апарат Скиапарели на Марс!

Американска автоматична станция откри спускаемия апарат Скиапарели на Марс!

Американска автоматична станция откри спускаемия апарат Скиапарели на Марс!

Американска автоматична станция откри спускаемия апарат Скиапарели на Марс!


Направи дарение на училище!



***

Автор
Светослав Александров
schiaparelli-lander-found-on-mars.png

Екипът на мисия „Марс Риконисънс Орбитър“ е на мнение, че обектите, идентифицирани на тази нова снимка от 20-ти октомври, са следи от кацането на европейския спускаем апарат „Скиапарели“. Credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS


Два дена след спускането на „Скиапарели“ на Марс, екипът на американската мисия „Марс Риконисънс Орбитър“ откри следи на най-новата снимка от 20-ти октомври, които вероятно показват къде точно е попаднал спускаемият апарат.

Съгласно официалната информация, която вече беше публикувана на страниците на КОСМОС БГ през последните два дни, първите етапи на навлизането в атмосферата и спускането са протекли нормално. В това число се е отворил парашутът и е бил изхвърлен успешно топлинният щит. Отклоненията от нормалната работа са започнали след планираното отделяне на „Скиапарели“ от парашута и задния щит, когато той е започнал да извършва контролирано спускане към повърхността. Както беше съобщено, спирачните ракетни двигатели са работили едва три секунди, а по план е трябвало да работят поне 30 за нормалното подсигуряване на меко кацане.

Горната снимка утвърждава вече известната информация за „Скиапарели“. В долната част на очертания правоъгълник се вижда бяло петно, вероятно парашутът, което е съвместимо с данните, че той се е отворил успешно. В горната част се вижда тъмно петно с размери 15 на 40 метра, което е резултат от доста по-продължителното свободно падане на „Скиапарели“. Ако двигателите бяха работили по план 30 секунди, те щяха да забавят спускаемия апарат до височина 2 метра, след което щяха да се изключат и апаратът да кацне сравнително меко. Понеже обаче са работили едва три секунди, „Скиапарели“ е паднал от много по-голяма височина – вероятно между 2 и 4 километра. Нямало е как порьозната структура да предпази апарата от такава височина. Вероятно при падането си „Скиапарели“ е изкопал този тъмен материал, който се вижда на снимката. Друга вероятност е да е имало експлозия на борда на апарата поради факта, че горивните резервоари са били все още пълни. Това засега е непотвърдено и предстои по-нататъшен анализ.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Горната снимка беше направена с камерата CTX на „Марс Риконисънс Орбитър“, която е със сравнително ниска резолюция – 6m/pixel. През следващите дни ще бъдат направени по-детайлни снимки с мощната камера HiRISE, която може да различава съвсем дребни детайли от повърхността.

Въпреки че изглежда, че „Скиапарели“ е извършил много по-твърдо кацане от първоначално предвиденото, Европейската космическа агенция (ЕКА) счита неговата мисия за частичен успех. Това е така, понеже през почти през цялото време на спускането „Скиапарели“ е изпращал детайлна инженерна и научна информация към орбиталния отсек „ЕкзоМарс-2016“-„Трейс Газ Орбитър“, като изключим последните 50 секунди. Получени са над 600 MB данни, които ще са изключително ценни за екипа и ще помогнат при планирането на по-нататъшни мисии. „Скиапарели“ не разполагаше сложни инструменти на борда – той бе изключително прост, нямаше камера и дори в случай на пълен успех щеше да работи не повече от 2-8 дни на повърхността. Основната му задача беше да тества нови технологии за спускане и кацане и тази задача бе изпълнена успешно.

По-рано през деня генералният директор на ЕКА Ян Вьорнер обяви цялата мисия за 96% успешна.

Орбиталният компонент – „ЕкзоМарс-2016“-„Трейс Газ Орбитър“ е напълно успешен! Мисията е вмъкната в много точна орбита с параметри 101 000 на 3 691 километра. Всички прибори на борда на автоматичната станция функционират нормално. Екипът планира да включи научните инструменти за пръв път през ноември, като някои снимки ще бъдат подготвени за публикация през декември.

През март 2017 година „ЕкзоМарс-2016“ ще започне поетапно да снишава своята орбита, докато влезе в идеална 400-километрова кръгова орбита. Тогава ще започне и основната научна мисия, която се очертава да продължи поне до 2022 година.

Източник: НАСАЕКА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

 

 



Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.