Представете се първо, коя сте вие и с какво се занимавате?
Аз съм Радостина Александрова, завършила съм 125-о училище, след това 29-а гимназия в паралелка с разширено изучаване на английски език. След това съм учила биохимия и микробиология, днес тази специалност е известна като молекулярна биология. Специализирала съм вирусология, а от 1993 г. работя в институт на БАН, където съм минала през всички стъпала от специалист, през гл. асистент, доцент, а от края на 2018 г. съм професор. Всъщност аз съм доктор по вирусология и професор по морфология. Повече от 20 години преподавам в Биологическия факултет на Софийския университет в различни области като вирусология, имунология, генетика и патобиохимия. А също така и 3 години съм преподавала на студенти и в Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, където водех упражнения по биология на човека. Преподавам и в училището за докторанти на БАН, там пък водя курсове по молекулни основи на канцерогенезата и клетъчното и тъканното инженерство.
В наши дни науката е доста интердисциплинарна, така че човек няма как, работейки в някаква област, да бъде единствено и само в нея. Тя има много пресечни точки с редица други области. Специализирала съм в Словакия, в Унгария и в Дания. Общо взето това е съвсем накратко.
Биологията е много обширна област, защо точно вирусология?
Ами принципно аз съм израснала в семейство на двама ветеринарни лекари и при нас книгите, науката и въобще писаното слово бяха много на почит. В училище бях от децата, на които им се отдаваха много и най-различни предмети и за разлика от много мои съученици въобще не бях наясно какво искам да правя със себе си. Исках да правя всичко, исках в това, с което ще се занимавам да има литература, психология, режисура, философия, езици, математика, логика, биология, химия. Така чак до края на 10-и клас не знаех още какво ще правя, но като отворих справочника и прочетох “молекулярна и функционална биология” и реших, че това е моето нещо, защото в него има от всичко. Биологията не е точно това, което много хора са си представяли, просто да стоиш и да броиш краката на бръмбарите примерно. Няма такъв филм, биологията е много широко научно поле, в което има всичко – има математика, химия, философия, физика, ако щете има го и талантът да популяризираш тези познания.
После по-интересно се развиха нещата, защото така както се колебаех по кой път да тръгна в гимназията, така пък в университета като дойде време да се разпределяме за 4-и курс в отделни специалности, аз за първи път разбрах, че се въвежда специализация по вирусология. Мога да кажа, че това беше едно от много малкото решения в живота ми, които съм взела просто ей така от раз. По-нататък попаднах в секция, която тогава се наричаше молекулярна биология на ретровирусите и т.н.
Така че аз категорично вярвам, че няма случайни неща и в крайна сметка каквото и да ни се случва в крайна сметка всичко се подрежда по най-добрия за нас начин. Но най-често ни е нужно време за да можем да го оценим.
Да поговорим за сегашната извънредна ситуацията, точно преди около година и България се присъедини към ограничителните мерки, предприети в Европа. Хората тогава си мислеха и все още си мислят, че това никога преди не се е било случвало, че е нямало дотогава вируси и пандемии, никой никога не е носил маски. Но всъщност от зората на историята имаме сведения за чуми и епидемии, с тази разлика, че сега имаме съвременната наука на наша страна в борбата с тях.
Този вирус ни подейства доста отрезвяващо и приземяващо. Но хората са прави, защото действително епидемии е имало откакто свят светува, но на нас това ни се случва за първи път. Надявам се да е и за последен, или поне скоро да не се повтаря подобно нещо, макар че напоследък движението на коронавирусите стана твърде интензивно. Но ако се върнем към 18-19 век, тогава също се случват доста събития в медицината и науката, така че преди 100 години хората също са били със самочувствието, че са доста напред с материала. От сегашната ни гледна точка това може и да изглежда пресилено, но спрямо средновековието, когато е имало забрани да се практикуват много неща като аутопсиите например, е имало голям скок.
Само през миналото столетие е имало поне 3 грипни пандемии, да не говорим за пандемиите от холера, СПИН и т.н. Историята с полиомиелита също е била много драматична, защото това е бил един вирус, отнел живота на много хора, парализирал е много други. Като това се е повтаряло всяка година в продължение на доста дълго време, родителите са се страхували да си пускат децата да играят заедно, да си ходят на рожденни дни и т.н. Интересното е това, че пътят, по който се стига до откриването на ваксината против полиомиелит също е много драматичен. Всичко започва с това, че в един момент вирусът “прищраква” поради напредъка в хигиената в случая, колкото и да е странно. Защото това е попречило децата веднага след раждането да се срещат с него и тези, които са оцелявали са имали имунитет, но с подобряването на хигиената те просто не са го срещали и веднъж се
оказва да речем, че американските войници в Близкия изток се срещат с патоген, с който никога преди това не са се срещали и са страдали много жестоко. Една от жертвите на полиомиелита обаче се оказва Рузвелт, който по онова време е млад мъж в разцвета на силите си и това наистина потриса околните, когато видят, че това може да порази дори силни и здрави хора. В крайна сметка този вирус го оставя в инвалидна количка и ние така го познаваме реално.
Шест години тогава им отнема да създадат ваксината, включително и с кампании за дарения. Тогава тази ваксина е посрещната с невероятна надежда и подкрепа, като имате предвид, че това е инактивирана ваксина, т.е. вирусът е трябвало да бъде инактивиран напълно, така че да не може да предизвика заболяване, но пък да предизвиква имунен отговор. За беда обаче в една от първите произведени партиди се оказва, че вирусът не е бил достатъчно инактивиран и на практика става беля, но дори и това не е накарало хората да загубят вяра във ваксината. Просто е станало ясно, че това е един технологичен проблем, който никога след това не се е повторил. И реално полиомиелитът е вторият вирус, от когото човечеството се надява да се освободи напълно, след едрата шарка. Така че едрата шарка засега е единственият вирус, с който досега ние сме успели напълно да се разделим. Но имайте предвид, че за да се случи това има и доста причини, които го предполагат. Първо защото вирусът, предизвикващ едрата шарка е с ДНК геном, така че той е много по-стабилен в сравнение с РНК вирусите откъм мутации. Били са необходими близо 200 години ваксинации за да може накрая този вирус да бъде изкоренен, първата ваксина е била още през 1796 г. и чак през 1980 г. от СЗО са обявили окончателното изчезване на едрата шарка.
Тук идва друг интересен момент, че когато изчезне един такъв вид вирус, дали природата ще търпи дълго това освободено празно пространство? Някъде четох, че това пък предизвиква раздвижване на вируси при други близки видове, да речем при маймуните. Ето сега е същото с грипния вирус. Ок, в момента няма грип и слава богу, защото само той ни трябва. Още повече, че грипът и коронавирусът могат да си помагат и това беше установено още в началото на пандемията, когато миналата година двата вируса се срещнаха.
Да, имаше нещо като бум на инфлуенцата тогава.
Ами оказа се, че грипният вирус образно казано стимулира изявата за рецептора на SARS-CoV-2, т.е. изявата на неговата входна врата. И има такива предположения, че разпространението на грип може едновременно със SARS-CoV-2 да е помогнало на ковид.
Както и да е, сега в момента грипа го няма, което е прекрасно, няма и много други респираторни заболявания, което е още по-прекрасно. Но както вече казах – аз съм доста предпазлива в тази еуфория, защото първо – това че грипа в момента го няма не означава, че завинаги е изчезнал, защото той си има резервоар в природата и някъде там той все още съществува. Второто нещо е, че СЗО в момента няма как да се ориентира кой ще бъде циркулиращият вариант на грипния вирус когато той се върне, понеже той не циркулира в момента. Така че по-трудно ще бъде да се определи формулата на ваксината за следващия сезон. Друг проблем е, че човешките грипни вируси в момента не циркулират и така отварят една ниша да речем за свинските грипни вируси, а свинята си е практически една магическа чаша, от която тръгват много нови за нас грипни вируси, защото именно в нея става това забъркване на гените на човешки и свински грипни вируси, откъдето реално идват и новите вируси. Така че всички учени и специалисти следят много сериозно какво се случва, каква е ситуацията с вирусите в Южното, в Северното полукълбо, дават се съвети какво да съдържат ваксините за следващия сезон. Тоест там ние можем да направим една ваксина предварително, макар да е не 100, а 60% ефективна, пък и само 5-10% от хората по света се ваксинират с противогрипна ваксина, но така или иначе ние можем да изпреварим събитията.
Сега дали ще се научим и кога ще се научим и при ковид пак да бъдем една крачка преди него, защото виждате, че се появяват нови варианти, за това просто предстои да видим какво ще се случи.
Да, хубаво е да сме наясно и с това колко страшен е бил полиомиелитът и как благодарение на ваксината против него са спасени страшно много човешки животи, също и при едрата шарка – стотици милиони хора…
Само през миналия век над 500 милиона души са си загубили живота заради едра шарка. Тук искам да кажа, че и ваксината за едрата шарка не е било никак лесно да се създаде. Това е била ваксина, при която сериозните странични ефекти са били от сорта на 12 на милион. Но така или иначе ваксините са направили една наистина огромна крачка напред.
Парадоксално е, че близо 95% от населението в Африка е съгласно да приема ваксини, докато в Западна Европа едва 50% и надолу са склонни да приемат ваксина против covid-19. Явно ние вече не виждаме по същия начин проблема както е било при предишните големи чуми и пандемии.
Майка ми, която е на 85 години си спомня ужасите от времената когато е имало дифтерит, когато почти всяко семейство е давало жертва и моята баба, която иначе е била шивачка, е прилагала всякакви домашни илачи, включително гълтане на газ. Този ужас започва да покосява децата в цялото населено място, камбаната непрекъснато е биела на умряло.
Така че ние просто нямаме вече спомен за тези времена и ние не познаваме това време и този ужас. Докато в Африка за съжаление поради ред причини такива неща продължават да се случват с разпространяването на редица драматични заболявания и тези хора много добре знаят за какво става дума.
Линк към видео с цялото интервю – https://youtu.be/FF1C-TJYAJY?t=2403
Видеото продължава от мястото където свършва текста. Виж видеото от тук
Подкаст (слушай в аудио) – https://nauka.bg/podkast-mnogo-vajno-horata-da-imat-mediko-biologichna/
Как да слушате подкаста – вижте тук https://nauka.bg/bg-nauka-podkast/
