Зелена мухоморка

 

 

Вместо увод

Тази статия описва характеристиките на най-смъртоносната  гъба в нашата страна и една от най-смъртоносните гъби в целия свят – Amanita phalloides (смъртоносна  шапка, зелена мухоморка).

Причините да напиша статията са много. На преден план са  зачестилите смъртни случаи вследствие на отравяне от зелена мухоморка. Парадоксалното е, че понякога стари и опитни гъбари, които цял живот се занимават с бране на печурки, се объркват понякога и някоя случайна мухоморка попада сред ядливите гъби. Друг път самозвани и начинаещи гъбари си правят експерименти и компромиси със здравето. Нека да не се заблуждаваме – в развитите страни смъртността при отравяне със зелена мухоморка е 50–60%. Част от останалите 40–50% оцелели развиват трайни увреждания на черния дроб, а понякога единственият изход за спасение е чернодробна трансплантация.


РЕКЛАМА:

***

Разбира се, статията не цели да ви уплаши и откаже от гъбарството, а да ви даде нужните познания, които могат да ви предпазят от объркване с други видове и ако случайно се стигне до отравяне, да знаете какво да предприемете.

Освен зелената мухоморка в България се среща още един представител със същия процент токсичност – бяла мухоморка. Всичко, което се споменава за зелената мухоморка, е валидно и за бялата мухоморка, а ако има някъде различия, аз ще спомена за тях.

 

Класификация на гъбите според ядливостта

Най-общо гъбите според ядливостта се разделят на ядливи и  отровни. В някои учебници и ръководства може да срещнете трета категория – неядливи гъби. Това са гъби, които не са токсични, но поради това, че отделят неприятна миризма или имат противен вкус, не стават за кулинарна обработка и  приготвяне на ястия.

Отровните гъби можем да разделим на гъби, при които токсините могат да се извлекат при специална обработка, и такива, при които не могат.

Запомнете следното нещо – КУЛИНАРНИТЕ КАЧЕСТВА НЕ СА ГАРАНЦИЯ ЗА ЯДЛИВОСТТА НА ДАДЕНА ГЪБА! Както споменах, има гъби с неприятен  вкус, които са безобидни, но има и гъби, които имат отлични кулинарни качества, но са много отровни.

Зелената мухоморка е типичен пример за вкусна отровна гъба. Тя остава отровна дори и след накисване, изсушаване или варене. Няма начин, при който токсините да бъдат извлечени. Отровата е навсякъде – в шапката, пънчето, спорите, нишките на шапката. Една оцеляла жена споделя, че гъбата е била толкова вкусна, че е нямало никакъв повод за съмнение!

Имайки предвид, че кулинарните качества винаги заблуждават хората, няма как да бъдат взети спешни мерки за незабавно започване на лечение след евентуална консумация. Тук има една основна разлика между зелената и бялата мухоморка – хора, оцелели след ядене на бяла мухоморка, споменават, че гъбата има по-скоро неприятен вкус и затова по-лесно може да бъде позната като съмнителна.

 

Зелена мухоморка – къде стои в класификацията на организмовия свят?

Зелената мухоморка принадлежи към царство Гъби (Fungi) – еукариотни организми, които се отличават с несамостойно хранене и могат да разграждат органичната материя до неорганична. Отделът, към който е включена, е Базидиеви гъби (Basidiomycota) – това е и отделът, към който спадат по-голямата част от ядливите гъби в България. За него е характерно, че организмът образува мейоспори в специфична структура, наречена базидий. Базидиите се намират на повърхността на нишките (химен). Нишките са съставна част от базидиокарпа (това, което хората наричат гугла).

Разредът, към който спада зелената мухоморка, е Agaricales. Това са гъби, при които хименофорът има формата на хриле. Семейството е Amanitaceae, което включва два рода – Amanita и Limacella.

Зелената мухоморка – Amanita phalloides, принадлежи към род Amanita. Този род е много голям и включва видове, които са както ядливи, така и отровни. Типичен пример за ядлива гъба от рода на зелената мухоморка е Amanita caesarea (булката гъба). В този род се  намира и халюциногенната гъба Amanita muscarica  (червена мухоморка).

От казаното по-горе може да се направят няколко важни  извода, които да помогнат на гъбаря да разпознава отровната зелена мухоморка от  печурката:

  1. И печурката, и зелената мухоморка спадат към разред Agaricales. И при двата вида хименофорът е под формата на хриле (пластинчат).
  2. Печурката и зелената мухоморка принадлежат към различни родове. Печурката е към род Agaricus, а мухоморката – р. Amanita. Двата рода имат много съществени отличителни характеристики.

Както сами забелязвате, няма как да сбъркате печурката с мухоморката, ако наблюдавате внимателно. Тогава къде е проблемът?

Когато зелената мухоморка е много млада, тя е обгърната от  гладка бяла кожа. Тъй като и печурката, и зелената мухоморка изглеждат като бели топчета на този етап, то няма как да отличите двата вида на пръв поглед.

 

Токсини. Симптоми на отравяне и първа помощ

Най-опасният токсин е алфа-аманитинът. Той има следната  структура:

Това, което прави това вещество толкова смъртоносно, е, че се явява инхибитор на РНК полимераза 2. Щом полимеразата е потисната, то клетката не може да произвежда пълноценно белтъчни вещества и тя умира. Процесът е много бавен,  затова симптомите на отравяне настъпват чак след 10 часа. Особено силно засегнати са хепатоцитите (чернодробните клетки).

Друг важен токсин е фалоидинът. Химичната структура на фалоидина също е добре проучена:

Фалоидинът потиска АТФ-хидролизната активност на F-актина. Това стабилизира структурата на F-актина и той не може да се разпадне лесно на мономери. Имайки предвид това действие, фалоидинът често се извлича в лаборатории, синтезира се изкуствено и се използва за проучване на клетъчните процеси.

Смята се, че фалоидинът не е толкова токсичен при консумация на зелената мухоморка, защото не преминава през храносмилателната система в кръвта. Нещо повече – има ядливи гъби, които съдържат фалоидин, без това да влияе на здравето на човека. Ролята на фалоидина при отравяне днес се приема като спомагателна.

Както споменах, първите симптоми настъпват късно – след  около 10–16 часа. В зависимост от количеството изядени гъби могат да се появят и по-рано – след 6 часа, ако човек е изял голяма порция. Най-характерни симптоми са стомашните болки, гаденето, упоритото повръщане и упоритата диария.

Много често един-два дена след първите симптоми настъпва възстановителен период, при който те намаляват и дори изчезват. Но това е само временно – токсините продължават да увреждат черния дроб и на 3-тия до 5-тия ден симптомите се връщат. Развива се жълтеница вследствие на чернодробна недостатъчност. Болните обикновено умират около една или две седмици след консумацията.

Лечението почти винаги започва с промивка на стомаха. На болните се дава да поемат активен въглен, за да могат да изхвърлят токсините. Правят се и най-разнообразни промивки на храносмилателната система. Но тъй като повечето пациенти идват след 6–10 часа в болницата, често пъти това е безполезно.

Понякога се прави хемодиализа, особено ако пациентът развие бъбречна недостатъчност. Така алфа-аманитинът по-лесно се изхвърля от кръвта.

Молекулярна адсорбентна рециркулаторна система (МАРС), един вид чернодробна диализа, може да помогне при самовъзстановяването на черния дроб или докато пристигне нов черен дроб, годен за трансплантация.

До трансплантация винаги се прибягва, ако черният дроб е необратимо увреден.

 

Зелена мухоморка извън България

Зелената мухоморка се среща предимно в Европа. Азиатците имат един ядлив вид, който се нарича лъжлива зелена мухоморка (Amanita manginiana). Много азиатски емигранти в Европа са се натровили точно защото са сбъркали вида с истинската зелена мухоморка.

Зелената мухоморка е разпространена и в Австралия и причинява проблеми и там. Някои власти са поставили специални знаци, които да предупреждават хората:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Зелената мухоморка се е разпространила и в западното полукълбо – от Канада до Аржентина. В Нова Зеландия тя се среща под името Лептоспермум, а в Танзания под името Еукалиптус.

Изглежда, че най-вероятната причина за разпространението е колонизацията на Австралия, Америка и други острови и континенти. Зелената мухоморка се среща в микориза с някои растения и при разпространяването на  растението се разпространява и мицелът.

 

Съвети за хората, които събират печурки

Избягвайте събирането на млади плодни тела, защото приликата между млади печурки и млади мухоморки е поразителна. Проверявайте всяко откъснато плодно тяло, като наблегнете на мястото на разположението на пръстенчетата, има ли волва, или няма, проверявайте цвета на гуглата – ако е бледозелен – не консумирайте.

Аз обаче бих отишъл по-далеч – избягвайте да събирате печурки. Отличаването на печурката от мухоморката е лесно, но има още нещо. В рода на печурките – р. Agaricus, има и други видове, които са отровни, а те няма как да бъдат отличени от ядливите видове. Такъв отровен вид е Agaricus xanthodermus и причинява стомашни колики и халюцинации.

 

Тази статия достигна до Вас със съдействието на: http://space-bg.org


Европейска нощ на учените 2022 г.: