Направи дарение на училище!
„Можем да реагираме по два начина, когато срещнем истинска трагедия в живота – да загубим надежда и да попаднем в капана на деструктивното поведение, или да използваме предизвикателството, за да намерим вътрешната си сила.“ – Далай Лама
Когато си представим как телескопа Хъбъл обикаля в земната атмосфера, стотици километри над нас, бихме помислили, че той е стабилен и в безопасност за дълго време. Но въпреки нашите предположения, атмосферата на Земята не „свършва“ на 100 км нагоре, където космоса „започва“. Вместо това атмосферата на Земята продължава на невероятни разстояние и след това, макар и разредена, докато в крайна сметка се слива със слънчевия вятър. Четвъртият слой на атмосферата (от общо 5) всъщност съдържа космическия телескоп Хъбъл. Това е термосферата.
Слоевете на земната атмосфера, както е показано тук на мащабираната схема, се издигат много по-високо от типичното определение за граница на космоса. Всеки обект в нискоземна орбита е подложен на атмосферно влачене в някаква степен.
Въпреки, че всяка молекула кислород може да измине километър, преди да се удари в друга молекула, наличието на тези молекули е достатъчно, за да произведе бавно провлачване върху Хъбъл. С годините и преминаването на десетилетия, Хъбъл губи надморска височина и започва да пада. Ако не предприемем някакви мерки, то телескопът ще започне да пада самостоятелно и неконтролируемо до края на 2020-те години до средата на 2030-те. Най-голямата ни оптична обсерватория ще бъде загубена, а ние нямаме планове как да я спасим.
Превел: Гергана Карабельова /част от курса за автори на БГ Наука/
Източник: Science Blogs, https://scienceblogs.com/