Направи дарение на училище!
Холандия привлече вниманието със своето решение от 1 януари 2020 г. да смени официално името си на Нидерландия, с цел да редуцира доколкото е възможно притока на един определен тип туристи към себе си. Страната може и действително да загуби временно част от популярността си по този начин, но не и нейната емблематична столица Амстердам.
Всеки е чувал за този град и той далеч не отскоро е толкова прочут по целия свят, както и съвсем не е известен само със своите канали, лалета, улици с червени фенери и по-особеният дим по баровете.
В продължение на векове той е столица на световна колониална империя. Златната епоха на Амстердам е през ХVII век, когато оттам кораби плават до Северна Америка, Бразилия, Индонезия и Африка, изграждайки на практика една от най-ранните световни търговски мрежи. Амстердамските търговци финансират експедиции до четирите краища на света, полагайки основите на бъдещите холандски колонии. Една от най-влиятелните търговски групи е компанията Холандска Източна Индия, основана през 1602 г., която става първата мултинационална корпорация. Тя позволява на мореплавателите да инвестират в товара, който превозват и да участват с известни акции в бизнеса, а не да бъдат само обикновени превозвачи на стоки.
През този век, знаменитият художник Рембранд рисува своите емблематични картини, много от които на хора и обекти в Амстердам. По това време градът се превръща в най-важния център на морската търговия в Европа и водещ финансов център на света (роля поета по-късно от Лондон).
Градската стража в ХVІІ век през погледа на Рембранд
Към средата на 1660-те населението му достига до около 200 000 души, оптималният брой хора, които могат да бъдат изхранвани с тогавашното ниво на търговията, технологиите и земеделието. Градът събира от такси най-големия дял от данъците в страната, близо 50% от целия държавен приход от такси.
Амстердам е управляван от регентски съвет, представляващ широк, но затворен олигархически кръг, с огромно влияние над всички аспекти на градския живот, както и с решителен глас в Министерството на външните работи. Само хора в добро здраве и достатъчно дълго пребиваване в града могат да станат членове на управляващата го класа. Чрез своите връзки и бракове с други влиятелни фамилии, както и със своята щедрост и отвореност към обществото, тези регенти успяват да предоставят достатъчно добри услуги за жителите на града. Те отпускат много пари за водните пътища и друга основна инфраструктура, а също и обществени помощи за възрастни хора, болници и църкви.
Регентите подкрепят и частните инвестиции, което също допринася за вдигане на жизнения стандарт, а строежа на по-модерни и търговски рентабилни вятърни мелници пък води до по-продуктивни фабрики за рафиниране на най-различни стоки, с което се формира една от най-ранните индустриални икономики.
Площадът Дам, превърнал се в център на световна империя.
Богатството на Амстердам се генерира от търговията му, която от своя страна е подкрепена от разумното насърчаване на всички предприемачи независимо от техния произход. Отделно за това допринасят и ниските лихвени проценти за частния бизнес, докато общностите, управлявани от монархиите по това време, се стремят да канализират печалбите към себе си по най-бързия начин. Тази политика на отворените врати е показателен фактор за толерантна управляваща класа, правеща всичко за по-голямото удобство в града.
Така заможните сефардски евреи от Португалия са посрещнати с отворени обятия в Амстердам, като са им предоставени всички търговски привилегии с изключение единствено на гражданство. Но пък през 1861 г. Регентският съвет издава разпоредба за настаняване на хугенотските бежанци в града, когато Луи ХІV започва политика на прогонване на протестантите от Франция. Регентите дори насърчават имигрантите да строят църкви и им предоставят места или сгради за църкви и храмове за всички, освен за най-радикалните секти и местните католици. Въпреки че дори и на католиците, в тази протестантска страна, е позволено да практикуват в катедралата Бегинхоф.
Морската търговия – основен двигател на холандската икономика
Що се отнася до имиграцията, през ХVІІ и ХVІІІ в. тя нараства дотолкова, че имигрантите вече формират мнозинството от населението на града. Най-голямата част от тях са лутерански протестанти от Германия, френски хугеноти, португалски и испански евреи. Въпреки многото различия между всички тях и местните, интеграцията им към обществото и ритъма на амстердамския живот протича гладко. Практически всеки може да си намери работа като занаятчия, при условие че се присъедини към съответната гилдия, служи в градската стража и сътрудничи на своя квартал, помагайки му да се издига и да бъде конкурентен на останалите квартали. Тези силни институции водят до бърза и ефикасна интеграция, още повече, че самите те са пълни основно с имигранти или деца на имигранти. Дори общинският съвет на Амстердам вече се състои от хора с всякакъв произход: холандски, немски, фламандски, френски, шотландски.
През тези времена на разцвет, града разбира се има и своите проблеми и дори бедствия, каквато е бубонната чума. Като толкова голям и интензивен търговски център, Амстердам няма как да избегне епидемията и в годините между 1663 и 1666 тя успява да проникне в града (най-вероятно от Алжир) и да покоси хиляди. През 1664 г. в Амстердам са погребани 24 148 души. Повече от 10% от населението умира в този период и всеки, който влизат в контакт с чумата, е изложен на риск. Богатите хора започват да напускат големите градове, за да избегнат болестта. Но все пак в най-критичната седмица от пандемията през 1664 г., в Амстердам загиват 1041 души, докато в двойно по-големия Лондон – над 7000 в края на лятото на 1665 г. Управата предприема редица мерки – предупреждава населението кои храни се считат за опасни за разпространение на чумата, държат новопристигналите кораби под карантина със седмици, затварят театрите и други обществени сгради. След 1666 г. епидемията започва да отшумява и градът постепенно да се завръща в предишния си ритъм на живот.
Старият Амстердам и неговите пристанища и канали погледнати отгоре
През ХVІІІ и началото на ХІХ век се наблюдава спад в просперитета на Амстердам. Тежките войни на Холандската република срещу Обединеното кралство и Франция оказват своето негативно влияние и върху столицата на страната. По време на Наполеоновите войни града достига най-ниската си точка на своето развитие и влияние. С установяването на Кралство Нидерландия през 1815 г. обаче нещата започват да се подобряват.
През втората половина на ХІХ век индустриалната революция достига Амстердам и неговият облик и начин на живот в много отношения започват да се променят. Прокопан е каналът Амстердам-Рейн, за да се прокара пряка връзка между града и река Рейн, а също така и каналът Нордзее, свързващ пристанището със Северно море. И двата проекта драстично подобряват комуникацията и стокообмена с останалата част от Европа и света, давайки голям тласък на икономиката. Индустриалната революция води до огромен приток на работници мигранти от провинцията на Холандия в столицата. Това се случва по време на възхода на социализма в Амстердам, който холандските власти опитват да изкоренят с прилагане на груба сила. През 80-те и 90-те години на ХІХ в. битки между полицията и социалистите се водят почти ежеседмично по улиците на града.
Индустриализацията на Амстердам
Въпреки множеството подобни проблеми, каквито всеки по-голям западен град има по това време, краят на ХІХ век понякога е наричан Вторият златен век на Амстердам. През тази епоха са построени множество нови музеи и галерии, Централната железопътна гара и концертната зала Консертгебау.
Изградена е и мащабната модерна фортификация около града, представляваща уникален пръстен от 42 форта и земя, която може да бъде наводнена, за да защити града от нападение. Днес тя е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО . Населението, както и неговото благосъстояние, също значително нарастват през този период, а Амстердам влиза в ХХ век като един от най-големите и развити градове в Европа.