Направи дарение на училище!

Чуй текста:

Застанете мирно. Повдигнете лявото ъгълче на устните си нагоре към лявото си око, повторете движението и с дясното ъгълче. Получава ли се? Повдигнете ги заедно, високо доколкото ви издържат мускулите. Поздравления! Това усещам и аз, когато съм заобиколена от хора, встъпвайки в непознатото пространство на науката. Стъпките, които последвахте описват науката – за невъоръженото око е просто „усмивка“, но за нас, стволовите клетки, които дебнем диференциацията си, това е ежедневното кардио на повече от 17 мускула, химикали плуващи в кръвта ни, които ни казват „Мамка му, щастлив си!“ и молекули, пренасящи аромата на любим човек. Знам, че може и да е страшно, но не е ли точно това, което го прави вълнуващо?

Мисълта, че науката е прекалено сериозно занимание е присъща на хора, които никога не са се престрашили да я вкусят. Ако не те кара да се усмихнеш, засмееш или забавляваш, отстъпи мястото на другиго. Винаги съм харесвала просто обяснената наука, с обикновени думи, кратко и с примери или картинки. Задълбочените встъпления и обяснения, фактологията и терминологията изяждат малко по малко магията. Не казвам, че не са важни, просто са нужни за малка група от хора, които сами са встъпили в това занятие, за останалите тези неща се явяват натоварване и загуба на време.

Разбери повече за БГ Наука:

***

А защо се занимавам с наука? Хмм?! Не съм си задавала този въпрос, защото тепърва я изучавам. Била ми е спътник доста години, отговаряла ми е на въпроси и е тренирала мозъка ми. Но като се разровя из мислите си попадам на една – занимавам се с наука, за да мога да забавлявам малкия си братовчед. При чуване на думите „химия“, „биология“, „физика“ му става скучно, но като го попитам „А, искаш ли да ми помогнеш за един експеримент?“, очите му светват. По този начин и аз израствам, търся нови и нови опити, които да го заинтригуват и си набавям информация за тях, за да мога да отговоря на последващия въпрос „Но как така?“.

Важността на науката произтича от нейната мултитаргетност. Накъдето и да се обърнем забелязваме нейните следи. Всеки ден я виждаме и усещаме – когато сутрин сънени се погледнем в огледалото и когато вечер изтощени грабнем електрическата четка за зъби или дистанционното. Технологиите, в момента, са един от най-динамичните дялове на науката, внедряват се в останалите области, преобразуват останалите области. Настроена съм положително към тях, ако се използват за подобряване, съкращаване на време и повишаване на точността на експерименти и дейности в различни области, но не и ако се използват за контролиране на населението и заменянето му с технология. Но това е неизбежно и вече се практикува. За да се владее науката е нужен човешки интелект, а дали човешкият интелект ще създаде изкуствен интелект, по-висш от самия себе си, предстои да разберем. Дали след 10 години ще бъдем свидетели на първите роботи, които ще ни взимат кръв, ще ни записват часове при фризьора, ще ни сервират в ресторанти, или ние самите ще се нуждаем от механични органи, които да поддържат статуса ни на безсмъртни, все още е обект да разискване и много работа. Сами виждаме, че технологията се развива, но кога ще се развие дотолкова и в България, никой не може да каже.

С изучаването на науката и навлизането в нейните тайни, аз искам да направя нещо съвсем малко, да я използвам за създаване, откриване, лекуване на част от цялото. Грандиозните открития сами по себе са нещо, което всеки търси и се моли за тях, но цената, която трябва да платиш след като ги направиш, е доста голяма. Предпочитам с малки крачки и дано успехи да помогна на малка част хора, животни или растения. Също така не бих отказала да преподавам в детска градина, училища или домове за деца. И не да им говоря сух материал, а да се явявам техният „асистент“, да им показвам науката на практика и да ги забавлявам с лесни, но ефектни експерименти. За моята роля в науката е все още рано да се говори. Оприличавам се на стволова клетка – съществувам, изградена съм и остава само едно, да избера по кой път да тръгна и преминавайки през няколко решаващи етапа, да създам новото си аз. В момента изграждам основите си, а когато изградя цялата „къща“ вече ще мога да нарека науката свой дом.

Автор: Габриела Радулова, 20 г., София – Трето място в конкурса за есе FRESH Girls.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!