Отношение на българското обществото към доброволчеството

Накратко: Българското общество демонстрира предимно положително отношение към доброволчеството, въпреки че реалният процент на участващи граждани остава малък. Основните пречки пред развитието на явлението са социалните нагласи, липсата на подкрепа от работодателите и икономическите затруднения.

Автори:

Йовка Сергеева Георгиева

Докторант по социална психология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Професор д-р Красимира Йонкова

Преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“

 

Резюме: Изследвано е отношението на българското общество към доброволчеството. Забелязани са тенденции за положително отношение към явлението. Българите показват готовност да се включат към доброволчески инициативи, но на практика доброволците в България все още заемат малък процент от населението.

 

Отношението на обществото е един от водещите фактори за развитие на доброволчеството. За изследване на нагласите на българското общество са проведени няколко изследвания в миналото, които сочат за положително отношение към явлението. Настоящото проучване изследва актуалното отношение на българските граждани към доброволчеството чрез анкета, създадена за целта на изследването и фокус групи. Проведено е в периода 2016-2017 година.

Темата е засегната в миналото от неправителствения сектор като не е била главен обект на изследване. Според проучване, проведено от Институт „Отворено общество“ („Изследване на доброволческия сектор в България”) през 2002 г., 75% от гражданите декларират позитивно отношение към явлението, 18% – неутрално, а едва 7% негативно (1). Според проведени 8 години по-късно анкета и разговори, мнение, че доброволчеството има лош имидж имат по-малко от 3% от лицата. Въпреки това същото изследване установява чрез фокус групи, че имиджът на доброволния труд и на доброволеца са проблемни, като основни негативни страни, посочени от респондентите, са отрицателно отношение на старото поколение и пренебрежително отношение на младежи и близки, посочващи, че е глупаво да се работи без да се получава възнаграждение. Допълнителни посочени пречки са липсата на разбиране и подкрепа от страна на работодателите и непопуляризиране на каузи (2).

При изследване на доброволчеството в България се установява, че важна роля играе финансовият въпрос. От една страна, влияние оказва икономическото развитие на държавата, а от друго – обезщетението на доброволческия сектор. Според изследването „Младежкото доброволчество в България“ от 2010 г. липсата на финанси в организациите е регистрирано като проблем от 60% от участниците. Посочени са и двата фактора – икономическото положение на страната и изборът на младежите през свободното си време да работят, вместо да полагат доброволен труд (липсва мотивация за помагане на другите, когато хората живеят на ръба на мизерията) и липса на средства за осигуряване на конкретната кауза и обезпечаването ѝ от доброволците. Споделя се чувството за неразбраност в доброволците от близки (както от възрастни, така и младежи), че работят без да получават заплащане за това (2).

В настоящото изследването участват общо 537 човека, като 177 от тях в миналото са били доброволци, а останалите не са били такива.

На въпроса за мнението за доброволчеството (при избор между възможни отговори и възможност за посочване на повече от един, както и добавяне на допълнителни такива) се установява като цяло положително отношение към явлението (90% дават такава оценка). Нито един респондент не избира отговор „отрицателно“, а едва 1% смятат, че то е безсмислено. 10% са заявили, че не ги интересува, около 1% заявява, че не знае какво е доброволчество (отговор, който не е от възможните избори).

Графика 1. Брой респонденти, дали разични отговори на въпроса „Какво е мнението ти за доброволчество?“

Над половината респонденти се възползват от възможността да изберат повече от един отговор, като всички направили го са посочили два или три позитивни такива. Паралелно с това, че смятат явлението за положително, анкетираните посочват, че то е полезно за обществото и/или за доброволеца.

При сравнение на мнението на участниците в проучването, които в миналото са били доброволци и тези, които никога не са били – при първите се забелязва по-високо ниво на положително отношение като единствено един от участниците показва отрицателно, като заявява, че доброволчеството е безсмислено, докато при вторите – процентът на отрицателно отношение или липса на интерес към явлението е по-висок – в тази група са отговорите „не ме интересува“, „не знам какво е“ и „безсмислено е“.

Като цяло се забелязва нисък процент на отговорите, свързани със значението на полагането на доброволен труд за самия доброволец. Едва 4% посочват този отговор, което сочи за ниска осъзнатост и недостатъчна информираност за ползата на доброволчеството за самия доброволец. Значителна разлика има в отговорите на двете групи респонденти – при хората, които не са имали опит в полагането на доброволен труд едва 3,5% посочват като значима ползата за лицето, полагащо доброволен труд, а при тези с опит в сферата – 45%. При отчитане на възможността за развиване на знания и умения чрез полагане на доброволчески труд (като отделен въпрос) голяма част от анкетираните (82%) посочват, че според тях човек може да научи много от доброволчеството, 13% посочват, че не знаят, а 5% – не смятат, че може да научи нещо при полагане на доброволен труд. По отношение на корелацията – човек, който има опит в доброволчеството и такъв, който няма, се забелязва разлика – 92% от респондентите с опит смятат, че доброволците учат много, докато, при тези, които никога не са били доброволци, процентът е 74. Логично, отговори „не знам“ са дали 19% от хората, които не са били доброволци и едва 2% – от тези с опит. Причина за това вероятно са липсата на ясна и точна представа на хората без опит и недостатъчна информираност по въпроса.

Тенденцията да се разбира ползата на полагане на доброволчески труд за обществото е висока – 49% от респондентите посочват този отговор.

По отношение на личното отношение и решителността да се занимава с доброволчество, респондентите отговарят на въпроса „Какво би посъветвал приятел, който се колебае дали да се занимава с доброволчество?“.

Графика 2. Процент на респондентите, отговорили на въпроса „Какво бихте посъветвали свой близък, който се колебае дали да се занимава с доброволчество?“

Забелязва се разлика по отношение на хората с опит в доброволчестово и тези без, като първите по-често биха подкрепили близките си да се занимават с доброволческа дейност – 89%, докато при хората, които не са се докосвали пряко до явлението, процентът е 63. Едва 10% от респондентите с опит в сферата биха останали безучастни и не биха изказали никакво мнение, докато при тези, които не са били доброволци, това са 30%. Значителна разлика има в процента на хората, които биха дали съвет на близък да не се занимава с доброволчество – 8% от респодентите без опит и по-малко от 1% при тези с опит.

Мнението на участниците в проучването за доброволците като цяло е положително (на 84% от респондентите). 78% от респондентите смятат, че хората, които са доброволци в някаква организация отделят времето си за нещо полезно, а 36% им се възхищават. Това показва признаване на значението на доброволчеството за тях и оценяване на значимостта му. Едва 1% посочва като отговор, че доброволецът чрез активността си се развива.

Пет процента смятат, че доброволците си губят времето с тази дейност. Въпреки че процентът е малък, все пак има хора, които оценяват явлението като загуба на време.

При съпоставяне на отговорите на респонденти с опит в доброволчеството и такива, които не са били доброволци, не се забелязва значителна разлика. Малка разлика се забелязва по отношение на възхищаването към човек, полагащ доброволен труд, като хората без опит дават по-често този отговор – 36% посочват, докато при тези с доброволчески опит процентът е 27.

При коментиране на явлението с участниците във фокус групи се забелязва положително отношение към явлението. По време на проведени 4 фокус групи участниците регистрират принципна готовност да се включат в доброволчески инициативи. Въпреки тази заявена готовност на 79% от участниците в групата, след 6 месеца няма нито един включил се в такава. Посочени са положителни страни на доброволците, но 24% заявяват, че за проблемите и каузите трябва да се грижи държавата, а не доброволци.

Като цяло се забелязва положително отношение на българското общество към явлението. То е по-силно изразено при хората с опит, което сочи за приятни преживявания по време на полагането на доброволен труд. Въпреки положителното отношение на обществото, все още е малък процентът на българите, участващи в доброволчески инициативи – около 8% (3). Забелязва се недостатъчно осъзнаване на смисъла на доброволчеството за индивида и предпочитане на други дейности, вместо занимаването с доброволен труд. Яснотата от ползата за доброволеца и инициативността на гражданите, желанието те да променят нещата, би се отразило положително на увеличаване на броя на доброволците.

Използвана литература:

  1. Институт „Отворено общество”, „Изследване на доброволческия сектор в България”, С., 2002
  2. Фондация „Помощ за благотворителността в България”, Младежкото доброволчество в България, С., 2010
  3. http://nmd.bg

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.