Автор: Мая Джамбазова

Хитлер и Ева Браун, 1942. Bundesarchiv, B 145 Bild-F051673-0059 / CC-BY-SA

Всеки изследовател има своя гледна точка за това по какъв признак се групират известните личности в историята. В кратка статия вече представихме общото между жените на шестима немскоезични гении. Но какво е общото между жените на диктаторите? Приличат ли си по нещо тези силни дами, осмелили се да заживеят с още по-силните си и властни възлюбени?

Оказва се, да! Приличат си по чувствата, които изпитват. Или поне до това заключение достига авторката на книгата „Жените на диктаторите“ Диан Дюкре. Преуспялата в живота авторка, водеща на предавания с историческа насоченост, счита, че спътниците в живота на Мусолини, Ленин, Сталин, Салазар, Бокаса, Мао Дзедун, Чаушеско и Гьобелс си приличат по онова, което изпитват към обектите на своето обожание.

А именно: радост, преданост, отчаяние, ревност, гняв, те са и ту хитри, ту мъдри. Всичко това обединява Клара, Надя, Елена… Това са волеви жени, отдадени на своите мъже, потопени във водовъртежа на чувствата, страстни и гневливи като самите диктатори. Импулсивни, но сдържани пред обществата, към които принадлежат. Освен, че са гръб на своите партньори в живота, подобно на жените на гениите, за които стана дума по-рано, те са и извор на политическо вдъхновение за диктаторите на 20-ти век.

Друго, което обединява осемте дами от книгата на Дюкре, според самата нея, е податливостта им към чара на диктаторите. Безспорно жените на тези корави властници са добре образовани, но попадат в плен на обаянието на своите бъдещи съжители.

РЕКЛАМА:

Освен това, самите диктатори осъзнават, че имат нужда от подкрепата на жените и търсят своите спътници в живота. Това е още един елемент от биографиите на въпросните дами, оказващ се обединяващ за тях.

А и Инеса, Клара, Надя, Магда, Фелсимина, Дзян Цин, Елена, Катерина оказват влияние върху начина, по който техните другари управляват, като това също обединява техните съдби и кара биографите да търсят общото в развоя на земния им път. Това са жени влезли в ролята на Пигмалион или спътници на Пигмалион.

Днес се правят опити да бъдат обхванати житеописанията на съпругите на съвременните диктатори. И се оказва, че и между тях има общо. Те са красиви, умни и много представителни.

Безспорно изследването на Диан Дюкре е прелюбопитно и заслужава внимание, особено в годината, в която интересът към биографичните и автобиографични четива у нас е засилен.