На 23 август 1572 г. късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеевата нощ.

Това е най-известният момент от Религиозните войни във Франция през 16-и век, водени между хугенотското малцинство и превъзхождащите го сили на краля, в лицето на католиците. За няколко дни в Париж и големите градове на Франция са избити между 5000 и 10 000 хугеноти, но очакваният резултат – тяхното унищожаване – не се осъществява.

Протестантството прониква във Франция през първата половина на 16-и век. Най-много са последователите на калвинизма, които се наричат хугеноти. Хугенотите вярват, че бъдещето на Франция е като поредната протестантска държава и че това може да се постигне с известни усилия, включително военни. Техни лидери стават висши аристократи, които издигат искания за религиозна толерантност и за правото да налагат хугенотските вярвания в личните си владения. Срещу тях обаче стои силна партия от крайни католици, за които хугенотството е опасна зараза и трябва да бъде унищожено.

През 1562 г. напрежението рязко нараства, след като правителството разкрива хугенотски заговор за отвличането на краля. Войните започват като хугенотско въстание, но преобладават успехите на католиците. Католиците са гневни на отстъпчивостта на краля Шарл ІХ и са готови на всичко, за да анулират клаузите на договора от Сен Жермен.

След договора влиянието на хугенота адмирал Колини върху Шарл ІХ става несъразмерно голямо. Католическата партия се оказва изолирана в известна степен и търси реванш. 

На 22 август 1572 г. наемният убиец Морвел стреля по адмирал Колини и го ранява в ръката. Пострадалият е настанен в дома си, а Шарл ІХ лично идва да го види. Изглежда най-вероятно, че опитът за убийство е част от плановете на католическата партия. Неговият неуспех довежда до последвалите трагични събития.

По това време заговорът на католиците вече е в ход. Сред историците се водят спорове дали последвалото клане е спонтанно или предварително обмислено. Вероятно заговорът има за цел убийството само на Колини, а след това излиза извън контрол и взема застрашителни размери. Във всеки случай е ясно, че дейно участие в подготовката взема и кралицата-майка Катерина Медичи. Заговорниците обработват и младия крал и изтръгват от него съгласие за насилствения акт. Те му посочват факта, че Париж, който винаги и бил бастион на католицизма, е пълен с хугеноти. Уплашват го, твърдейки, че хугенотите сигурно замислят преврат, който трябва да се осуети. На следващия ден Катерина Медичи свиква съвет на правителството.

Първият акт в нощта на Св. Вартоломей е именно убийството на Колини. Херцог Анри дьо Гиз събира голяма група съмишленици проникват в дома му, избиват прислугата, намушкват събудилия се адмирал със сабя и още жив го изхвърлят през прозореца. Там в присъствието на херцога тялото му е насечено на парчета, които са закачени на куки на различни места в града или хвърлени в Сена. Така загива един велик син на Франция.

В това време камбаните на църквите бият, призовавайки всички католици да излязат от домовете си и да се включат в кървавото клане. В един миг целият насъбран гняв на парижани, от възхода на хугенотската партия, изригва. По улиците се разиграват драматични сцени, продължили 3 дни. 

Краля всъщност полага усилия да спре насилието, но се оказва невъзможно да се овладее импулсът на омразата. Атаката е така изненадваща, че повечето хугеноти нямат никакъв шанс за спасение.

Вартоломеевата нощ е ключов вододел във Френските религиозни войни. Тя не само бележи пречупването и упадъка (макар и не пълното унищожение) на протестантското движение във Франция, но и началото на нова форма на френско протестантство: открито враждебно на короната.

Направи дарение на училище!