Марс: Над вулкана Алба Монс е открит хлороводород през две марсиански лета

Марсиански терен с кратери и вулканичен релеф край Алба Монс

Над северния склон на Алба Монс орбитален апарат е измерил хлороводород в количество до 1,5 части на милиард. Газът е толкова оскъден, че дълго се е изплъзвал на наблюденията от Земята. Още по-необичайно е кога и къде се е появил: над един вулканичен район, през две непоследователни лета в северното полукълбо на Марс.

Това е сезон, в който газът обикновено почти изчезва от марсианската атмосфера. А под мястото на наблюдението снимки разкриват тесни, сравнително пресни пукнатини. Екип учени предполага, че през тях може да излизат газове от магма дълбоко под повърхността.

Сред водещите автори на изследването е Даниел Меж, професор в Центъра за космически изследвания на Полската академия на науките. Според учените съчетанието от атмосферни и геоложки данни се обяснява най-добре с продължаващи магмени процеси във вътрешността на Марс. Нито източникът на газа, нито връзката му с пукнатините обаче са установени пряко.

Газът се появява в неочакван сезон

Марс притежава най-големите вулкани в Слънчевата система. Орбиталните снимки сочат, че някои от тях са изригвали през последните няколко милиона години, а уреди на повърхността са регистрирали марсотресения. Дали под вулканите все още има действащи процеси, остава открит въпрос.

Европейският апарат ExoMars Trace Gas Orbiter за първи път открива хлороводород в марсианската атмосфера през 2020 г., а резултатите са съобщени през 2021 г. При предишните опити от Земята газът не е бил засечен. Наблюденията от орбита впоследствие показват защо сезонът има значение: през пролетта и лятото в южното полукълбо концентрацията му достига до четири – пет части на милиард. Тогава атмосферата е по-топла и съдържа повече прах и водна пара.

Учените обясняват тези по-ранни наблюдения с глобален хлорен цикъл, при който различни източници допринасят за наличието на хлороводород в атмосферата. Над Алба Монс обаче газът се появява през студения афелиен сезон, когато Марс е по-далеч от Слънцето. При тези условия се очаква хлороводородът да остане свързан с малки частици воден лед в атмосферата и да не може да бъде открит.

За да проследят необичайния сигнал, изследователите използват спектрометрите от комплекса ACS на борда на орбиталния апарат. Те разпознават газовете по това как поглъщат инфрачервената слънчева светлина, преминала през атмосферата. Измерванията посочват сравнително малък район над Алба Монс, където хлороводородът се появява малко след изчезването на зимния скреж.

Пукнатините под атмосферния сигнал

След това екипът разглежда същия район с орбиталната камера CaSSIS. На снимките учените откриват пукнатини с ширина под метър, някои от които се простират на стотици метри. Те изглеждат сравнително пресни и са придружени от промени в цвета на повърхността.

За Меж съвпадението между мястото на газа и мрежата от пукнатини насочва към възможен вулканичен произход. Авторите предполагат, че пукнатините могат да служат като пътища за хлороводород от магмени тела в дълбочина. Промяната в цвета около тях също има възможно обяснение: излизащи газове може да са отложили минерали или други вещества, както се случва около земните фумароли – отвори, през които се отделят вулканични газове.

В предложеното обяснение има място и за сезоните. През суровата марсианска зима, когато температурата може да падне до минус 120 градуса по Целзий, ледът би могъл да запечата пукнатините и временно да спре газа. След изчезването на леда през по-топлия сезон пътят отново би се отворил.

Това засега е обяснение, а не наблюдаван процес. Самото наличие на газ над вулканичен район не доказва, че той излиза от недрата на планетата. Пукнатините и лавовите потоци също са трудни за точно датиране само по орбитални снимки. Затова екипът разглежда и други възможни химични обяснения за хлороводорода в атмосферата.

„Това със сигурност още не е неоспоримо доказателство. Те не са видели вулканично изригване, а нещо, което се отделя“, казва независимият експерт Стивън Луис от Отворения университет.

Защо учените търсят и други газове

Една причина хлороводородът да привлича вниманието е поведението му на Земята. При вулканични емисии той обикновено е по-оскъден от серния диоксид, но във фумаролите понякога се среща в сравними или по-големи количества. Може да продължи да се отделя от магмата и след като вулканичната дейност е спряла.

На Марс серен диоксид досега не е открит в рамките на чувствителността на измерванията. Това само по себе си не доказва вулканично бездействие: дори на Земята газът не се отделя постоянно във всяка геоложка среда.

Ако под Алба Монс действително има активна магмена система, последиците биха надхвърлили въпроса за изригванията. Такава система би могла да затопля подземен лед и да захранва хидротермална система, в която затоплена вода взаимодейства със скалите. Това би насочило учените към възможни подземни места с топлина и химическа енергия, способни да поддържат микробен живот.

Засега екипът подготвя наблюдения от Земята в търсене на друг газ, който би свидетелствал за вулканична дейност. Според Хуан Алдай от Института по астрофизика на Андалусия, член на изследователския екип, откриването му би могло да потвърди тяхната хипотеза.

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.