Бойка Златева е главен асистент, доктор по аналитична химия и изследовател в Център за върхови постижения „Наследство Бг“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Вече близо 25 години се занимава активно с археометрия. Археометрията е интердисциплинарна област между точните науки като физика, химия, биология и др. и хуманитарните – история и археология. Терминът е съставен от думите “архео”, което означава “стар” (от гръцки) и “метрия” – измерване на нещо.

Роля в проекта

В Центъра по археометрия с лаборатория по реставрация и консервация като част от центъра за върхови постижения „Наследство Бг“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ нейната работа е да развива и прилага  съвременни инструментални техники като рентгенофлуоресцентен анализ, рентгенографски спектрометър, инфрачервена спектрометрия и др. за целите на археометрията.

Благодарение на закупените специализирани апарати по проекта, Центъра по археометрия с лаборатория по реставрация и консервация се превърна в най-модерната и добре оборудвана лаборатория за анализ на археологически находки в България.

Интересен факт

Римските сребърни монети представляват своеобразен репер за  икономическото и социално състояние на Римската империя. Обикновено когато през даден период има война или друго значимо събитие от социален характер, това си проличава при анализите на римските монети – те показват различни количества от отделните елементи в тяхната сплав. Количеството на среброто например намалява, а започва да се добавя повече мед към сплавта за изработка  на тези монети. По този начин учените могат да хванат  разпределението по време, по императори и по различните емисии на монетите.

Настояща работа

В момента тя и екипът ѝ изследват находки от спасителните разкопки до село Стоян Михайловски от миналата година. Това са най-вече фибули от тракийски тип и други допълнителни находки, на които се прави комплексен анализ, целящ определянето на вида на използваните сплави, начините на изработка на съответния артефакт и установяването на прилики/разлики въз основа тип на изделието и химически състав.Освен фибулите те са анализирали и върхове на стрели, железни шлаки, както и скален материал, взет в близост до разкопките. Въпросните находки са датирани на около 2500 години.

Допълнително се работи по още два проекта в сътрудничество с НБУ, където отново се анализират железни шлаки, керамика, глина, хоросан. Изследват се рецептите и начинът на употреба на хоросана, определя се температура на изпичане на керамиката и т. н.
По друг проект екипът анализира тракийско защитно въоръжение като шлемове, наколенници и брони от територията на днешна България, като въз основа на определения състав на сплавта, от която са изработени и типа на артефакта могат да се проследят търговски пътища, да се определи техниката, използвана за изработка на изделието, наличието на различни преправки, правени в древността и т.н.

Очаквания за бъдещето

В близко бъдеще  гл. ас. Златева се надява археометрията да е широко навлязла като съвременен метод за изследване на археологически обекти от различен тип – керамика, метални и стъклени артефакти, пигменти и т.н.. Според нея развитието в тази насока ще донесе много големи ползи, особено ако има вече добре обучени специалисти, които да разбират  от съвременните техники за анализ и да са наясно и с археологията в България, на Балканите и Европа .

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 2] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Направи дарение на училище!