Направи дарение на училище!

Автор: Петя Илиева

„Културно-историческото наследство e памет за рода и произхода.”

За историята на българските мотиви ще започна с цитат на Иван Коев от книгата му „Българска везбена орнаментика“, издание на Българска академия на науките, 1951 г.:

„Още в първобитно-общинния строй, почти едновременно с възникването на една от най старите техники – преденето и тъкането – добива и широко разпространение и украсата на дрехите с везмо: символичните образи от татуираната кожа у всички раси преминават и в дрехите. Народното везбено изкуство, подобно на словесното, борави с нагледни образи-орнаменти, свързани непосредствено с материалната дейност у народа, с неговата битова култура, която въплътена в символи, приема материален, зрително-осезаем вид чрез везбените образи.“

Повече от недвусмислено авторът посочва произхода на везбата и засяга друга нейна характеристика: „комуникационния характер – хроника“, като своеобразна писменост, боравеща със символна образност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Коев също така засяга и този исторически момент, когато е било практика в древността да се татуират определени символи върху тялото и я определя, като предходен етап на везбената традиция. Той всъщност ги приравнява като идентични сакрални практики, касаещи конкретно предназначение, имащо повече духовен характер, отколкото декоративен.

Поради същата взаимовръзка татуировки – везба това древно знание, запазило се сред предците ни, като първи изобретатели на везбата се считат траките.

Ето до какви изводи достига Коев, изследвайки везбената символна орнаментика:

1) Ние днес сме изгубили това познание, което дори средновековният неук човек е разбирал с лекота.

2) Култивирането на ума на съвременното общество го е довело до „слепота“ относно невидимия свят на мистериите.

3) В старо време тайните на невидимия свят (отвъдния) били представени чрез символни изображения.

4) Проследявайки историческите орнаментни извори, днес отново можем да разберем скритата мисъл на символния език.

5) Това може да ни направи да познаем (разкрием) действащите духовни сили на едно движение или на една духовна проява, които спецификата на съвремието ни е покрило в ума ни.

6) Понятията, изразени във везбената традиция ни отвеждат през средновековието в далечната праисторическа древност.

Този текст е познавателен, възпитателен и с практически приложно значение. Опитва се, да систематизира и представи накратко историята и значението на най-популярните български килими и шевици. Дава основна информация за нематериалното ни културно наследство в иначе материалните национални носии и битов текстил. Надявам се, на поне малък принос за естетическото възпитание на съвременния човек и особено на младежите. Чрез разкриването на материалните и духовните ценности, създадени от нашия народ повече хора да осъзнаят своя корен дълбоко във вековете, да почувстват любов и привързаност към миналото, настоящето и бъдещето на своята родина.

Основният метод на етнографските проучвания и изследвания са философските и мирогледните позиции на изследователя, неговото отношение към дадения предмет (обект). Когато повечето му колеги се съгласят с неговото откритие или по-точно тълкувание на значението на фолклорните мотиви, то става официално становище. Тоест голяма част от обясненията за смисъла и значението на тези мотиви са чисто субективни. В много случаи абстрактно-логически.

Разглеждам само килимите и шевиците, тъй като в тях се съдържат основните и най-важни мотиви от българския народен текстил.

Цялата статия е публикувана в брой 106 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!