Търсене
Close this search box.

Знакова конференция на тема „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността“

Знакова конференция на тема „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността“

Знакова конференция на тема „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността“

Знакова конференция на тема „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността“


Направи дарение на училище!



***

На 22 и 23 март 2018 г. в София се проведе Знакова конференция на тема „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността”. Събитието, което е част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, се реализира по проект, финансиран от Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

Конференцията беше открита от министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев. В словото си той постави акцент върху необходимостта от повече средства за научна инфраструктура от структурните фондове. Вълчев посочи, че Българското председателство поставя във фокуса на европейската политика споделеното използване на научните комплекси за общоевропейски научни цели. „Важно е да се възползваме от опита на онези научни комплекси, които отговарят в най-голяма степен на нуждите на здравеопазването, високите технологии, опазването на околната среда, климатичните промени, защитата при бедствия и аварии и не на последно място на социалните предизвикателства, особено свързаните с бежанци и миграция”, заяви той и добави, че необходимостта от дългосрочна устойчивост на изследванията и научната инфраструктура е извън всякакво съмнение.

Министър Вълчев
Министър Вълчев

В началото на конференцията участниците бяха приветствани и от европейския комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш. Във своето видеообръщение той отбеляза, че по време на цялата последна седмица, посветена на научноизследователските инфраструктури в София, са били обсъдени новите паневропейски инициативи, с които да се отговори на предизвикателствата за гарантиране на кохерентна и устойчива научноизследователска инфраструктурна екосистема през следващите години. По думите му това е от изключително значение, защото Европа има някои от най-добрите изградени вече съоръжения в света както и някои от най-богатите бази данни във всички области на науката. „Изграждаме Европейски капацитет в научноизследователските инфраструктури от десетилетия, инвестирайки милиарди евро от националните бюджети и от инструментите на ЕС, като Европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации“, поясни той. Моедаш се обяви още за работа в посока максимално въздействие на научните изследвания върху обществото като цяло, като се увеличи броят на ползвателите на Европейските научноизследователски инфраструктури и резултатите от тяхната дейност.

Европейският комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш
Европейският комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш

Като лектори, модератори и участници в отделните панели на програмата присъстваха водещи личности в сферата на политиките за научните изследвания на европейско равнище – членове на Европейския парламент, представители на Европейската комисия, държавни секретари и министри, и координатори на някои от най-мащабните европейски научноизследователски инфраструктури.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Основен акцент в конференцията беше призива научноизследователските инфраструктури да разработят интегрирана и надеждна висококачествена система за поддържане и обмен на данни и свързаните с нея бизнес модели, отчитайки изцяло етичните въпроси в тази сфера. Отбеляза се, че е необходим систематичен и съгласуван мониторинг на научните инфраструктури, оценка на въздействието и на ключовите показатели за работата и представянето на инфраструктурите. Беше предложено да се разработи общ инструмент за обединяване на ресурси от различни фондове за осигуряване на подкрепа за изграждането и за експлоатация на НИ. Беше отчетена необходимостта от по-добра интеграция на инфраструктурите в научната, икономическата и социалната екосистема на регионално, национално и европейско равнище, за да се постигне максимално въздействие.

В рамките на следващия месец ще бъдат изготвени Заключения от конференцията, които ще послужат като основа за последващи дискусии и вземане на конкретни решения в Съвета на Европейския съюз относно бъдещата роля и финансирането на изследователските инфраструктури в следващата Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.