Проучването събира над 20 години на изследвания, проведени във факултета по Органика и Геохимия към Бристослкия университет, ръководени от професор Ричард Евършед. Съавтори на проекта са археолози, участващи в разследвания от голям мащаб на обекти в цяла Европа, Близкия Изток и Северна Африка.

Предишни доказателства, водещи до извода, че пчеларството съществува като земеделска практика още по времето на Неолита, са праисторически скални рисунки на „ловци на мед”, както и египетски стенописи, изобразяващи сцени на отглеждане на пчели. Тези примери обаче са несигурни и връзката между древните фермери и пчеларството не е напълно потвърдена от учените.

Последното проучване обаче събира доказателства за наличието на пчелен восък в грънчарски съдове на първите кораби на земеделски производители в Европа чрез изследване на химичните компоненти, наслагвани в глинения материал на повече от 6000 части от глинени съдове, събрани от над 150 исторически обекта.

Отличителният химически белег, доказващ наличието на пчелен восък е бил открит в няколко неолитни обекти в цяла Европа, показващи колко широко разпространена е връзката между хората и пчелите  в праисторически времена. Пример за това са откритите в готварски съдове остатъци от пчелен восък от археологически обект в Турция, датиращи от седмото хилядолетие пр. Хр. Това е най-старото доказателство до момента за използването на пчелни продукти от фермери през неолитната епоха.

„Най-очевидната причина за експлоатиране на медоносните пчели очевидно е добиването на мед, тъй като той е рядък и ценен подсладител за праисторическите хора. Пчелния восък обаче вероятно е бил използван по редица разнообразни начини – с технологични цели, в религиозни ритуали, с козметични и медицински цели”, споделя д-р Мелани Руфет-Салке, водещ ръководител на проучването.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Този продукт обаче не е открит при изследването на неолитни обекти, чийто произход се ситуира над 57ми паралел (Шотландия, например). Тази тенденция се обяснява с факта, че медоносните пчели не са били разпрострени в тези географски ширини през неолитната епоха.

Липсата на вкаменелости на медоносни пчели е една от причните на тях да се гледа като на непознат за земеделците за този отрязък от време. Въпреки това доказателства като древните египетски стенописи и праисторическото скално изкуство предполагат, че връзката между човечеството с медоносните пчели датира в продължение на хиляди години. „Откога и къде, обаче, бе неизвестно до този момент”, заявява проф. Евършед.

„Нашето изследване е първото, което предоставя недвусмислено доказателство, въз основа единствено на даден химикал за палеологичното разпространение на животно с важно икономическо и културно значение. Тя доказва широко разпространеното използване на медоносните пчели от ранните земеделски производители, и връща назад хронологията на взаимовръзката между пчелите и хората.”

Превод: Екатерина Ангелова

Източник: www.sciencedaily.com