Променливото бъдеще няма да засегне единствено полярните мечки.
Американски жерав (Grus americana)През 40-те години на миналия век ловците и предприемачите в Северна Америка са докарали американските жерави почти до изчезване. Въпреки че днес популациите са се възстановили, променящото се време отново ги заплашва. Жеравите гнездят в арктичните крайбрежни влажни зони, заобиколени от естествени ровове и високи скали. Постоянното затопляне свива тези природни защити, излагайки малките на хищниците. Интензивните бури могат да удавят новоизлюпените. Годишните миграции до Тексас носят други предизвикателства: пресъхналите водни басейни по пътя ги принуждават да летят по-дълго между почивките.
Ярките жаби клоун някога покривали земята на Северна Америка. Сега се смята, че повече от дузина вида от рода Atelopus са изчезнали. Свързаните с Ел Ниньо промените в климата изпращат облаците по-високо над Андите. Това създава по-хладна и влажна среда, която е идеална за убиващите жабите гъбички. В други райони липсата на влага изсушава кожата на оцелелите жаби. „Фактът, че това са малки животни и хората не знаят много за тях, не означава, че не са важни“, казва еквадорският биолог Luis Coloma, чийто роден град някога бил богат на тези жаби. „Те са също толкова важни, колкото полярната мечка и пандата.“
Тъй като са много чувствителни бозайници, пандите започват да прегряват на температури от 25 градуса. Измененията в климата повишават температурите и така остават с все по-малко хладни планински убежища, в които пандите да се скрият. Принудени да се качват все по-нависоко в планините, дивите панди на Централен Китай – около 1 800 на брой – накрая ще трябва да се преместят, изоставяйки източника си на храна. Пандите са еволюирали да разчитат само на слабо хранителния бамбук и могат да храносмилат само малка част от количеството, което приемат. За да оцелеят, те консумират около 14 килограма от растението всеки ден. Но бамбуковите гори растат бавно и няма да мигрират заедно с пандите – което ги обрича на горещо и гладно бъдеще.
Тази петниста котка с гъста козина живее в златна среда между 3 000 и 5 500 метра над морското равнище в Тибетското плато – мразовит, скалист регион, който предлага диви кози и овце за плячка. Покачващите се температури изтласкват идеалната им зона все по-нагоре, което принуждава леопардите и плячката им да катерят по-високи склонове. По този начин фрагментира местообитанията им на малки части по върховете. Глобалното затопляне също придвижва и други хищници като обикновения леопард, който преди е избягвал студените висини и предпочитал лова в горите, в по-ниските части. Хората също мигрират в търсене на пасища за домашните козе и овце, което понякога изисква убиването на големи котки, които се интересуват от стадото.
Тези двуутробни разчитат на евкалиптовите дървета за всичко: подслон, храна и вода, въпреки че листата са умерено токсични. За съжаление, повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата променя основната химия на евкалиптовите листа, правейки ги по-малко хранителни и повече отровни. Нещата стават и по-лоши: големите суши в Австралия намаляват влажността на листните корони на дърветата, което означава по-малко вода за коалите. В замърсените площи тези животни могат да умрат от бъбречна недостатъчност заради дехидратация. Някои от тези животни сега пият вода от водни станции, създадени от изследователите. До скоро се смяташе за изключителна рядкост коала изобщо да пие някаква течност.
Дълбокият сняг на северноамериканските сухи, пропити с торф гори винаги е държал съперниците на северния елен на разстояние. Повишаващите се температури обаче подтикват и други елени към тези гори. Вълците ги следват неотменно и настървено намаляват популациите на северни елени. Братовчедите на северните елени, обитатели на тундрата, също са заплашени от промените. Затоплящият се климат причинява оттеглянето на морския лед от местообитанието им и увеличава кондензацията на водна маса, която навлиза в горните слоеве на атмосферата като влага. Тази влага се превръща в интензивен дъжд, който замръзва над снега, затваряйки под слой лед растенията, служещи за храна на елените. Този нарушен воден цикъл може да принуди десетки хиляди животни едновременно да гладуват.
Този раиран плувец е претенциозен към храната си и подбира само плоски и бодливи корали. Обикновено това си е в реда на нещата. Рибите и коралите живеят в морета навсякъде по света, от Хавай до Червено море. Но океанските температури се покачват и това убива коралите чрез масово избелване, при което те губят симбионтните си водорасли. Когато циклоните разбият вече уязвимите коралови рифове, рибите страдат още повече. Възможно е някои лъчеперки да оцелеят и да се завърнат в старите си убежища при положение, че коралите някога се възстановят. Този процес изисква моретата да останат кротки и хладни за поне десетилетие или повече.
С гнезда, свити на безплодна, скалиста земя, новородените от този вид при всички положения имат труден старт в живота. Покачващите се температури на Западния антарктически полуостров водят до повече снеговалежи и са направили локвите често срещана гледка. Вече изложените им на опасност места за гнездене биват потопени или залети. Студените мокри гнезда могат да се окажат фатални за малките, които тепърва трябва да развиват водоустойчиви пера като възрастните – ако предположим, че яйцата няма да замръзнат в студените локви, преди пиленцата изобщо да получат шанс да се излюпят. Резултатът е, че популациите на пингвини в този район намаляват бързо, и изследователите се опасяват от това, което ще последва в бъдеще.
Превод: Никол Николова
Източник: Popular Science
