Животните, за които погрешно мислим, че са зли

От митични островни птици до нощни чудовища – и дори зайци – хората са разказали много приказки за злите животни по нашите земи.

В митологията на маорите от Нова Зеландия, нощта се асоциира с много ужаси. Един от тях е смразяващият костите повик на Hakawai – огромна митична птица с поразителни червени, черни и бели пера.

Въпреки че може да бъде видяна рядко, достатъчно лошо е и само да бъде чута – самият звук се смята от мнозина за лоша поличба. До не много отдавна, ако маорец чуел този ужасяващ звук, „hakwai, hakwai, hakwai“, следван от отличителен бърз шум, косъмчетата на врата му биха се изправили и той би бягал, за да спаси живота си.

През цялата човешка история, хората са свързвали всички видове животни – някои истински, други митични, със злото. И има много примери за това днес.

Възрастна бекасина с нейното малко на островите Тини Хеке през декември 2013 година
Възрастна бекасина с нейното малко на островите Тини Хеке през декември 2013 година

Когато орнитологът Colin Miskelly за пръв път чул зова на Hakawai в средата на 80-те години, докато работел на архипелага Чатъм, Нова Зеландия, косъмчетата по врата му се изправили. Но не побягнал. Miskelly бил на лов за Hakawai с магнетофон в ръка. Планът му бил да запише звука на птицата и да го пусне на местните маори, за да види дали го разпознават.


РЕКЛАМА:

***

Казали на Miskelly, че хората, които правят muttonbirding – събират пиленцата на морските птици – отдавна са запознати с ужасяващия нощен писък на Hakawai.

„Имаше много обяснения от събирачи на пиленца, които ги изоставяли, изоставяли мъртвите пиленца, които са събирали, и са бягали към своите колиби, защото били много уплашени“, спомня си той.

Мненията на местните дали звукът от записа е на Hakawai били нееднозначни. Това вероятно е така, защото Miskelly не записал митологично чудовище, а не толкова смразяващия кръвта звук на бекасина от Чатъм, която е дълга само 20см.

Звукът от Hakawai може да бъде чут, когато бекасината прави своите нощни въздушни обиколки
Звукът от Hakawai може да бъде чут, когато бекасината прави своите нощни въздушни обиколки

Звукът от Hakawai може да бъде чут, когато бекасината прави своите нощни въздушни обиколки в две части: серия от вълнообразни вокализации и след това необичаен бърз звук, който трудно може да бъде описан.

„Някои хора я наричат окованата птица, защото го свързват със звука от момента, в който котвената верига се спуска от корпуса на лодката“, обяснява Miskelly. „Други пък го описват като прелитащ реактивен самолет.“

Той осъзнал, че необичайното износване на перата по опашката на бекасината могат да обяснят как такава кротка птица може да издава толкова странен звук. Птиците се носят във въздуха с висока скорост, предполага Miskelly, което кара перата на опашките им да вибрират прекомерно. Така с времето се износват.

Изследванията на Miskelly не само предложили вероятно обяснение на историите на маорите за ужасяващата нощна птица, но откритията му помогнали за по-доброто разбиране на бекасината от Чатъм.

„Можеш да прочетеш текстове от 80-те години, в които пише, че новозеландските птици не летят, като първо изречение към определението на новозеландската бекасина“, казва той. „Но изследването показва, че те летят, просто го правят през нощта.“

Орелът на Хааст е най-големият орел, живял някога
Орелът на Хааст е най-големият орел, живял някога

Hakawai не е единствената злокобна птица, появяваща се в легендите на маорите. За друга митична птица, наречена Poukai, се казва, че яде хора.

Не е напълно ясно от къде произлизат тези истории. Някои се питат дали историите за тези създания не са още от времето на Орелът на Хааст – най-големият орел, живял някога. Изчезнал е някъде около 1400 година, но някои мислят, че е бил достатъчно голям, за да напада и яде хора.

Вероятно трябва да сме благодарни, че тези истории съществуват. Фолклорът, свързан с подобни ужаси, може да помогне на хората да са по-бдителни и в безопасност.

От друга страна, животните, които са свързвани с нощта, отдавна са предмет на съмнения и омраза в много култури.

Например, совата в Средновековна Англия често е била характеризирана в много негативна светлина. Препратки към това се забелязват в поезията от това време. В поема, наречена The Owl and the Nightingale, например, славеят започва своя аргумент срещу совата, изреждайки характерни черти като острия клюн и кресливия вой. „Ти летиш през нощта“, обвинява славеят, „ти показваш, че си зло същество“.

Совите не били харесвани през Средновековието
Совите не били харесвани през Средновековието

Средновековната литература и изкуство са пълни с животински символизъм, казва Brigitte Resl от Университета в Хъл. Нощните животни били същностно неразбираеми за хората от тези времена.

„В предмодерните времена нощите били нещо много по-страшно от това, в което се превърнали по-късно, когато можели да бъдат осветени“, обяснява тя. „В тези времена нощта била просто тъмна.“

На хората им било трудно да си обяснят как животните могат да се движат при тези условия. Сега знаем, че това е възможно заради големия брой пръчковидни клетки в очите им. Пигментът в тези клетки е много чувствителен към слаба светлина, което позволява на тези животни да виждат.

Други характеристики могат също да спечелят на невинни животни лоша репутация, както е с краставата жаба. Сексуалната ѝ активност по време на размножителния период може да е предизвикала неодобрение по време на религиозните средни векове, предполага Resl: „Не съм открила нищо позитивно за краставите жаби.“

Понякога нашите негативни представи за животните може да са просто проекции на нашите собствени пороци.

През 18 век в Швеция хората вярвали, че вещиците могат да се преобразяват в зайци
През 18 век в Швеция хората вярвали, че вещиците могат да се преобразяват в зайци

За щастие, тези схващания се променят с времето. Совите отдавна се асоциират с мъдростта. Негативните предразсъдъци за тях днес не са често срещани.

Margo Domello, автор и активист за правата на животните, показва друг изненадващ пример за нехаресвани животни в миналото – питомният заек и дивият заек. Трудно е да се сетим за вид, който смятаме за по-безвреден от тези пухкави създания, но през 18 век в Швеция се вярвало, че вещиците могат да се преобразяват в зайци, които изсмуквали млякото на кравите на своите съседи и ги пресушавали.

„Звучи необичайно и абсурдно, но има действителни съдебни дела на жени, които били осъждани заради свидетелските показания на техни съседи“, казва Demello.

Невинаги е ясно защо се създават подобни митове, но има ясни основи. „Злите“ животни се свързват с поведение и характеристики, каквито хората не могат да си обяснят, а също са били използвани и като виновници за нашите собствени грешки.

През Средновековието краставите жаби са били мислени за свръх-сексуални.
През Средновековието краставите жаби са били мислени за свръх-сексуални.

Днес някои култури все още имат дълбоко вкоренени идеи за животните, които смятат за зли. Един силен пример е многообразието от суеверия, свързани с ай-ай – рядък вид лемур от Мадагаскар. Някои местни, включително членове на местната етническа група Sakalava, вярват, че ай-ай е знак за гибел, въплъщение на злото.

Ай-ай наистина изглежда малко зловещо. Козината му е твърда, черна или сива и има огромни, оранжеви очи. Най-характерната му черта обаче са необичайно дългите и тънки средни пръсти. Това е много полезна адаптация – ай-ай почуква по стъблата и клоните на дърветата с този пръст, като използва ехолокация, за да открие вътре вкусни ларви и друга плячка. Може да почуква 8 пъти в секунда!

Когато засече храна, ай-ай използва силните си зъби, за да прегризе кората, а с пръста си вади храната.

През 1990 година Лий Даръл, вдовица на натуралиста Джералд Даръл, придружила съпруга си на експедиция в Мадагаскар, за да търсят ай-ай и по молба на правителството на Мадагаскар, да го занесат на остров Джърси за размножаване в Durrell Wildlife Park.

„По това време се знаеше, че ай-ай не са изчезнали от острова, но се смяташе, че се намират на много малко места в гората на изток“, казва Даръл.

Ай-ай е най-активен през нощта
Ай-ай е най-активен през нощта

Екскурзоводи от това време обясняват как местните хора гледали на тях – без съмнение животното не било много популярно. Въпреки че Даръл не видял това лично, се смята, че понякога селяните убивали ай-ай и ги закачвали на показ.

„Най-общо казано, те са смятани за зли духове“, казва Даръл. Някои ги мислели за истинска поличба за смърт, например. „Ако е малко, това може да означава, че ще умре дете, или ако е сиво, старо, побеляло ай-ай, ще умре стар човек.“

Ай-ай са нощни, но нанасят вреди на посевите на хората.

„Ай-ай идват сред насажденията и ги опустошават – хората определено не харесват това“, казва Даръл. „Съвсем малка площ захарна тръстика, буквално само няколко растения и ай-ай ще дойде и ще го унищожи за седмица.“

Този пример разкрива още един начин, по който животното може да изглежда зло – като прави нещо, което не одобряваме.

За ай-ай тези местни вярвания могат да се окажат унищожителни, тъй като в момента видът е в Червения списък на световнозастрашените видове. За да се справим с това, се полагат усилия местните селяни да научат, че животното е застрашено, какъвто е проектът Sava Conservation на Университета Дюк.

 Ай-ай е застрашен вид
Ай-ай е застрашен вид

Но да се променят подобни убеждения не е лесно. Дори Colin Miskelly чул предадени сведения, че изследванията му за Hakawai не са добре приети от всички.

„Когато започнах да проучвам това през 80-те години, имаше хора, които не искаха Hakawai да бъде обяснен“, спомня си той, като посочва това, че митът е бил толкова силен за тях, именно защото не е бил обяснен.

Ако тези страхове ви изглеждат абстрактни, спомнете си за западните граждани, които понякога потръпват като видят прилеп или се свиват от страх, когато черна котка им пресече пътя. Суеверията, свързани с животни, са същностни за човека и са широко разпространени, с вредни последствия.

„Начинът, по който мислим за животните, не е абстрактен“, отбелязва Domello, „той се проявява и в действителността.“

Светът около нас е изпълнен с необичайни създания. Докато продължаваме да нахлуваме в земите им, е напълно естествено те да заплашват нас или ресурсите ни. Колкото повече разбираме и уважаваме нашия естествен свят, толкова по-малко вероятно е да му навредим.

Природата винаги ще ни кара да потръпваме. Ще познаете това чувство следващият път, когато чуете смъртен крясък през нощта, който ще изправи косъмчетата по врата ви…

Превод: Никол Николова

Източник: BBC


Европейска нощ на учените 2022 г.: