Значението на загубата на обоняние

Загубата на мирис и вкус е един от най-типичните симптоми на covid-19, но какво точно може да ни каже това състояние?

Около седмица, след като Джаки Дишнър – художничка, живееща във Финикс (Аризона) – загуби чувството си за вкус и мирис, диагнозата ѝ беше потвърдена. Тя имаше covid-19.
Дишнър е знаела, че аносмията (загубата на обоняние) е възможен симптом на болестта, но никога не е предполагала, че след шест месеца повечето миризми все още ще ѝ се изплъзват, освен може би ароматът на чаша особено силно кафе. Освен това тя понякога ще долавя фантомни миризми или обонятелни халюцинации.
Проучванията разкриват, че между 40 и 85 процента от хората с covid-19 изпитват загубата на тези свои сетива, което прави това един от най-постоянните показатели за инфекция.

Може би по-важното е, че аносмията често се появява дни преди по-задълбочени и понякога животозастрашаващи дихателни проблеми. Сега изграждаме картина на причините, поради които вирусът предизвиква загуба на обоняние, как този симптом може да се използва за по-добра диагностика и колко вероятно е хората да си възвърнат обонянието.
Разбира се, други вируси, включително тези, стоящи зад грипа и настинката, също могат да намалят обонянието ни. Но това обикновено е така, защото дихателните пътища са блокирани от слуз, предотвратяваща достигането на въздух до обонятелните рецептори на носа. Усещането за вкус също е засегнато, тъй като голяма част от това, което възприемаме като аромат, идва от молекулите на миризмата в храната. След това проблемът се изчиства, заедно с другите симптоми. Загубата на миризма поради SARS-CoV-2, вирусът, причиняващ covid-19, е много различна.

„Може би по-важното е, че аносмията често се появява дни преди по-голям проблем. Което повдига въпроси: какви молекулярни механизми могат да доведат до тази загуба на миризма, какво означава това и какво ни казва тя за този вирус?“ пита се Майкъл Ксидакис, лекар по уши, нос и гърло от американските военновъздушни сили, изучаващ аносмията.

Обонянието е сложен процес.
Всеки път, когато вдишваме въздух, молекулите на миризми от околната среда се придвижват нагоре по носа към обонятелния епител. Този малък участък от тъкан съдържа милиони специфични нервни клетки, които обработват миризмите. Всеки от тези неврони е снабден с малки косъмчета, т.нар. реснички, които достигат през повърхностната слуз, за ​​да уловят молекулите на миризмата, докато те се носят във въздуха.
След това молекулите могат да бъдат уловени от рецепторите на обонятелните неврони. Когато молекула на определена миризма се свърже с рецептор на една от тези клетки, тя задейства нервен сигнал, който след това се изпраща към мозъка.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>

Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: