Направи дарение на училище!

Ако плавате по извиващата се река Сепик в Нова Гвинея, бързо ще ви стане ясно, че хората по бреговете ѝ говорят на различни езици. Забележителното лингвистично разнообразие на острова отразява съществените генетични разлики, съобщи група изследователи в Science наскоро. Още по-неочаквано, екипът заключава, че това генетично разнообразие датира само от преди 10-20 хиляди до 50 хиляди години във времето – или когато първите хора са се установили там.

Самостоятелното откриване на селското стопанство на острова преди 10 хиляди години не е премахнало генетичните различия, както се е случило в Европа или части от Азия. „С помощта на селскостопанските дейности ние получаваме генетично хомогенизирано общество“, казва един от членовете на изследователската група – Андерс Бергстрьом, дипломиран студент от Wellcome Trust Sanger Institute (WTSI) в Хинкстън, Великобритания. В Европа, фермери от Анатолия заменили местните жители, изхранващи се с лов и риболов, заличавайки техния принос върху генетиката. Това, че подобно нещо не се е случило в Нова Гвинея, „е голяма изненада”, казва Крис Тайлър-Смит – генетик от WTSI, ръководил екипа.

Учените анализирали отклонения сред 1,7 милиона ДНК маркера измежду геномите на 381 жители на Папуа Нова Гвинея, като ги сравнили с пълните геноми на други 39 човека. Изследователите установили, че хората в Нова Гвинея са били изолирани от азиатците в продължение на по-голямата част от праисторията и че жителите от планините и низините са били разделени едни от други преди 10 до 20 хиляди години. В планинските райони хората са обособили три наистина различни социално-групови струпвания, което се е случило през последните 10 хиляди години – скоро след като започнали да отглеждат растения. Две основни социално-групови струпвания са възникнали в низините – на север и на юг.

Най-доброто обяснение за примера, според Бегрстрьом е, че след като веднъж са започнали да култивират култури, хората „разпространили” своите гени на острова. Но скоро след това, техните наследници очевидно спрели да комбинират гените си до такава степен, че са се развили специфични местни генотипове. Въпреки че изследователите подкрепяли дълго становището, че островният планински релеф е запазил високопланинските социални групи изолирани, това проучване открива, че групите са заформени както в планините, така и в низините, където релефът е по-гладък. Културни фактори, като война или междугрупово бракосъчетание, са по-голяма пречка от географските бариери, ако преследваме цел като предотвратяване на смесването на населението, предлага Бергстрьом.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но Поли Уийзнър, антрополог в Университета на Юта в Солт Лейк Сити, смята, че не е възможно гените на земеделците да са завладели острова. Според нея, търговските мрежи, а не само фермерите, са разпространявали предмети като каменни хаванчета и чукала за стриване на листата на трилистника и други нови култури, сред местното население, занимаващо се с лов. Тяхната практика да сключват вътрегрупови бракове увеличила генетичните разлики между отделните групи. „Не са ми известни доказателства за това, че земеделците са изместили коренните жители“ – казва тя.

Независимо от причината, огромните генетични отлики в Папуа Нова Гвинея показват, че разселването на фермерите може би не е било достатъчно да хомогенизира ДНК на населението в по-обширни региони. Възможно е други по-късни миграционни вълни да са премахнали расовите различия в Европа и Азия. „Хората в Папуа Нова Гвинея не са се изправяли срещу промените през Бронзовата и Желязната епоха“ – добавя еволюционният генетик Саймън Ийстийл от Австралийския Национален Университет в Канбера. Той казва, че според новото проучване „има общозасягаща ерозия на местното генетично разнообразие в човешката популация, свързана с технологичните промени – един процес, който продължава и днес.“

Превод: Мирослав Пехлев

Източник: Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!