Управление на Шарл VIII (син на Луи XI, от династията Валоа). Той бил единственият владетел в Европа, който разполагал с постоянна армия и доходи за нейното издържане. Като използва вътрешните борби в Италия, през 1491 г. преминава Алпите и през Милано, Флоренция, Рим, достига до Неапол. Италианските князе създават антифренска коалиция. Не успявайки да я победи, Шарл се оттегля от Италия.
1493—1558 г.
Франсоа Рабле, френски писател от епохата на Възраждането, изтъкнат хуманист. Неповата творба „Гаргантюа и Пантагрюел“ представлява сатира на феодалните средновековни отношения и утопична картина на новото, справедливо общество.
1498—1515 г.
Управление на Луи XII, представител на орлеанската линия на династията Валоа. Подновява (в 1498 г.) войната с Италия. Французите превземат Милано, заплашват Венеция, а след това се насочват към Неапол. Арагонският крал Фердинанд, комуто последният владетел на Неапол отстъпва своите права върху трона, тръгва срещу Луи XII. С победоносната за испанците битка край р. Гариляно през 1503 г. те принуждават френските войски да напуснат Италия. Неапол, Сицилия и Сардиния отново преминават под господството на Испания.
1515—1547 г.
Управление на Франсоа I. Той свиква Генералните щати. Лично се занимава с всички подробности на държавното управление, съсредоточено в кралския съвет, чиито отдели отговаряли в общи линии на сетнешните министерства на вътрешните работи, финансите, правосъдието, външните работи и т. н. Кралят подкрепя хуманистите, става меценат на изкуството. Кралският двор се превръща в център на политическия и културния живот.
1515 г.
Поход на Франсоа I до Милано.
1521 — 1544 г.
Франсоа I води четири войни с император Карл V за господство в Италия (1:1521 — 1526; 11:1526 — 1529; III: 1536 — 1538; IV: 1542 — 1544). Въпреки военните успехи и дипломатическите способности на краля, който печели многобройни съюзници в борбата срещу Хабсбургите (напр. турския султан), войните в Италия завършват с неуспех за Франция. В 1525 г., в резултат на поражението край Павия, Франсоа I попада в плен. По време на последната война Карл V повторно навлиза във Франция (първият път през 1536 г.), но силната съпротива на френското население (особено на селяните), както и подготовката на протестантските князе в Германия за въстание срещу императора, го принуждават да се изтегли.
1522—1572 г.
Франсоа Клуе, художник на френското Възраждане, автор на много портрети на краля и неговите приближени.
1524—1585 г.
Пиер Ронсар, най-великият френски поет от епохата на Възраждането и родоначалник на националната френска поезия. Член и водач на Плеядата, т. е. на група френски поети, изграждащи националната поезия върху основата на антични литературни образци (напр. „Влюбените“, „Поезия“).
1530 г.
В Париж е основан Колеж дьо Франс.
1544 г.
Мирният договор в Крепи слага край на войната на Франция с император Карл V. Двете страни се отказват от придобитите територии. Милано остава във васална зависимост от империята, а Неапол — испанско владение.
1547—1559 г.
Управление на Анри II (син на Франсоа I), женен за Катерина Медичи. Аnри II подновява войната с Испания. През 1559 г. с мирния договор от Като-Камбрези, френският крал се отказва от претенциите си към Италия и Бургундия.
1552—1556 г.
Война С император Карл V.
1558 г.
Французите отвоюват от англичаните Кале — последната опорна точка на Великобритания на френска територия.
1562—1598 г.
Религиозни войни във Франция при управлението на синовете на Анри II: Франсоа II (1559—1560; съпруга на Франсоа II е шотландската кралица Мария Стюарт) и Шарл IX (1560—1574 г.). Решаващо влияние върху двамата владетели — като регентка — има тяхната майка Катерина Медичи. И при управлението на Анри III (1574—1589 г.) се води кръвопролитна религиозна война между лагера на католиците, предвождай от кралския двор и лотарингските князе Гиз и хугенотите (калвинисти), съсредоточени около фамилията Шатийон и Бурбонските князе, потенциални наследници на френския трон (в случай на отмиране на династията Валоа). Двете страни, особено Свещената лига, начело с Анри дьо Гиз, водят войната с невиждана жестокост. През 1572 г. Гиз (подтикнат от Катерина Медичи и под предлог за договаряне с хугенотите, потвърждение на което трябвало да бъде бракосъчетаването на Анри Наварски, крал на Навара, със сестрата на краля Маргарет поканва в Париж най-верните хугеноти. През нощта на 23 срещу 24. VIII (т. нар. Вартоломеева нощ) въоръжени тълпи избиват около 3000 хугеноти пристигнали за венчавката на краля. В боя загива и адмирал Колнни, предводител на хугенотите. Много хугеноти се укриват в крепостта Ла Рошел и на други места (в Ним, Сансер), за да продължат борбата срещу Свещената лига. Последният крал от династията Валоа, Анри III лавира между католиците и хугенотите. Когато въоръжената помощ на испанския крал Филип II засилва позициите на католиците, той преминава на страната на хугенотите и заповядва да бъде убит ръководителя на католиците, популярния в страната Анри дьо Гиз. Само след няколко месеца Анри III е убит. Наследникът на Анри III — Анри Наварски, не виждайки възможност да остане на власт с подкрепата на протестантското малцинство, обещава да подкрепи католицизма. Той поставя началото на династията на Бурбоните (1589—1692 г.). Приема католицизма през 1593 г., а на следващата година се коронясва.
1589—1610 г.
Управление на Анри IV, ловък политик, талантлив дипломат и пълководец. Той изглажда религиозните разпри (1598 г.), завършва войната с Филип II, издига икономиката на страната, води изгодна за Франция финансова и стопанска политика (с помощта на своя министър на финансите — Сюли). През неговото управление се засилват бюрократизмът и централизацията. Генералните щати престават да се свикват. Властта на провинциалните събрания е ограничена.-Нараства ролята на бюрократичния апарат, чиновниците получават право на наследяване и продажба на длъжностите. Икономическата политика на Анри IV е насочена към укрепване на промишлеността и търговията. С цел да се ограничи вносът на промишлени изделия от Северна Италия, Холандия и Англия се създават манифактури. Появяват се и т. нар. кралски манифактури. Анри IV провежда антихабсбургска политика, поддържа протестантите и оказва помощ на нидерландците. Проектира създаване на голям протестантски съюз в Европа, в който освен Англия, Франция и Холандия, трябва да участвуват протестантските князе от Империята, Скандинавските страни и Швейцария. Считайки войната с Хабсбургите за непредотвратима, Анри IV и Сюли енергично се готвят за нея. В 1610 г., по време на тези приготовления, Анри IV е убит от фанатизирания католик Равайяк.
1592—1655 г.
Пиер Гасенди, френски философ-матери алист, математик и астроном. Сенлист и емпирик, обновява атомистиката, възражда възгледите на Епикур.
1594—1665 г.
Никола Пусен, известен френски художник, виден представител на класицизма през XVII в. Известни творби: „Вакха налия“, серия „Годишни времена“ и др.
1596—1650 г.
Рьоне Декарт (латинизирано име Картезий), френски философ, математик, физик и физиолог. Противник на схоластиката, пионер на методите за критично мислене (мисля, значи съществувам), създател на аналитичната геометрия.Съчиневия: „Разсъждение за метода“, „Принципи на философията“.
1598 г.
Анри IV издава Нантския едикт, който регулира религиозния въпрос и политическите права на хугенотите. С едикта се разрешава на хугенотите да провиждат богослужения (с изключение на.Париж и епископските градове), дава им се право да откриват собствени училища, да печатат книги и да заемат държавни служби. Като гаранция за сигурността си, хугенотите получават около 100 крепости (напр. Ла Рошел), с право да разположат в тях свои въоръжени сили.
1604 г.
Основана е първата френска остиндкйска компания.
1606-1684 г.
Пиер Корней, френски писател, представител на трагедията от епохата на сицизма, член на Френската академия (1647 г.). Шедьовър: ‘ „Сид“; .следват „Хораций“, „Цина“, „Полиевкт“ и др.,,
1610—1643 г.
Управление на Луи XIII (син на IV). По време на неговото непълнолетие регентка е майка му Мария Медичи. Това обстоятелство е използувано от фаворитите й, които заставят Сюлнда подаде оставка, завземат управлението на страната и опустошават държавната хазна.
1614 г.
Поради дефицита в държавната хазна, (регентката Мария Медичи свиква Генералните щати, но опозицията на съсловните представители, остро критикува вътрешната политика на правителството и Генералните щати скоро биват разпуснати. До 1789 г. Генералните щати не са свиквани,
1621—1695 г.
Жан дьо Лафонтен, френски поет, баснописец, член на Френската академия (1684 г.). Противник на абсолютизма. Творчески подем бележи в 12-те книги „Басни“.
1622—1673 г.
Молиер (псевдоним на Жан Батист Поклен), френски писател, артист, театрален деец, комедиограф. Творчеството му представя ярка картина на разложителните сили, които подкопават феодалния строй. Комедии: „Тартюф“, „Дон Жуан“, „Мизантроп“, „Скъперникът“, „Мнимият болен“ и др.
1623—1662 г.
Блез Паскал, френски математик, физик и философ. Открива класическата теорема на Паскал за шестоъгълник, вписан в конусно сечение, открива хидростатичния Паскалов закон; конструира сметачна машина. Главно философско произведение: „Мисли“ (1670 г. посмъртно) .
1624—1642 г.
След неудачното управление на Мария Медичи и нейните фаворити, довело до намаляване значението на Франция в Европа, властта поема първият министър на правителството кардинал Ришельо, изтъкнат държавен деец. Той управлява 18 години. Във вътрешната си политика Ришельо се стреми да укрепи Франция като държава с абсолютна кралска власт; във връзка с това ликвидира остатъците от сеньориална власт по места и предава цялата държавна администрация на кралските чиновници, т. нар. интенданти или комисари, пряко подчинени на краля. Отстранява от столицата съпротивяващите се магнати, заповядва да се разрушат много феодални замъци, които нямат стратегическо значение за страната. В икономическата политика продължава дейността на Анри IV, подкрепя развиващите се манифактури. По времето на кардинал Ришельо, Франция започва колониална експанзия (в Канада и Антилските острови). Във външната си политика Ришельо се стреми да ограничи хегемонията на Хабсбургите в Европа, води борба с тях, сключва съюз с Швеция, Швейцария и Холандия, финансово и с оръжие подпомага немските протестантски князе в борбата им срещу императора по време на 30-годишната война (1618 — 1648 г.).
1628—1629 г.
Като използват слабостта на правителството по време на регентството на Мария Медичи, хугенотите се опълчват с оръжие срещу централната власт. Свободите, които им били признати с Нантския едикт, подкопавали абсолютната власт на краля и за да сломи тяхната политико-военна организация, след дълга обсада Ришельо превзема главната им крепост Ла Рошел. В южната част на Франция, хугенотите също са поведени.
През 1629 г. с т. нар. Едикт на опрощаването се гарантира религиозна свобода на хугенотите, но те са лишени от политически правилегии, отнемат им се крепостите, ликвидира се хугенотската войска, премахва се съдопроизводството им (съдилищата).
1631 г.
Начало на периодичния печат във Франция.
1632—1687 г.
Жан Батист Люли (Джовани Батиста Люли), френски композитор от италиански произход. Основоположник на френската класическа опера. Създател на музикални жанрове, лирическа трагедия и комедиен балет.
1635 г.
Ришельо основава Френската академия в Париж.
1636—1711 г.
Никола Боало, френски поет, теоретик на класицизма. Пише епиграми и сатири. В трактата „Поетическо изкуство“ излага основни принципи на класицизма в литературата.
1639—1699 г.
Жан Расин, френски поет, представител на класицизма. Трагедии: „Тебаида“, „Андромаха“ (неговият шедьовър), „Федра“ и др.
1643—1661 г.
При непълнолетието на Луи XIV регент-ка е неговата майка Анна Австрийска, а в същност управлява първият министър, италианец по произход, кардинал Мазарини, който подобно на своя предшественик Ришельо се стреми да утвърди абсолютната кралска власт и да осигури надмощие на Франция в Европа.
1648 г.
Вестфалският мирен договор слага край на 30-годишната война (1618—1648 г.). Франция получава почти целия Елзас, премествайки границите си до Рейн.
1648—1653 г.
Т. нар. „фронда“ (хвърляне с прашка, т. е. проявяване на недоволство, тъй като прашката тогава е строго забранена във Франция) — бунт на феодалните владетели и гражданите, насочен срещу политиката на Мазарини и кралския абсолютизъм. Въпреки началните си успехи, поради липса на единство между въстаниците, бунтът завършва с поражение. Възстановяване на силната кралска власт — приета благосклонно както от френската буржоазия, така и от земевладелците, много от които считат, че абсолютизмът (особено след въстанието на народните маси по време на фрондата) защитава най-добре класовите им интереси.
1652—1659 г.
Френско-испанска война. Завършва с Пиринейския мирен договор; в съответствие с него Франция получава провинциите Руеийьон и Артоа, както и част от Лотарингия. Луи XIV се оженва за Мария Терезия — дъщеря на испанския крал.
1658 г.
Мазарини организира т. нар. Рейнски съюз в Германия, съставен от трима духовни електори, баварския княз и няколко по-дребни немски владетели. Членовете на съюза се задължават да не оказват на императора каквато и да е помощ срещу Франция. Всъщност съюзът е насочен против хегемонията на Хабсбургите в Европа.
1661 — 1715 г.
След смъртта на кардинал Мазарини (1661 г.) Луи XIV заявява, че ще управлява без първи министър. Връх на кралския абсолютизъм (на Луи XIV се приписват думите: „Държавата — това съм аз“.). Кралят управлява сам като назначава министри. Министърът на финансите Колбер, привърженик на меркантилизма, т. е. на икономическа политика с изгоден за държавата търговски баланс, развива промишлеността и търговията, въвежда защитни мита; подкрепя онези клонове от промишлеността, чиято продукция е предназначена за износ. Военният министър Лювоа организира отлична армия, която по време на война наброявала до 250 хил. войници. Инженер Вобан, считан за създател на съвременното фортификационно-обсадно изкуство, укрепва североизточната граница на Франция с верига от крепости. Превъзходното състояние на финансите и армията улесняват Луи XIV във воденето на завоевателни войни.
1667—1668 г.
Агресивна война на Франция срещу Испания и Испанска Нидерландия. Френските войски завземат редица градове в Южна Нидерландия, както и Франш-Конте (графство Бургундия). Застрашена, Испания сключва съюз с Англия и Швеция. Този троен съюз заставя Луи XIV да подпише мирен договор с Испания (1668 г.), според който той връща Франш-Конте на Испания, но задържа Лил и няколко града във Фландрия.
1672—1678 г.
Франция нахлува в Холандия. Благодарение на финансовата си подкрепа, Луи XIV спечелва за свои съюзници Швеция и английския крал Чарлз II Стюарт. Френската армия влиза в Утрехт (лятото на 1672 г.) и достига Амстердам. Холандците, начело с Вилхелм Орански, разрушават бентовете, наводняват западната част на страната и принуждават френските войски да се изтеглят. Съпротивата на холандците подбужда бранденбургосия лектор Фридрих Вилхелм, Австрия и Испания да застанат срещу Франция (1673 г.). Райхстагът обявява война на Франция. Под натиска на английския парламент Чарлз II прекратява съюза с Франция и се оттегля от войната (1675 г.). Швеция напада Бранденбург и влиза във военен конфликт с Дания, която е на страната иа Холандия. Войната се води и върху територията на Белгия, Елзас и Франш-Конте. Изтощени от продължителната борба, воюващите страни решават да сключат мирен договор в Нимвеген (1678 г.). Холандия загубва, в полза на Франция, неголеми колониални територии (Сенегал и Гвиана). Испания отстъпва на Франция Франш-Конте. Франция запазва господството си з Елзас и Лотарингия. Луи XIV не постига основната си цел, т. е. заграбване на Холандия, но води успешна война с цялата европейска коалиция (печели важни териториални придобивки).
1679—1684 г.
Т. нар. „мирни завоевания“ на Луи XIV. По поръчение ла краля, френските прависти обосновават правно-исторически претенциите на Франция към определени територии, които някога са й принадлежали. На тази основа французите разширяват владенията си в Елзас, завземайки важния стратегически град Страсбург (1681 г.), после крепостта Казале, принадлежаща на Савойско-Пиемонтското княжество в Италия и накрая — Люксембург (1684 г.). Това е връхният период в завоевателната политика на Луи XIV.
1683 г.
Нова проява на френската анти-хабсбургска политика — сътрудничеството на Франция с Турция, чиято армия напада Австрия.
1684 г.
В отговор на „мирните завоевания“ на Луи XIV (1669—1684 г.), два клона на Хабсбургите — австрийските и испанските — сключват съюз, т. нар. Аугсбургска лига. През 1689 г. този съюз по суша е засилен с присъединяването към него на две морски сили: Англия и Холандия (големият Виенски съюз, чийто вдъхновител е Вилхелм III Орански, английски крал и холандски наместник).
1685 г.
Отменяне на Нантския едикт от 1598 г. Религиозна нетърпимост и масово преследване на хугенотите (екзекуции, изселвания в колониите). Това ги принуждава да бягат в протестантските европейски страни (в Бранденбург) и в английските североамерикански колонии. Около 200 хил. хугеноти, видни представители на търговията, промишлеността и свободните занаяти (много лекари) отдават своите знания и труд в други държави, което представлява сериозна загуба за Франция и същевременно подхранва общественото мнение срещу управлението на Луи XIV.
1688—1697 г.
Война на Франция с втората коалиция, съставена от: Австрия, Испания, Англия, Холандия и Савоя (т. нар. Аугсбургска лига). Французите печелят победи по суша (при Фльор в 1690 г.), край Неервиден и Марсилия (в 1693 г.), дори принуждават савойския княз да сключи сепаративен мир в Торино през 1696 г. Но по море английският адмирал Ръсел разгромява френския флот (1692 г.) и проваля френския план за нахлуване в Англия. Поради военното и финансово изтощение на страната, за първи път Людовик XIV прави отстъпки на противниците си. По силата на Рвсвикския мирен договор (1697 г.), Франция запазва Страсбург, но връща Лотарингия. В Западна Европа Франция продължава да бъде най-могъщата държава, но е принудена да се примири с английското и холандското надмощие по море. Людовик XIV признава също Вилхелм Орански за английски крал и обещава да не подкрепя неговите врагове.
1689—1755 г,
Шарл Луи Монтескьо, френски писател и мислител на френското Просвещение, виден представител на френската проза. Противник на деспотизма и абсолютизма, създател на теорията на съвременната държава. Неговите „Персийска писма“‘ са остра сатира на обществения живот във Франция. В „Духът на законите“ развива възгледа за разделение на властите.
1694—1778 г.
Волтер (псевдоним на Франсоа Марк Аруе), френски писател, философ, историк. Член на Френската академия (1746 г.). Участва в Голямата френска енциклопедия (изд. 1701—1780 г.). Привърженик на идеята за равенство на всички граждани прад закона, противник на религиозния фанатизъм и на каквото и да е подтисничество. Автор на стихотворения, романи, драми, разкази, философски есета, исторически монографии. Драми: „Заира“, „Брут“ и др. Романи: „Кандид или Оптимизмът“, „Микромегас“ и др.
1701 — 1714 г.
Война за испанското наследство. След смъртта на Карл II, последния хабсбург на испанския трон, Луи XIV незабавно изпраща в Мадрид своя внук, който заема трона като Филип V. Нарасналото могъщество на Франция и на Бурбонпте среща съпротивата на европейските държави. Срещу Франция застават: Австрия, германските княжества, Англия, Холандия, Бранденбург, Португалия и Савоя. Войната, която се води на няколко фронта — в Германия, Испанска Нидерландия, Италия и Испания, завършва неуспешно за Франция. По силата на мирния договор с Англия и Холандия в Утрехт (1713 г.) и със „Свещената римска империя“ в Ращат (1714 г.), испанската монархия е поделена между двете воюващи страни. Бурбоните получават Испания, Хабсбургите — Испанска Нидерландия и Италия (Милано, Неапол и Сардиния). Филип V Бурбон останал на испанския трон, при условие, че нито той, нито неговите наследници ще претендират за френската корона.
1707—1788 г.
Жорж Бюфон, френски естествоизпитател и писател. Член на Френската академия (1753 г.). В труда си „Естествена история“ описва над 400 вида живи организми; подготвя основите за развитие на геологията.
1712—1778 г.
Жан Жак Русо, френски философ, социолог и педагог, писател, музикален теоретик. Сътрудник на енциклопедията. Автор на много обществено-политически, философски и педагогичееки произведения (напр. „За обществения договор“, „За произхода и причините за неравенството между хората“, „Емил, или за възпитанието“). Литературното му творчество изиграва важна роля за оформянето на сантиментализма, а по-късно на романтизма.
1713—1784 г.
Дени Дидро, френски просветител, философ от периода на Просвещението, писател, идеолог на революционната френска буржоазия от XVIII в. Защитник на материализма и рационализма. Основател и редактор на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“; философски съчинения: „Мисли за обяснението на природата“, „Разговор между Даламбер и Дидро“; художествени съчинения: „Монахинята“, „Фаталистът Жак“ и др.
1715 г.
Основана е „Опера-комик“ в Париж.
1715 г.
Умира Луи XIV. Короната наследява неговият двегодишен правнук Луи XV.
1715—1774 г.
Управление на Луи XV.
1715—1723 г.
Регентство на херцог Филип Орлеанскн, племенник на Луи XIV. Изправена пред финансов крах още по времето на Луи XIV, Франция изпада в оше по-големи затруднения, поради подкрепата, която регентът оказва на финансово-кредитните операции на шотландския финансист Джон Лоу, който бил авантюрист. Банката му фалира, пущайки в обръщение огромно количество банкноти без покритие.
1723—1740 г.
Управление на първия министър, кардинал Фльори.- Опитва се да заздрави икономиката и финансовото положение на страната.
1732—1799 г.
Пиер Карон Бомарше, френски комедиограф, автор на много сатири и театрални произведения („Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“ и др.).
1733 г.
Договор в двореца „Ескуриял“ между Франция и Испания, задължаващ на династическа почва двете страни да си сътрудничат на международната арена.
1733—1738 г.
Война за полското наследство. Тя е резултат от френско-австрийското съперничество. Води се в Германия и Италия. Франция скланя испанските Бурбони за война с Хабсбургите, а самата тя атакува владенията им в Италия. Въз основа на Виенския мирен договор от 1738 г. императорът се отказва от Сицилия и Неапол в полза на испанските Бурбони и от Лотарингия — в полза на Станислав Лешчински (тъст на крал Луи XV), а в замяна Лешчински се отказва от полската корона. В същност, войната за полското наследство е продължение на войната за испанското наследство (1701 — 1714 г.).
1743—1794 г.
Антоан—Лоран Лавоззие, френски химик. член па Парижката академия на науките. Един от създателите на съвременната химия. Установява ролята на кислорода при горенето и дишането. Утвърждава закона за запазване на веществото при химическа реакция.
1749—1827 г.
Пиер-Симон Лаплас, френски астроном, математик и физик, член на Парижката академия на науките. Работи върху аналитичната теория на вероятностите; върху скритата топлина на топене; върху диференциалните уравнения.
1751 — 1773 г.
Издадена е голямата „Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите“, която обхваща 28 тома. Голяма група тогавашни мислители (напр. Дидро, Жан д’Аламбер) изповядай възгледите на Просвещението и воюва с абсолютизма, разработвайки статии посветени на такива понятия като „държава“, „общество“, „свобода“, „равноправие“.
1756—1763 г.
В седемгодишната война Франция е победена от Англия и по силата на Версайския мирен договор (1763 г.) отстъпва Канада на Англия и признава английската хегемония в Индия. (Французите запазват там само няколко опорни пункта за своята търговия, напр. Пондишери).
1768 г.
Присъединяване на о. Корейка към Франция (купен от република Генуа).
1769—1832 г.
Жорж Кювие, френски природоизпитател, член на парижката Академия на науките. Работи в областта на сравнителната анатомия, палентологията и систематика на животните.
1774—1792 г.
Управление на Луи XVI, внук на Луи XV.
1775—1836 г.
Андре Мари Ампер, френски физик и математик, член на парижката Академия на науките. Формулира законите на взаимодействие между електрическия ток и магнитното поле (1820 г.)
1778 г.
Франция обявява война на Англия, заставайки на страната на американските колонии в борбата им за независимост. Целта й е да си възвърне загубените през 1756—1763 г. колонии в Америка.
1783 г.
Версайският мирен договор утвърждава независимостта на Съединените американски щати. Франция получава от Англия някои острови (част от Антилите), няколко града в Индия и Сенегал в Африка.
