Автор: Радослав Тодоров
Земеделието е неразделна част от българската икономика и културна идентичност. Благодарение на плодородните почви, разнообразния климат и дългогодишните традиции в селското стопанство, България остава важен производител на зърнени, маслодайни и специализирани култури. От древността до наши дни земеделието формира начина на живот в много региони на страната и е ключов фактор за икономическото развитие.
През последните десетилетия българското земеделие премина през значителни трансформации – от колективизацията по време на социализма до приватизацията и приспособяването към европейските стандарти след присъединяването на България към ЕС. Днес селскостопанският сектор е изправен пред редица предизвикателства, включително изменението на климата, нестабилността на международните пазари и необходимостта от модернизация и дигитализация.
Въпреки тези трудности, България запазва стабилни позиции в производството и износа на пшеница, слънчоглед, розово масло и лавандула. Страната има потенциал да се утвърди като лидер в биологичното земеделие и да разшири прецизното фермерство чрез иновации като напреднали напоителни технологии, използване на дронове и сателитно наблюдение на реколтата.
Основни земеделски култури
България има разнообразен земеделски сектор, в който се отглеждат както традиционни, така и по-специализирани култури. Благоприятният климат и плодородните почви в различните региони на страната позволяват производството на зърнени и маслодайни култури, бобови растения, фуражни култури, плодове и зеленчуци. Освен това, страната е световен лидер в производството на розово масло и лавандула, което ѝ осигурява важно място на международните пазари.
Зърнените култури – гръбнакът на българското земеделие
Зърнените култури са основен компонент на българското земеделие, заемащи над 50% от обработваемата земя в страната. Те са ключов фактор за продоволствената сигурност, животновъдството и агроекспорта. България традиционно е нетен износител на зърнени култури, като значителна част от продукцията се търгува на международните пазари, основно в Европейския съюз, Близкия изток и Северна Африка.
През последните години добивите се колебаят в зависимост от климатичните условия, като основните предизвикателства включват засушавания, екстремни температури и ценовата нестабилност на световния пазар. Въпреки това, българските земеделци разчитат на иновативни агротехнически практики и подобрени сортове, за да увеличат продуктивността и рентабилността на сектора.
- Пшеница – Пшеницата е най-широко отглежданата култура в България, заемаща около 1,15 милиона хектара земеделска земя. Годишното производство варира между 5,5 и 7,0 милиона тона, в зависимост от климатичните условия.
Основните региони на производство са Добричка област (Добрич, Балчик, Каварна), Северозападна България (Видин, Монтана, Плевен) и Тракийската низина (Пловдив, Стара Загора, Хасково). Средният добив е 4,8 – 5,5 тона на хектар, като в Добруджа добивите могат да достигнат 6,0 – 7,2 тона/ха при оптимални условия.
България е сред основните износители на пшеница в Черноморския регион. През 2023 г. страната изнесе 3,5 милиона тона пшеница, основно за Египет, Испания и Италия.
През последното десетилетие българските фермери все повече разчитат на високодобивни сортове, които са устойчиви на болести като брашнеста мана (Blumeria graminis) и септориоза (Septoria tritici). В същото време климатичните промени налагат селекция на сортове, които издържат на екстремни температури и суша.
- Ечемик – Ечемикът заема около 120 000 – 150 000 хектара в България, като годишното производство възлиза на 700 000 – 930 000 тона. Пивоварният ечемик се използва в производството на бира и е търсен както на вътрешния, така и на международния пазар. Основните износни дестинации включват Германия, Турция и Саудитска Арабия. А фуражният ечемик се използва за храна на животни и се отглежда основно в Северна България.
Средните добиви на ечемик варират между 4,2 и 5,0 тона/ха, но в райони като Добрич и Плевен добивите могат да достигнат 5,5 тона/ха. Научните изследвания в България се фокусират върху устойчивостта на ечемичните сортове към вируса на жълтото вджуджаване по ечемика (BYDV) и засоляването на почвите.
- Царевица – Царевицата е третата най-отглеждана зърнена култура в България след пшеницата и ечемика, заемаща 480 000 – 550 000 хектара. Годишното производство през последното десетилетие варира между 2,2 и 3,5 милиона тона, в зависимост от метеорологичните условия. Основните региони, където се отглежда са Дунавската равнина (Русе, Силистра, Плевен) и Тракийската низина (Пловдив, Хасково). Средният добив е 4,5 – 5,2 тона/ха, но в години с екстремни суши добивите могат да паднат под 3,0 тона/ха.
Основните търговски партньори за българската царевица са Румъния, Турция и Италия.
Царевицата е изключително влаголюбива култура и страда от все по-честите засушавания през летните месеци. Решенията за стабилизиране на добивите включват внедряването на устойчиви на суша хибриди, използването на капково напояване и прилагането на прецизно земеделие за по-добро управление на водните ресурси.
- Овес, ръж и тритикале – Макар и на по-малки площи, тези култури намират приложение във фуражната индустрия и биоземеделието.
Овесът се отглежда основно за фураж и производство на здравословни хранителни продукти. Площите с овес са около 30 000 хектара, а средният добив е 2,8 – 3,5 тона/ха.
Секторът на ръжта се разраства с нарастващия интерес към традиционни и биологични зърнени продукти. Площите с ръж нарастват с 47% през последните години, като средният добив е 2,5 – 3,2 тона/ха.
Тритикале е хибрид между пшеница и ръж, използван основно за фураж. Отглежда се на 15 000 – 20 000 хектара, като средният добив е около 3,8 тона/ха.
Маслодайни култури – стратегически експортен сектор
Маслодайните култури са от ключово значение за българското земеделие, осигурявайки значителен дял от аграрния износ и заемащи около 30% от обработваемите земи в страната. Основните култури в този сегмент са слънчогледът и рапицата, които намират широко приложение в производството на растителни масла, биогорива и фуражи. Благодарение на благоприятния климат, дълбоките почви и традиционно силната агротехника, България е сред водещите производители на маслодайни култури в Европейския съюз.
През последните години българските фермери са изправени пред нови предизвикателства, включително засушавания, колебания в световните цени и променящите се регулации в ЕС, които насърчават устойчивото и екологично производство. Въпреки това, страната запазва конкурентните си предимства, особено при производството на слънчогледово масло и преработените продукти от маслодайни култури.
-
Слънчоглед – Слънчогледът е най-разпространената маслодайна култура в България, заемаща между 650 000 и 700 000 хектара годишно. Производството е концентрирано в Северна и Североизточна България – в области като Добрич, Плевен, Силистра и Русе. В зависимост от климатичните условия, България произвежда между 1,8 и 2,3 милиона тона слънчогледови семена годишно, като средният добив е 2,5 – 3,2 тона/ха, а в най-добрите райони добивите достигат 3,5 тона/ха.
България е един от най-големите износители на слънчогледови продукти в ЕС. През 2023 г. страната изнесе над 1,3 милиона тона слънчоглед, основно за Турция, Испания, Италия и Германия. Също така самата България има добре развита индустрия за преработка на слънчоглед. Над 4,5 милиона тона слънчогледови семена могат да бъдат преработени в страната годишно, което надвишава вътрешното производство. Това позволява внос на слънчоглед от съседни страни като Румъния и Украйна, който след това се преработва и реекспортира. България е водещ износител на слънчогледово масло в Европейския съюз, като през 2024 г. страната осигурява 47% от износа на слънчогледово масло и 66% от износа на слънчогледов шрот.
- Рапица – тя заема между 120 000 и 180 000 хектара годишно в България. Основните региони за нейното отглеждане са Северна България (Добрич, Плевен, Русе) и Югоизточна България (Стара Загора, Хасково, Бургас). Средните добиви от рапица в България варират между 2,5 и 3,8 тона/ха, като общото производство достига 350 000 – 600 000 тона годишно.
България изнася между 60% и 80% от произведената рапица, основно за Германия, Франция и Холандия. Основните ѝ приложения са в производството на биодизел – голяма част от българската рапица се използва за екологични горива. Също така за растителни масла (използвани в хранителната и козметичната индустрия) и за фуражи – рапичното кюспе е важен компонент в храненето на животни.
Бобови култури и фуражи – потенциал за растеж
Бобовите култури имат важна роля в агроекосистемите, тъй като обогатяват почвата с азот чрез симбиоза с азотфиксиращи бактерии, намалявайки необходимостта от изкуствени торове. В България се отглеждат основно соя, грах, нахут, фасул и леща, като площите остават сравнително ограничени в сравнение с други страни от ЕС.
- Соята е една от най-ценните бобови култури в света заради високото си съдържание на протеини и мазнини. В България соята заема между 15 000 и 25 000 хектара годишно, което е значително по-малко в сравнение с водещите производители като Бразилия, САЩ и Аржентина. Годишното производство варира между 30 000 и 50 000 тона, в зависимост от климатичните условия. Средният добив е между 2,0 и 2,8 тона/ха, като в по-благоприятни години достига до 3,2 тона/ха.
Основните региони на насажденията са в Северна България – Плевен, Враца, Ловеч и части от Дунавската равнина. Над 80% от произведената соя в България се използва за фуражни цели, докато останалата част намира приложение в хранителната индустрия.
- Грахът се отглежда в България както за консумация от хора, така и като фураж за животновъдството. Площите с грах варират между 10 000 и 20 000 хектара, с тенденция към леко увеличение поради търсенето на устойчиви култури. Годишното производство е около 20 000 – 35 000 тона, а средният добив: 2,2 – 3,0 тона/ха.
Основни региони: Северна България (Добрич, Силистра, Велико Търново) и части от Тракия.
Използване:
- Пресен грах – около 30% от продукцията.
- Фуражен грах – използван в животновъдството, основно за преживни животни.
- Преработка за замразени и консервирани продукти – 10% от произведеното количество.
Българските селекционери разработват устойчиви сортове грах, които издържат на засушавания и са по-малко податливи на листни въшки.
-
Други бобови култури – нишов пазар, но с потенциал
- Нахут – заема около 3 000 – 5 000 ха и намира приложение в био и здравословните храни.
- Фасул – традиционно отглеждан в малки семейни стопанства, площите са около 2 500 – 3 500 ха.
- Леща – заема около 2 000 ха, като търсенето нараства в страната и за износ.
Цялата статия прочетете в новия брой 188 на списание „Българска Наука“.
