Житна ръжда

 

(Puccinia graminis)

Житната ръжда е паразитна гъба с твърде сложен цикъл на развитие, през време на който тя сменя два гостоприемника, образува два типа плодни тела и произвежда пет типа спори.

Житната ръжда започва живота си рано напролет по киселия трън, който е първият й гостоприемник. Ще я откриете по малките, с диаметър до 5 мм червени петна (в средата те са с медножълти до медночервени брадавички) по горната страна на младите му листа, както и по оранжевите възглавничковидни образувания по долната. Само с микроскоп, и то на напречен срез от лист през участъците с петната, може да се установи обаче, че мицелът на паразитната гъба (той е многоклетъчен, силно разклонен и се развива между клетките на листата) е образувал близо до горната повърхност на листата луковицоподобни плодни тела, наречени пикнидии, а под тях – близо до долната им повърхност – чашковидни плодни тела, наречени ецидии. В пикнидиите гъбата произвежда пикноспори, които играят роля при половото й размножаване. В ецидиите се образуват ецидиоспори, с които тя заразява пшеницата, ръжта, овеса и голям брой видове диворастящи житни треви, които са вторият й гостоприемник.


РЕКЛАМА:

***

Житната ръжда ще намерите по пшеницата (също по ръжта и овеса) през времето, когато тя започне да изкласява. Ще откриете гъбата по ръждивокафявите продълговати точици и линийки, дълги от няколко милиметра до няколко сантиметра, които се появяват по стъблата и влагалищата на листата им (затова житната ръжда е известна още като линейна, или стъблова ръжда), след като мицелът на гъбата се е настанил в техните тъкани. Те наподобяват ръждата, която избива по железните предмети, и затова както самата гъба, така и болестта, която тя причинява, са наречени ръжда. Но отново само с микроскоп може да се види (като се направят срези от заразени части на житни растения или като се настърже малко „прах“ от ръждивите петна), че тези ръждиви петна са купчинки от спори – дребни елипсовидни или яйцевидни до крушовидни едноклетъчни телца с жълтокафява обвивка, цялата покрита скъси шипчета. Това са уредоспорите на гъбата (наричат ги и летни спори) – третият тип спори след пикноспорите и ецидиоспорите, които житната ръжда произвежда. С тях тя се разпространява по още незаразените житни растения.

Вегетативното тяло на самата гъба обаче няма да видите. Тя се заселва в тъканите под епидермиса на стъблото и на листните влагалища и многоклетъчният й мицел пълзи и се разклонява между клетките им. В самите клетки той пуска смукала (хаустории), с които изсмуква от тях необходимите за растежа и развитието му хранителни вещества. Вследствие на това клетките на гостоприемника загиват.

Ако обходите пшеничните блокове непосредствено преди жътвата и огледате стъблата и листните влагалища на зрялата пшеница, вместо подобните на ръжда ръждивокафяви линийки ще видите вече черни чертички, сякаш някой небрежно е драскал по тях с въглен. Настържете ли прах от тези „саждиви чертички“, с помощта на микроскопа ще видите, че те се състоят от малки кестенявокафяви бухалковидни двуклетъчни телца с къси безцветни дръжки. Образува ги все същата житна ръжда в края на своя жизнен цикъл, преди да загине. Наричат се телейтоспори, или зимни спори, защото с тях паразитната гъба прекарва зимата. Това е четвъртият тип спори, които тя образува.

След като телейтоспорите прекарат зимата по следжътвените остатъци от пшеничните растения, напролет се пробуждат и започват да прорастват. От двете им клетки израства по един къс промицел, начленен на 4 части, всяка от които образува по една базидиоспора, или споридия – петия тип спори, които житната ръжда произвежда през жизнения си цикъл. Тези базидиоспори могат да покълнат обаче само ако попаднат върху младите листа на киселия трън. По тях те развиват заразяващи хифи, които пробиват кутикулата им и навлизат в тъканите под епидермиса. Наскоро след като базидиоспорите се настанят в тях и се охранят, по горната страна на листата се появяват червените петна с пикнидиите, а по долната – оранжевите възглавничковидни образувания с ецидиите.

Хилядолетия наред земеделските стопани били съвсем безпомощни срещу набезите на житната ръжда. Пред очите им тя съсипвала житните посеви, безнаказано изяждала част от плодовете на техния труд. Сега обаче благодарение главно на новите сортове пшеница, които създадоха и продължават да създават нашите селекционери, набезите на тази ръжда са ограничени. Затова все по-рядко по пшеничните растения могат да се видят ръждивокафявите и черните линийки.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: