11 млади учени са претендентите да станат българското лице на науката за 2016 година

famelabbb.jpg

Вече са ясни финалистите в 10-тото юбилейно издание на конкурса „Лаборатория за слава FameLab“ за млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. 

11 са претендентите да станат българското лице на науката за 2016 година – 8 от тях са сигурни финалисти, а другите 3-ма в момента са резерви. Всички те се състезават в единствения по рода си конкурс за млади учени „Лаборатория за слава FameLab”. Международният конкурс се провежда в България за 10-та поредна година и отново търси онези млади учени, чиято страст към науката може да зарази хора от най-различни възрасти и професии. Предизвикателството пред участниците е да обяснят научна тема по разбираем и атрактивен начин, при това само за 3 минути.

Конкурсът, създаден от Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство и станал международен благодарение на Британски съвет, се провежда в над 30 страни на 6 континента. Понякога оприличаван на „Евровизия за учени”, международният финал събира националните победители от всички участващи държави и се излъчва на живо по интернет, за да може да се гледа от зрители по целия свят.

Преди да стигнат до международния финал кандидатите трябва да се преборят за сърцата на публиката и одобрението на журито в своите собствени държави. България участва в конкурса още от самото му начало преди 10 години благодарение на партньорството между Британски съвет, Министерството на образованието и науката и Форум Демокрит. От тази година партньор на конкурса е и новооткритият София Тех Парк.

Първият етап на конкурса бе кастингът, който се проведе в София Тех Парк на 27 февруари. На него бяха избрани 11 млади учени, които ще имат шанс да станат българското лице на науката за 2016 година. 8 от тях са сигурни участници в националния финал през месец май, а 3-ма са резерви. Всички те ще преминат майсторски клас по комуникация на науката, воден от британски преподавател и българска актриса, за да се подготвят за националния финал. Резервите също имат шанс да се състезават на финала, но това ще зависи от представянето им по време на майсторския клас.


РЕКЛАМА:

***

ФИНАЛИСТИ

Златина Димитрова – студент по „Химия и фармация“ в СУ „Св. Климент Охридски“

Златина говори за химията на кафето и разказа как любимата на милиони хора напитка ни кара да се чувстваме по-щастливи, но и води до пристрастяване.

Ивайла Сопотенска – инженер-технолог, експерт по обучение и квалификация в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“

Ивайла провокира публиката с темата за добавките в храните и страховете относно влиянието им върху здравето. Тя обясни, че аспиринът, който баба ви добавя като приготвя кисели краставички, и медът в царската туршия, са всъщност добавки, но никой не ги смята за вредни. Одобрените за употреба добавки също не са толкова страшни, ако се използват в предписаното от учените максимално допустимото количество.

Емилиян Гулев – студент в Медицински университет – София

Емилиян разказа как работи човешкото зрение и кога и защо може да се случи да виждаме двойно. С очите ли виждаме или мозъкът има много по-голяма роля, отколкото предполагаме?

Александра Тасева – студент по „Химия и фармация“ в СУ „Св. Климент Охридски“

Александра ни поведе на пътешествие в човешкото тяло по пътя на таблетка аспирин, която взимаме когато сме болни. Едно невероятно интересно химично приключение в името на човешкото здраве.

Тихомир Петков – студент в Медицински университет – София

Тихомир представи един необичаен поглед върху проблема с безплодието при някои дългогодишни двойки. Защо понякога се случва така, че този проблем изчезва много бързо след смяна на партньора, и дали имунната система не играе неподозирана роля в този обрат?

Петър Ефтимов – асистент по „Хистология и ембриология“ в СУ „Св. Климент Охридски“

Петър разказа за магията на стволовите клетки, на които се възлагат големи надежди за лечението на редица заболявания. Един от проблемите е, че не винаги може да се използват ембрионални стволови клетки. Затова Петър работи по терапия с възрастни стволови клетки, които се намират на много места в тялото на всеки.

Десислава Хлебарска – магистър по Биология в СУ „Св. Климент Охридски“

Десислава хвърли малко повече светлина върху любовта от пръв поглед, или по-скоро от първо помирисване. Тя обясни как обонянието дава сигнал за тъканната съвместимост на партньора, а колкото по-различни са гените, толкова по-силно е привличането. Това помага и за избягване на кръвосмешението, защото не би следвало да ни привличат хора със сходни гени.

Мирослава Димитрова – студент по Биология в СУ „Св. Климент Охридски“

 

Мирослава  разказа за отглеждането на растения в космоса и как учените решават големия проблем на космическото градинарство – липсата на гравитация.

РЕЗЕРВИ

Мелания Бербатова – студент по Компютърни науки в СУ „Св. Климент Охридски“

Мелания говори за това как математическите матрици се използват в реалния живот и в програмирането.

Петър Мицев – докторант по сензорни технологии

Петър разказа за ролята на сензорните технологии за създаването на един по-здрав, чист и безопасен свят.

Калин Колев – студент по Физика и Математика в СУ „Св. Климент Охридски“

Калин обясни как летят самолетите, за да ни накара да се замислим защо фундаменталната наука е важна – как решаването на чисто теоретични физични задачи може буквално да помогне на човечеството да полети.

 Беше присъдена и една поощрителна награда – тя не дава право за състезаване на финала, но включва участие в майсторския клас за комуникация на науката, заедно с останалите финалисти. Поощрителната награда получи Велизара Стоилова, завършила Queen’s University в Белфаст. Велизара разказа за стратегиите за продължаване на рода в животинския свят – могат ли съперниците да си сътрудничат, за да разберат има ли смисъл да се бият или да бягат.

* * *

Целта на конкурса „Лаборатория за слава FameLab“ е да докаже, че за наука може да се говори пред неспециализирана публика по разбираем и забавен начин, при това без компромис с научното съдържание. Кандидатите могат да бъдат от цялата страна, но трябва да са от природо-математическите науки – това могат да са например преподаватели в училище или ВУЗ, работещи в изследователски или приложни институти, или студенти със задълбочени познания и опит от своята област.

Какво се случва на конкурса?

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab“ се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни предавания – регистриралите се кандидати се явяват на живо на първоначален кастинг. Всеки трябва да подготви две 3-минутни представяния на научна тема, които трябва да са научно-достоверни, атрактивни и разбираемо поднесени. Финалистите от кастингите ще преминат майсторски клас по комуникация на науката през месец април, за да се подготвят за националния финал. За 6-та поредна година той ще се проведе в рамките на Софийския фестивал на науката. През 2016-та националният финал на „Лаборатория за слава FameLab“ отново ще бъде откриващото шоу на фестивала на 12 май.

Жури

Жури от учени и журналисти следят 3-минутните представяния да са научно верни, поднесени достъпно и харизматично.

Награди

Една от най-големите награди за всички финалисти, които бъдат избрани на първоначалните кастинги, е участието им в майсторски клас по комуникация на науката. В него ще могат да усъвършенстват своите умения за комуникация, с помощта на британски и български преподаватели. За спечелилите първо, второ и трето място на националния финал са предвидени парични награди съответно по 1000 лв., 700 лв. и 500 лв. Освен това победителят ще представи страната ни на международния финал в Обединеното кралство и ще бъде гост на Челтнъмския фестивал на науката като Британски съвет поема всички разноски по пътуването и престоя му. Ще има и специални награди от нашите партньори.

 * * *

Националните издания на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” във всяка от участващите държави се организират чрез местните офиси на Британски съвет. В България основни съорганизатори са Британски съвет и Министерството на образованието и науката. Партньори на конкурса са Столична община, София Тех Парк, форум „Демокрит“, Български център на жените в технологиите, Българската национална телевизия, в. Аз-буки, сп. BBC Знание, онлайн списание БГ Наука.

Победителят в българското издание на конкурса ще представи страната на международния финал в Обединеното кралство.

Европейска нощ на учените 2022 г.: