Звездна година – 1963. На Земята се ражда ново движение, което иска да промени вече установените норми и космическите кораби пускат моторите си. Двадесет и шест-годишната работничка във фабрика Валентина Терешкова е изпратена в космоса. Само две години след като Юрий Гагарин става първият човек в космоса, тя става първата жена.
Докато Терешкова е на 3-дневната си обиколка около земята с Восток 6, на Земята промените настъпват много бързо. Законът за равнопоставено заплащане е подписан 6 дена преди тя да бъде изстреляна в космоса. Въпреки че това е период на промяна и прогрес, предприемането на едно от най-големите политически и научни действия за този период, то става 16 години преди жена да застане начело на Запада – Маргарет Тачър.
Би било прекалено оптимистично да си мислим, че мисията на Терешкова е била смела постъпка изцяло в полза на жените. Всичко това е свързано с надпреварата по време на Студената война и представата за силната съветска жена и може би е било мотивирано повече от това, отколкото от идеята за полово равенство позната ни днес. Но би било глупаво да гледаме на космоса като на някаква територия на феминизма – дори днес само 59 от общо 500-те човека били в космоса, са жени. Въпреки това, историята на жените в космоса е рефлектирала и върху пътя им на Земята, може би дори повече от очакваното.
Изминават още 19 години преди втората жена, Светлана Савитская, да отиде в космоса през 1982. През това десетилетие „Желязната Лейди“ взима решенията по време на последните дни на Студената война и жените се радват на новата свобода, изчаквайки работната стълбица. Поради тази атмосфера, 10 други жени смело отишли там, където много малко други са били. Измежду тях е била Анна Лий Фишер, химик и астронавт на НАСА, която става първата майка в космоса през 1984.
Без съмнение това е момент на гордост за жените, родени през 80-те години – те могат да бъдат интелигенти, амбициозни, успешни, учени, жени и майки.
През 1986 година една жена прави саможертвата при първата американска космическа катастрофа. Криста МакАулиф загива заедно с още 6 члена на екипажа при нещастието на Чалънджър. Отново при катастрофата Колумбия през 2003, астронавт и капитан на Американските Военноморски служби, Лаурел Кларк загива, оставяйки сина си, а същото се случва и с Калпана Чавла, родена в Индия, космически инженер, която по време на втората си мисия загива заедно с останалите 5 члена на екипажа.
Броят на жените в откритото пространства продължава да се увеличава и през 90-те. А през 2016, голям брой жени от Русия, Щатите, Китай, Канада, Франция, Индия, Иран Италия, Япония, Южна Корея и Великобритания са излезли в космоса.
През 2016 класът за астронавти на НАСА е съставен от 50% жени за пръв път в историята. Важно е също така да се знае, че има изобилие от жени, които работят „зад кулисите“ в космическите програми – включително д-р Елън Щофан, главен учен за НАСА и д-р Джули Робинсон, главен учен за Международната Космическа Станция – работещи с много мощна техника върху научни разработки, космическа комуникация и лидерски позиции. Въпреки че не получават главната роля като космонавти толкова често, колкото мъжете, тяхната работа през годините и в момента е преминала през създаването на някои от най-вълнуващите и променящи света, научни открития за нашето време.
Може да се запознаете с техните профили и да гледате интервюта с много от жените, които в момента работят в НАСА на уебсайта Women@NASA.
Превод: Мария Стоилова
Източник: IFLS
Превод: Мария Стоилова
Източник: http://www.iflscience.com/
Звездна дата 1963. На Земята се ражда ново движение, искащо да промени вече установените норми и космическите кораби пускат моторите си. Същата тази година 26-годишната работничка във фабрика Валентина Терешкова е изпратена в космоса. Само две години след като Юрий Гагарин става първият човек в космоса, тя става първата жена космонавт.
Докато Терешкова е на 3-дневната си обиколка около земята с Восток 6, на Земята промените настъпват много бързо. Законът за равнопоставеното заплащане е подписан 6 дни преди тя да бъде изстреляна в космоса. Въпреки че това е период на промяна и прогрес, започването на едно от най-големите политически и научни действия за тогава става 16 години преди жена да застане начело в Западна Европа – Маргарет Тачър.
Би било прекалено оптимистично да си мислим, че мисията на Терешкова е била смела постъпка изцяло в полза на жените. Всичко това е свързано с надпреварата по време на Студената война и представата за силната съветска жена и може би е било мотивирано повече заради това, отколкото от идеята за полово равенство позната ни днес. Но би било глупаво да гледаме на космоса като на някаква територия на феминизма – дори днес само 59 от общо 500-те човека били в космоса, са жени.
Въпреки това, историята на жените в космоса е рефлектирала и върху пътя им на Земята, може би – спорно – дори над очакваното.
Отнема още 19 години докато втората жена, Светлана Савитская отиде в космоса през 1982. През това десетилетие „Желязната Лейди“ взема решенията по време на последните дни на Студената война и жените се радват на новата свобода, изкачвайки работната стълбица. Поради тази атмосфера, 10 други жени смело отиват там, където много малко други са били. Измежду тях е Анна Лий Фишер, химик и астронавт на НАСА, която става първата майка в космоса през 1984. Без съмнение това е момент на гордост за жените, родени през 80-те, славейки се с факта, че могат да бъдат интелигенти, амбициозни, успешни, учени, жени и майки.
През 1986 година една жена прави саможертва при първата американска космическа катастрофа. Криста МакАулиф загива заедно с още 6 члена на екипажа при нещастието на Чалънджър. Отново при катастрофата Колумбия през 2003, астронавт и капитан на Американските Военноморски служби, Лаурел Кларк загива, оставяйки сина си, същото се случва и с Калпана Чавла, родена в Индия, космически инженер – по време на втората й мисия тя загива заедно с останалите 5 члена на екипажа.
Броят на жените в откритото пространство продължава да се увеличава и през 90-те. А през 2016 голям брой жени от Русия, Щатите, Китай, Канада, Франция, Индия, Иран, Италия, Япония, Южна Корея и Великобритания стават космонавти.
По-рано тази година, класът на НАСА е съставен от 50% жени за пръв път в историята. Важно е също така да се знае, че има много жени , които работят „зад кулисите” в космическите програми – включително д-р ЕлънЩофан, главен учен за НАСА и д-р Джули Робинсон, главен учен за Международната Космическа Станция – работещи с много високомощна техника върху научни разработки, космическа комуникация и на лидерски позиции. Въпреки че не получават главната роля като космонавти толкова често колкото мъжете, тяхната работа през годините и в момента, е преминала през създаването на някои от най-вълнуващите и променящи света научни открития за нашето време.
Може да се запознаете с техните профили и да гледате интервюта с тези жени , които в момента работят в НАСА на уебсайта Women @NASA
