По-малкото количество лактобацили в червата е свързано с повече провъзпалителни имунни клетки.
Човешката имунна система е мощна и сложна. Тя трябва да бъде нащрек през цялото време и да може да различава приятеля от врага. Но за съжаление, не винаги действа правилно и понякога атакува собствените клетки на тялото, причинявайки стотици „автоимунни“ заболявания, от множествена склероза (МС) до ревматоиден артрит.
Какво принуждава имунната система да греши по този начин, не е ясно, но все по-голямо количество изследвания търсят отговора сред трилионите микроби, които населяват телата ни, известни събирателно като микробиом.
Изследванията върху близнаци показват, че факторите като начин на живот и околна среда могат да играят голяма роля при автоимунните заболявания.
“Ако просто погледнете степента на съвпадение при близнаци (където и двамата близнаци показват една и съща черта), например за МС, само в около 30% това е наследствено. Така че за останалите трябва да е отговорна околната среда“, казва професор Маркус Клайневитфелд от института VIB в Белгия.
Предполага се, че много различни фактори от околната среда влияят на риска от автоимунни заболявания, включително диетите.
Солта
Предишни изследвания на проф. Клайневитфелд и други са установили, че диетите с високо съдържание на сол могат да повлияят на нашата имунна система, включително клетките, отговорни за възпаленията.
Възпалението е неразделна част от защитата срещу инфекция, но може да причини увреждане на тъканите и органите, когато се поддържа на високи нива.
Имунната система е балансирана внимателно между клетките, които стимулират възпалението, и клетките, които ги регулират. Проф. Клайневитфелд подозира, че диетата може да наруши този баланс, поне отчасти, както директно чрез въздействие върху различни имунни клетки, така и косвено чрез промяна на чревния микробиом.
„Искахме да анализираме как специфични диетични фактори могат да повлияят на чревния микробиом и могат да се отнасят до промени в имунната система“, казва проф. Клайневиетфелд, който ръководи проекта ENVIROIMMUNE за изследване на ефектите на солта. „Това което всъщност открихме беше доста изненадващо. Оказа се, че диетата с високо съдържание на сол изчерпва специфично полезните микроби, като лактобацили, в червата.“
Лактобацилите са често срещан тип „приятелски“ бактерии, намиращи се в червата. Има много видове лактобацили, включително някои, използвани в търговското производство на кисело мляко, сирена и кисело зеле.
„Направихме и малко пилотно проучване при хора и това също беше доста зашеметяващо, защото можехме да наблюдаваме изчерпване на лактобацили“, казва още проф. Клайневитфелд.
Само за няколко дни изследователите наблюдават различия при хората, които ядат допълнително само шест грама сол на ден. Те са имали не само по-високо кръвно налягане, но и повече възпалителни имунни клетки и по-малко лактобацили.
Изследователите са установили, че диетите с високо съдържание на сол намаляват количеството полезни бактерии, намиращи се в червата и засягат имунната ни система.
Метаболитите
При по-внимателно разглеждане се оказва, че лактобацилът помага да се поддържа имунната система под контрол, като освобождава съединения, известни като метаболити – странични продукти от нейната активност.
„Можем да покажем, че този ефект (увеличаването на провъзпалителните имунни клетки) вероятно се основава на промени в метаболитите, които се произвеждат от лактобацилите, тъй като те имат in vitro потискащ ефект върху имунните клетки. Ако имате по-малко лактобацили, тогава супресиращият ефект е изчезнал”, обяснява проф. Клайнвитфелд.
Това изследване е все още на ранен етап и е необходима допълнителна работа, за да се разберат дългосрочните ефекти на диетата с високо съдържание на сол върху микробиома. Тези проучвания са направени при здрави доброволци и затова ще е необходимо внимателно да се тества въздействието, което промените в диетата биха имали при определено заболяване.
Въпреки това, изучаването на микробиома също дава улики за причините за автоимунните състояния без никакви лечения. Един такъв пример е първичен склерозиращ холангит (PSC). Това рядко заболяване причинява запушване на жлъчните пътища, което от своя страна уврежда черния дроб.
„Много е разочароващо, че нямаме терапия, освен трансплантацията на черен дроб“, казва д-р Йоханес Хов от Университета в Осло (Норвегия). „Това всъщност е най-честата индикация за чернодробна трансплантация в Норвегия.“
Червата
Причината за състоянието е неясна, но има признаци, които сочат към връзка между автоимунитета и промените в микробиома. Много пациенти с PSC имат други автоимунни заболявания, а някои от гените, свързани с това състояние, също са свързани и с автоимунитета. По-специално, имат силна връзка с червата; до 80% от пациентите също имат възпалителни заболявания на червата.
„Това ни подсказва, че нещо, което се случва в червата, е важно за заболяването в черния дроб и това наистина сочи към микробиома“, казва д-р Хов, който прекарва половината от времето си в изследване на причините за болестта, а другата половина – в лечение на пациенти в болницата.
Предишни проучвания на бактериите в червата на пациентите с PSC са открили разлики в сравнение със здравите хора.
“Така че това е отправна точка; микробиомът е различен, но ние наистина не знаем дали това причинява заболяване, или е причинено от болестта“, казва още д-р Хов.
Частичен отговор на този въпрос може да дойде от изучаването на хора след трансплантация на черен дроб. Около една трета от пациентите с PSC развиват болестта отново в рамките на няколко години, натрупвайки увреждания в новия си черен дроб.
„Мисля, че това е доста силно доказателство, че има нещо, идващо отвън в черния дроб, което впоследствие го атакува“, допуска д-р Хов. “Това наистина е уникална възможност да се проследи болестта от самото ѝ начало.”
Едно предложение за причината е изтичане на микробни метаболити в кръвния поток, който преминава направо от червата към черния дроб. Да се установи обаче кои метаболити допринасят за заболяването е трудна задача; Д-р Хов описва чревния микробиом като „биохимична фабрика“.
В проекта StopAutoimmunity той използва стотици проби, събрани през годините от пациенти с рецидиви и ги сравнява с тези, които са излекувани чрез трансплантация.
Той проверява кръвни проби за хиляди различни метаболити, за да открие някакви модели, свързани с резултата от лечението. От анализ на проби от пациенти преди трансплантация, той вече е открил значителни промени в начина, по който те метаболизират някои основни хранителни вещества, включително някои аминокиселини и витамини от група В.
„Така спекулираме въз основа на това, че промените в микробиома по някакъв начин намаляват достъпа до основни хранителни вещества, които потенциално могат да повлияят на чернодробното заболяване“, казва д-р Хов.
Фекални трансплантации
Ако открият метаболит, катализиращ болестта, тогава д-р Хов се надява, че биха могли да започнат пилотно проучване за тестване на терапии, като пробиотици или фекални трансплантации, за промяна на баланса на чревните микроби.
“Наистина можете да направите нещо с микробиома: можете да го промените, може би и да го лекувате. Така че, ако имате заболяване, за което няма лечение, това е добро място за търсене“, посочва той.
Именно тази надежда кара повече учени да изследват ролята на микробиома в болестите. Сместа от популации на микроби в телата ни обаче е сложна и променлива. Дори ако изследователи като проф. Клайневитфелд и д-р Хов могат да определят точните механизми на заболяването, остава предизвикателството как надеждно да го поправим. Перспективата за манипулиране на микробиома може да предложи начин за лечение на много състояния, но все още само драскаме по повърхността.
„Мисля, че предстоят още много неща“, казва проф. Клайневитфелд. “Но тепърва започваме да разбираме как можем да използваме тези знания по терапевтичен начин.”
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
