Следи от хем са открити в кост на динозавър, живял преди 115 милиона години

Илюстрация на костна тъкан и модел на молекула хем

В каналите на една вкаменена кост се виждат заоблени телца с хлътнал център. Дълги са около 23 микрометра – приблизително една четиридесета от милиметъра – и се намират там, където някога са минавали кръвоносни съдове.

Костта е принадлежала на месояден динозавър, живял преди 115 милиона години в днешна Бразилия. При химични анализи учените откриват в нея следи от хем – съдържащата желязо молекула в хемоглобина, която помага на червените кръвни клетки да пренасят кислород. Според екипа телцата са минерализирани останки именно от такива клетки.

Това не е течна кръв, запазена във флакон от епохата на динозаврите. Твърдението е, че в костта са оцелели клеткоподобни структури и химични следи от кръв. Външни учени обаче оспорват дали структурите и молекулите са разпознати достатъчно убедително.

От бразилска мина до микроскопа

Историята започва в мина в североизточна Бразилия, където фосилът е открит през 2008 г. По-късно той попада в Националния музей в Рио де Жанейро, а през 2024 г. е изпратен за изследване на екипа на геохимичката Клити Грайс от университета „Къртин“ в Австралия.

Вкаменелостта принадлежи на Aratasaurus museunacionali – двукрак хищен динозавър от периода креда. Изследваният екземпляр още не е бил напълно пораснал: според оценките е бил на около четири години, дълъг около три метра и тежък приблизително 34 килограма.

Грайс и колегите ѝ изследват кост от задния му крайник. Те правят тънки срезове и отстраняват заобикалящата скала със солна киселина. Под микроскоп в съдовите канали се виждат многобройни заоблени структури, широки почти 20 микрометра.

Мястото и формата им привличат вниманието, но сами по себе си не стигат за заключение. Кръвните клетки обикновено се разпадат скоро след смъртта, а минерали, натрупали се при фосилизацията, могат да ги наподобяват. Поне 14 по-ранни проучвания са описвали възможни червени кръвни клетки в древни фосили, без да убедят широко специалистите.

„Убедени сме, че това са фосилизирани структури на червени кръвни клетки, съдържащи следи от молекули на хем“, казва Грайс, която ръководи международния екип.

Химичната проверка и възраженията

Изследователите не разчитат само на изображението. В един от почти 30 теста те смилат костни проби и ги облъчват с лазер. По начина, по който пробата разсейва светлината, установяват химични следи от хем и в по-голямо количество – от негова разградена форма. Последната подсказва древен произход на молекулата.

Карта на химичните елементи в заоблените структури показва желязо, въглерод и азот – съставки на хема. Екипът търси и други образувания, които биха могли да приличат на клетки, включително пирит, фосилизирани гъби и минерални зърна, но не ги открива.

Остава въпросът дали химичните следи не са попаднали в костта от околната среда. Затова учените сравняват пробите с микробния слой около фосила. В него молекулите, свързани с хлорофил, са повече от свързаните с хем – стотици; в костта съотношението е обратно. Според изследователите разликата говори срещу замърсяване на костната проба.

Палеонтоложката Мери Швайцер от Държавния университет на Северна Каролина, която не участва в проучването, не е убедена, че резултатите покриват всички условия за разпознаване на кръвни клетки. Тя отбелязва, че структурите са по-големи от червените кръвни клетки на птици и крокодили – близки живи роднини на нептичите динозаври. Освен това клетките на птиците и крокодилите имат ядро, а в структурите от фосила такова не се вижда.

Швайцер посочва и друго ограничение: химичните следи от хем са открити при анализ на костта, но не са установени конкретно в самите заоблени структури. Тя не е убедена и че съединенията на хема са окончателно идентифицирани.

Минералът, който може да е защитил останките

При изследване с рентгенови лъчи и електронна микроскопия екипът установява, че клеткоподобните структури са свързани с хаусманит – минерал, съдържащ манганов оксид. Според авторите той може да е обвил и стабилизирал биологичния материал по време на фосилизацията.

Те предполагат, че за запазването са допринесли и условията след смъртта на животното: бързо покриване с утайки, малко кислород и обилна микробна активност. В костта учените намират и следа от аминокиселина, която се среща в колагена – белтък, придаващ здравина и опора на тъканите.

Ако тълкуването се потвърди, подобни анализи биха могли да помогнат на учените да търсят молекулярни останки и в други фосили. Засега независимата палеобиоложка Мария Макнамара от Университетския колеж в Корк настоява за още тестове, които да изключат други източници на хем или сходни вещества. Според нея решаваща проверка би била процесът на фосилизация да се възпроизведе в лаборатория.

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.