Акад. Никола Съботинов

Nikola-Sabotinov-20101110.jpg

Никола Василев Съботинов е български учен. Роден е на 13. 09. 1941 година в Бургас. Владее английски, руски и френски език.

Завършва Физически факултет към СУ „Кл. Охридски“, специалност „Физика“. Защитава дисертации за:
– доктор по физика – 1976 година в ИФТТ–БАН, дисертация на тема: „Върху някои изследвания и непрекъснато генериращи хелий-кадмиеви и хелий-селенови лазери“.
– доктор на физическите науки – 1992 година с дисертация на тема: „Лазер с пари на меден бромид“.

През 1976 г. в ИФТТ-БАН получава докторска степен по физика и става старши научен сътрудник III-та степен, като дисертацията му е на тема квантова електроника – „Върху някои изследвания и непрекъснато генериращи хелий-кадмиеви и хелий-селенови лазери“. През 1984 г. – ст.н.с. II степен. Получава степен „доктор на физическите науки“ 1992г., с дисертацията „Лазер с пари на меден бромид“. От 1993 г. е старши научен сътрудник I степен. От 1996 г. е заместник-председател на БАН. През 2003 г. става и редовен член (академик) на БАН.

Работил като:
– научен сътрудник, ИФТТ-БАН от 1967 година до 1984 година.
– ръководител на Лаборатория „Лазери с метални пари“, ИФТТ-БАН от 1987 година.
– ръководител на Направление „Лазерна физика и физика на атомите, молекулите и плазмата“ от 2007 година.
– зам.-председател на БАН от 01.11.1996 година до 17.03.2008 година – ЦУ на БАН.
– и.д. Председател на БАН от 18.03.2008 година до 18.06.2008 година – ЦУ на БАН.
– председател на БАН от 18.06.2008 година – ЦУ на БАН.

Научноизследователската му дейност обхваща областите: квантова електроника, физика на лазерите, лазери с газов разряд, лазери с метални пари.


РЕКЛАМА:

***

Главните му научни постижения са:
– създаване и изследване на лазери с пари на меден бромид.
– откриване на силен ефект на водорода в медно-халогенидните лазери и в лазерите на медни атоми, изразяващ се в повече от два пъти увеличаване на средната изходна мощност и ефективност.
– изобретяване и изследване на спиралния кух катод.

Има 339 научни публикации, включващи:
– публикации в научни списания и сборници на конференции: 131.
– публикации в български научни списания и сборници на конференции: 28 броя.
– доклади на международни конференции в чужбина: 65 броя.
– доклади на международни конференции в чужбина: 65 броя.
– доклади на международни и локални конференции в България: 78 броя.
– патенти: 27.
– дисертации: 2 (д-р и дфн).
– монографии: 2.
– обзорни публикации и учебници: 6.
– цитирания в световната научна литература: 597 пъти.

Ръководи внедряването на лазера с пари на меден бромид в индустриално производство в „Оптични технологии“, Пловдив; фирма „Норселд“, Австралия; фирма „Пулслайт“, България.

Участвал е в 4 проекта с Националния фонд за научни изследвания, 1987-1994г. и в 15 научно-приложни проекта, 1980-1994 г.. Ръководил е научно-изследователски екипи от страна на България в редица международни проекти.
Участвал е в научни редакционни колегии и научни институции:
– член е на Международния консултативен съвет на научното списание, издавано от Института по проточни машини при Полската академия на науките.
– член на редакционната колегия на Bulgarian Journal of Physics.
– представител на Българския комитет на членуващите в Международния съюз за Радионауки (URSI).
– член на Управителния съвет на Европейското предприятие за термоядрен синтез (ITER), представител на България.
– член на Съвещателния съвет на европейските академии на науките (EASAC), представител на България.
– председател на Координационния съвет по космически изследвания към Управителния съвет на БАН.
– председател на Експертния съвет за европейско сътрудничество към IV общо събрание на БАН.
– председател на Научнокоординационния съвет по бедствия, аварии и катастрофи към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Награждаван е с:
– орден на БАН „Марин Дринов“, 2001.
– почетен изобретател, България.
– вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“ – 1996 година
– Награда за принос към техническия прогрес, България.
– Медал „Република България“.
– Академична награда по физика на Българската академия на науките, 1995 година
– Медал „25 години Полска академия на науките“.

Член на:
– Society of Photo-Optical Instrumentation Engineers, (SPIE), 1995.
– Institute of Electrical and Electronics Engineers, (IEEE), Lasers and Electrooptics Society, USA, 1995.
– Optical Society of America (OSA), 2002.
– Съюз на физиците в България.

Съставил: Анжела Георгиева
Източници: „Научна слава на България“ – инж. Любомир Михайлов
„Бележити българи на съвременна България“ – инж. Любомир Михайлов

БГ Наука, съвместно с най-големия сайт за наука – Наука OFFNews, стартира проект „Българският принос в съвременната наука“.

Европейска нощ на учените 2022 г.: