Знаете ли, че Китай е вече водеща научна страна?

През май 2023 г. учените в Чанша, главният град на провинция Хунан в Централен Китай, пуснаха в експлоатация първата в света фабрика за масово производство на 3D-принтирани реактивни двигатели. Според инженерите, ръководили проекта, тази технология ще намали с 60% времето за производство и с 40% разходите. Двигателите, произведени по тази технология, са леки, високоефективни и издържат на изключително високи температури.

Една от водещите области, в които Китай бележи значителен напредък, е производството на полупроводници. Секторът е от критично значение за съвременната икономика, тъй като полупроводниците са в основата на повечето електронни устройства. Китайските компании, като SMIC (Semiconductor Manufacturing International Corporation), успешно навлизат на пазара, конкурирайки се с утвърдени играчи като TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company) и Samsung.

Китайската космическа програма също постига значителни успехи, които издигат страната до позицията на водеща космическа нация. През 2023 година Китай успешно приземи марсоход на Марс, демонстрирайки способности, сравними с тези на НАСА и Европейската космическа агенция. Космическата програма включва и проекти за изграждане на собствена космическа станция, която ще служи като база за научни изследвания и международно сътрудничество.

Китайският прогрес се вижда най-ясно в новите технологии. В Шанхай, например, учените от Jiao Tong University успяха да създадат свръхпроводими магнити, които работят при по-високи температури, отколкото тези в западните лаборатории. Тези магнити могат да променят из основи редица индустрии, включително производството на електроника и медицинската диагностика.

Успехите на Китай в областта на науката и технологиите не са случайни. Те са резултат от дългосрочни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и от държавната политика, насочена към стимулиране на иновациите.

Примерите може да продължават, но едно е важно – науката решава проблемите на нациите независимо в какво положение са те. Ние, като страна в ЕС и с възможност да привличаме различни инвестиции и умове, някак сериозно изоставаме с политиките за наука. Този сектор специално е много зависим от политическата воля и визия, а от години се вижда, че такива в науката няма. Промените се правят плахо и с цел да бъде изгодно на хора или организации, но не и на самата наука и това тя да бъде в полза на обществото. Всичко хубаво, което наблюдавам през годините е на базата на малко хора с много желание и въпреки това те пак се сблъскват със системата, която не иска развитие…

Пълна статия за Китай може да видите в следващия брой (август) на БГ Наука…, а сега може да се регистрирайте за първите 30 дни безплатен достъп и да изтеглите всеки един брой на 📚списанието ни – https://nauka.bg/bgnauka177/

Петър Теодосиев, БГ Наука