Защо хълцаме?

Накратко: Хълцането е рефлексно свиване на диафрагмата, което при възрастните няма никаква биологична или защитна функция. Според една теория този процес е остатък от дихателното обучение на плода в утробата, подготвящ новороденото за самостоятелно дишане след раждането.

 

За всеки човек хълцането е просто неудобство, но всъщност то може би учи бебетата да дишат. 

Понякога хълцаме  след празнична вечеря или чаша вино, а често това се случва и без да има видима причина.  Но защо  всъщност се случва? 

За учените това все още е загадка, но съществува една интригуваща теория. Според нея хълцането може да помогне на плода в утробата да се научи да диша, а по-късно в живота то е просто следа от ранното дихателно обучение, която вече няма никакво значение за човек. 

С други думи, според  д-р Питър Кахрилас, професор по гастроентерология и хепатология в Northwestern University’s Feinberg School of Medicine  в Чикаго , хълцането при възрастните е безполезно. 

Хълцането е рефлекс сравним с този, който се получава когато лекар удря с чукче коляното на пациент. Когато се задейства рефлексът, най-често чрез стимулация на стомаха или хранопровода, мозъчният ствол изпраща сигнали до диафрагмата и други мускули, част от така наречената дихателна мускулатура, причинявайки неволно свиване, което води до внезапно поемане на въздух. Тогава надгръклянникът, наричан още епиглотис, който представлява еластичен хрущял затварящ входа на гръкляна при гълтане, се преобръща, както става по време на преглъщане, покривайки дихателните пътища и причинявайки характерният звук при хълцането. 

Тъй като при хълцане дихателните пътища се затварят, то очевидно няма защитна функция свързана с дихателната система, но няма и следи да има каквато и да е друга полза от него при възрастните, според  д-р Кахрилас. Също така според него за разлика от ларингеалния спазъм, който предотвратява задушаване, хълцането не защитава по никакъв начин дихателните пътища или гърлото. „Хълцането няма никаква връзка с каквато и да е защитна функция” казва Питър Кахрилас, относно хълцането при възрастни. „По същество това което се случва е, че вдишвате, но преди да сте приключили тялото ви спира този процес. Това се повтаря определен период от време.” допълва той. 

Ситуацията при плодовете в утробата и новородените е различна. Д-р Кахрилас обяснява, че в утробата плодът се снабдява с кислород благодарение на плацентата, но веднага щом се роди бебето, животът му зависи от това да може да диша. „Щом се родите, вие веднага се нуждаете от дихателен апарат, който вече е обучен да изпълнява функцията си. ” казва той. Според Кахрилас е възможно хълцането, което започва още в утробата, да е тренировка за дихателния апарат, понеже при него се повтаря непрекъснато свиване на дихателните органи. „Това е като упражнение, при което се създава напрежение, но мускулът не се свива. Опитвате се да вдишате, но веднага след това затваряте дихателния път, така че вдишване не се осъществява. ” обяснява професорът. 

Хълцането  е упражнение, което плодовете в утробата и новородените правят редовно. Според скорошно проучване в областта на клиничната неврофизиология, което изследва мозъчната активност по време на хълцане при недоносени бебета, те хълцат по 14 минути на ден. Изследователите са установили хълцане още през деветата седмица от бременността, заяви Лоренцо Фабризи, старши научен сътрудник в отдела по невронаука, физиология и фармакология  в University College London, ръководител на изследването.

Фабризи и неговите колеги проследяват 217 новородени, от които някои са недоносени (родени преди 37 седмица от бременността), а други  нормално родени. Когато бебетата хълцат, екипът от учени записват мозъчната им активност (чрез ЕЕГ записи) в продължение на около час. Фабризи разказва, че в момента проследява 13 бебета, които претърпяват пристъп на хълцане, отбелязвайки, че то е причината за появата на три различни типа мозъчни вълни в мозъчната кора на новородените. 

Предишни изследвания както на животни, така и на хора са установили, че при неволните контракции на матката  се изпраща сигнал до мозъчната кора. Изследователите предполагат, че този процес учи мозъка къде се намират тези части на тялото, за да може по-късно да започне да ги контролира, казва Фабризи и допълва, че според него нещо подобно се случва и с хълцането при новородени. 

„Вече знаем, че когато предизвикаме неволно свиване на мускулите при животни мозъкът формира „карта на тялото”. Вземайки предвид тази информация, можем да открием причината диафрагмата да се свива – за да позволи на мозъка да формира карта на дихателната система и по-късно да може да я контролира.”казва Фабризи. 

Той обяснява, че през повечето време човек диша неволно благодарение на сигналите от мозъчния ствол към мускулите на дихателната система; понякога обаче можем и сами да регулираме дишането си (например когато лекарят ни каже да поемем дълбоко дъх). Това е способността да регулираме дишането си, която бебетата учат чрез хълцане, според Фабризи. Дали мозъчната кора участва в съзнателното регулиране на дишането, когато е симулирана от хълцане, все още не е известно. 

Независимо от първоначалната функция на хълцането, според изследователите, то няма значение след неонаталния период.

„И все пак има невронна верига в мозъчният ствол, която продължава в по-късна възраст да реагира чрез хълцане при неизяснени за учените условия. ” казва Кахрилас.

Превод: Анастасия Треновска  /част от курса за автори на БГ Наука/

Източник: www.livescience.com

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.