Животните, които изглеждат безпомощни, но в действителност са страховити

 

Те може да изглеждат сладки или тромави, но е по-добре да не се доближавате до тях, защото имат тайни оръжия.

С пухкави муцунки, боязливо поведение и миниатюрен размер, някои животни изглеждат толкова далече от това, което мислим за опасно, колкото изобщо бихме могли да си представим.

Някои изглеждат почти безпомощни пред хищниците. Други, затруднени от тромави израстъци, изглеждат толкова нелепо, че трудно бихме си ги представили като заплаха.

Обаче въпреки сладките им, глуповати или безобидни външности, някои от тях са дарени със специални способности, които ги правят сила, която си струва да се има предвид. Това са тайните нинджи на природата.


РЕКЛАМА:

***

Норвежки леминг (Lemmus lemmus). Credit: Erlend Haarberg/naturepl.com
Норвежки леминг (Lemmus lemmus). Credit: Erlend Haarberg/naturepl.com

Норвежки леминг

Дълги едва 155 мм, покрити с гъста тъмнокафява, бяла и оранжева козина, тези гризачи имат почти закръглена външност. Те прекарват времето си в ровене в дебелия сняг на Арктична Скандинавия през зимата и играят под ниско разположените храсти на пустошта през лятото.

Тези създания също имат репутация – която е напълно измислена – че правят масови самоубийства, като се хвърлят от скали. Но в действителност, норвежкият леминг има свиреп инстинкт за самосъхранение и поведение, което да му пасва.

Когато се срещнат с хищници, които са два пъти по-големи от тях, те не се обръщат да бягат. Вместо това гризачите биха се изправили срещу опонента си в битка, докато издават силни писъци, като се хвърлят напред и хапят с острите си зъби. Има видео клипове онлайн, в които норвежки леминги нападат котки, хищни птици и дори големи кучета като булмастиф.

„Такава агресия може да бъде ефективна срещу малки хищници, например дългоопашат морелетник, невестулки или сибирски белки“, казва биологът Malte Andersson от Готенбургския университет, Швеция, който изучава норвежките леминги.

По някаква причина цветният норвежки леминг е по-агресивен от други видове леминги, като кафявите леминги в Аляска. Проучване от 2015 година на Andersson подсказва, че характерните бели бузи и брадичка на норвежкия леминг може да са адаптация към естественото внимание на хищниците, насочено директно към основното им защитно оръжие: зъбите им.

„Силните им резци са опасно, понякога дори смъртоносно оръжие срещу малки хищници като невестулката“, казва Andresson. Той казва, че дори сам е ставал жертва на агресията на лемингите по време на проучванията си, като лемингите се изправяли срещу него, ако се приближал твърде много.

Ако охлювите можеха да говорят, този щеше да псува. Credit: Klein & Hubert/naturepl.com
Ако охлювите можеха да говорят, този щеше да псува. Credit: Klein & Hubert/naturepl.com

Японски земни охлюви

Със своите меки, месести тела, охлювите са хранителни закуски за много малки бозайници и птици, но твърдите им черупки осигуряват на тези мекотели някаква защита. Повечето видове се свиват в черупките си, когато видят някаква опасност, приютявайки се там, докато не отмине опасността.

Но два вида земни охлюви от Далечния Изток имат по-различен подход, когато става въпрос за справяне с хищниците.

Karaftohelix gainesi (някъде познат и като Ezohelix gainesi) от Хокайдо, Япония, и K. selskii от Източна Русия използват мускулестите си тела, за да размахват черупките си като стик към приближаващите се хищници.

Двата вида охлюви често стават жертва на бръмбари, но вместо да се крият в черупките си, те нападат своите хищници, за да се откажат. Охлювът поклаща черупката си на почти 180 градуса за по-малко от секунда, удряйки бръмбарите встрани.

Биологът Yuta Morii от Университета на Хайдако в Сапоро, Япония, който описал защитния механизъм на охлювите през 2016 година, казва, че те са развили и много по-широки черупки, в сравнение с охлювите, които просто се свиват и се крият. „По-голям свързващ отвор може да позволи развиването на силен мускул, който да извива черупката около мекото тяло“, казва той.

Бавно лори пигмей (Nycticebus pygmaeus). Credit: Matthew Maran/naturepl.com
Бавно лори пигмей (Nycticebus pygmaeus). Credit: Matthew Maran/naturepl.com

Бавно лори

Големите им кръгли очи, очарователни лица и лапи, много приличащи на човешки ръце, са направили бавните лорита едни от най-обичаните животни в интернет. Малките нощни примати изглеждат почти хрисими денем: когато се движат, те го правят бавно и преднамерено. Когато са заплашени са склонни да застиват на място.

Но бавните лорита също имат летална карта в ръкавите си, почти буквално.

Когато е застрашено, лорито често вдига предните си крайници над главата си. Това съвсем не е знак, че се предава, а защитна стойка, която доближава жлезата на лакътя до устата му.

Като комбинира маслото, което изтича от жлезата със слюнката си, лорито създава силна отрова, която след това намазва върху главата си, което го прави отровна хапка за всеки хищник.

Лорито може също да задържа отровата в устата си и да я предаде чрез ухапване. Резците отпред на долната му челюст помагат течността да се придвижи нагоре, като по този начин се подсигурява, че тя ще достигне до всяка рана, която успее да причини.

Според Anne-Isola Nekaris от Университета Оксфорд Брукс, ухапването от бавно лори е „силно болезнено“. „В крайни случаи, ухапаните може да изпаднат в анафилактичен шок, който понякога завършва със смърт“, казва Nekaris.

Има девет познати вида бавно лори, които живеят в горите на Югоизточна Азия. Отровата на бавното лори пигмей (Nycticebus pygmaeus) съдържа 220 вещества.

Така че следващият път, когато гледате видео, в което бавно лори бива гъделичкано, докато ръцете му са вдигнати, спомнете си, че не се наслаждава на преживяването: чака удобен момент да нападне.

Пиленце на буревестник (Fulmarus glacialis) в действие. (Credit: Jouan Rius/naturepl.com)
Пиленце на буревестник (Fulmarus glacialis) в действие. (Credit: Jouan Rius/naturepl.com)

Пиленцата на буревестника

Неспособни да летят и принудени да стоят в гнездата си, намиращи се често на отвесни скали, тези пиленца с размера на футболна топка с пухести пера трябва да са лесна плячка за хищниците – поне за тези, които могат да ги достигнат.

Но пиленцата на буревесника, като много други птици от същото семейство, умеят по много отвратителен начин да отблъскват нападателите: те повръщат върху тях.

Те създават концентрирано масло в стомасите си, като го дестилират от восъчните остатъци от храносмилането, преди да го изстрелят от устата си.

Открито е, че пикантната течност съдържа масло от китова мас. Не само, че миризмата на повръщаното е много неприятна – има противна и мускусна миризма, която може да се задържи в продължение на години, ако попадне върху дрехи – но е и смъртоносна.

Течността полепва по перата на хищните морски птици като чайките, като ги лишава от хидроизолацията им. Учените съобщават, че морските птици, улучени от повръщаното, често се опитват да го отмият от перата си в морето, но така само подгизват и неспособни да литнат отново, често се давят.

Съобщавано е, че пиленцата на буревестника убиват други хищници с повръщаното си, включително сови, чайки, чапли, гарвани и дори морски орли. Дори невинни птици като кайрите не са застраховани срещу атаката от повръщано и могат да бъдат напръскани, ако приближат твърде много. Има и съобщения за зайци, открити мъртви, покрити в масло.

Възрастните буревестници също могат да изпръскват масло върху враговете си. Но те не го използват толкова охотно, често дават предупреждения, като клатят главите си от едната до другата страна и изхвърлят предупредителни изстрели.

Изглежда самите буревестници не биват повлияни от ефекта на маслото и могат да го отмият доста лесно.

Други птици имат алтернативен, но също толкова отвратителен подход при самозащита. Хвойновият дрозд напада хищниците и се изхожда върху тях, което прави перата им залепнали с изпражнения до такава степен, че те не могат да летят.

Мустаката жаба емей (Leptobrachium boringii). (Credit: Cameron Hudson/Jinzhong Fu/CC by 2.5)
Мустаката жаба емей (Leptobrachium boringii). (Credit: Cameron Hudson/Jinzhong Fu/CC by 2.5)

Мустаката жаба емей

Мустаците са забавни, нали? Не и когато мъжкият, който ги носи, e 7,5-сантиметрово земноводно от бавно протичащите потоци в Южен Китай.

Всяка пролет на мъжките мустакати жаби емей (Leptobrachium boringii) им поникват между 10 и 16 шипа на горната устна. Направени предимно от кератин, същият протеин, съдържащ се в ноктите ни, шиповете могат да израстат до 5 мм на дължина.

В същото време мъжките развиват по-дебела кожа, а предмишниците им стават по-обемни. Тогава те се борят, в опит да се намушкат един друг със своите ексцентрични лицеви декорации.

„Шиповете са малко като наострени моливи“, казва Cameron Hudson, еколог от Университета в Сидни, който е изучавал жабите. „Те са остри, но трябва да приложиш сила, за да промушиш кожата. Жабите драскат ръцете ти, докато ги държиш, но те не са достатъчно остри, за да порежат човек. Жабите, от друга страна,  понякога получават контузии или прободни рани по коремите и крайниците си от битка.“

Както обикновено, причината за цялата агресия и насилие е това, че мъжките жаби се състезават за женски. Но жабите губят назъбените си мустаци, когато приключи двумесечният размножителен период и хормоните им се успокояват.

Сватбените им шипове са нищо, в сравнение с две други земноводни: косматата жаба и испанският ребрест тритон. Когато са застрашени, те чупят собствените си кости и ги изкарват през кожата си. За жабата това създава нокти като тези на супергероя Уолвърийн, с които може да отблъсне нападателите. Същевременно тритонът изкарва ребрата през кожата си, за да бъде неприятна хапка за всеки хищник.

Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca). (Credit: Lynn M. Stone/naturepl.com)Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca). (Credit: Lynn M. Stone/naturepl.com)
Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca). (Credit: Lynn M. Stone/naturepl.com)

Голяма панда

Пандите са красавците на дивата природа и е лесно да се види защо: те имат големи кръгли лица, големи черни кръгове, които правят очите им по-големи и детско любопитство. Привидно мързеливото им поведение при хранене – седят на дупетата си, краката им са опънати напред, докато дъвчат цели шепи бамбук – ги прави да изглеждат много гальовни.

И все пак, въпреки че могат да изглеждат много приятни за гушкане, дори чаровни, големите панди са мечки и подобно на „Кунг Фу Пандата“ на Джак Блек, не бива да бъдат подценявани.

Те са развили допълнителни мускули около челюстите си, за да им помогнат да прекършват твърдия бамбук, с който се хранят. Това означава, че пандите имат едни от най-мощните челюсти сред всички бозайници от групата на месоядните.

Лапите им също свършват с шест големи нокътя – да, пандите имат шест пръста – които са сръчни, но могат и да нанесат страхотен удар. В дивата природа те частично добавят и малко месо към иначе вегетарианската си диета и често убиват и изяждат малки животни като безопашатия заек.

„Старите ловци биха примамили мечка, като поставят кост от крака на добитъка, а пандите биха счупили костта, вместо просто да я гризнат“, казва екологът Bill McShea от Smithsonian Conservation Biology Institute, който изучава пандите. „Има много съобщения за големи панди, които влизат в кошарите на добитъка и ядат кози и овце.“

Пандите не са много агресивни към хората, но има съобщения за майки панди, които са ранявали работниците в природните резервати в Китай. По време на едно нападение през 2016 година работник, облечен в костюм на панда – като част от тренировъчната програма за подготовка на пандите да бъдат запознати с дивата природа – пандата отхапала част от едната и счупила костите и на двете му ръце.

Но пандите запазват голяма част от агресията си за себеподобните си. „По време на размножителния сезон мъжките имат значителни рани от ухапвания по раменете и главите от други мъжки“, казва McShea. „По време на скорошното запознаване на пандите с дивата природа в Китай малките панди са били убивани от други панди – вероятно възрастни мъжки.“

Нещо повече, изследване, публикувано през февруари 2017 година показва, че черно-белите петна, които намираме за толкова трогателни, може всъщност да са сигнал за тяхната жестокост.

Птица секретар (Sagittarius serpentarius). (Credit: Tony Heald/naturepl.com)
Птица секретар (Sagittarius serpentarius). (Credit: Tony Heald/naturepl.com)

Птица секретар

С краката си, подобни на кокили и дългите си мигли, да не споменаваме и нелепата качулка от пера около главата, е трудно да приемем птицата секретар насериозно. Но тази дългуреста хищна птица, която живее в тревите и саваните на субсахарна Африка, има ритник, който съперничи на Брус Лий.

Според изследване от 2016 година само един удар от някоя от тези птици може да бъде силен пет пъти повече от собственото му тегло само за 15 милисекунди – една десета от времето, което ни отнема на нас, за да мигнем.

Докато самите птици тежат между 3,5 и 4,2 килограма, ударът им е достатъчно силен, за да убие змии, гущери и малки бозайници с бърза последователност от ритници и настъпвания.

„Последиците при пропускането на удар, когато ловуват отровни змии са смъртоносни, затова ритниците на птицата секретар трябва да са бързи и точни“, казва Steve Portugal, животински психолог от Кралския университет Холоуей в Лондон, който е изучавал птиците. „Със сигурност не бих искал да получа ритник от птица секретар.“

Конусовидни охлюви (Conus geographus). (Credit: Franco Banfi/naturepl.com)
Конусовидни охлюви (Conus geographus). (Credit: Franco Banfi/naturepl.com)

Конусовидни охлюви

Техните сложнооцветени черупки са високо ценени от колекционерите и дори се носят като бижута в някои части от света. Но зад тези атрактивни черупки се крият едни от най-опасните животни на Земята.

Има около 800 различни вида конусовидни охлюви. Те се намират предимно в тропичните води на Тихия океан, но също и край брега на Южна Африка и дори в Средиземно море.

Въпреки че се движат бавно, те са ненаситни месоядни, които се хранят с малки риби, ракообразни животни и други морски охлюви, с помощта на харпун, който изстрелват от края на хоботите си. Това късо кухо копие доставя силни невротоксини, които могат да парализират плячката за секунди.

Отровата може да бъде смъртоносна и за хората, а за харпуните на по-големите охлюви се знае, че могат да пробиват водолазните костюми. Докато някои видове нанасят ужилване, което не е по-болезнено от това на стършел, други, като географският конусовиден охлюв, конусовидният охлюв лале и мраморният конусовиден охлюв, могат да бъдат смъртоносни. Няколко микролитра от отровата им могат да убият до 10 души.

Само около 30 записани смъртни случая се приписват на мекотелите. Обаче се знае, че са агресивни, когато биват пипани, а атрактивните им черупки предизвикват хората да ги вземат.

Човешките жертви изглежда не страдат, тъй като бързодействащата отрова съдържа болкоуспокояващо, което означава, че онези, които са оцелели казват, че са изпитвали малко болка.

Изследване е разкрило, че отровата на конусовидния охлюв е сложен микс от над 100 токсина. Някои видове, като географския конусовиден охлюв (Conus geographus), използват също и мощна форма на инсулин, за да парализира жертвите си.

Но докато конусовидните охлюви са смъртоносни, те могат и да помогнат при спасяването на живот. Изследователи са започнали да извличат отровата на конусовидните охлюви, за да търсят нови лекове в смъртоносните коктейли. Малки дози са били използвани за лекуването на хронични болки и епилепсия.

Един токсин от магическия конусовиден охлюв (Conus magus) довел до разработването на болкоуспокояващото лекарство, наречено зиконотид, докато нови токсини за медицинска употреба се откриват постоянно.

Обаче изследване от 2013 година подсказва, че хабитатите, които обитават конусовидните охлюви изчезват бързо.

Превод: Никол Николова

Източник: BBC


Европейска нощ на учените 2022 г.: