Здравната култура като елемент от здравната сигурности националната сигурност

Автор: Доцент д-р Красимир Коев Д.М. Медицински университет София

Абстракт

Направен е паралел между национална, социална, здравна сигурност и връзката между тях. Представени са социалните основи на националната сигурност, които изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата. Посочени са основните здравни показатели на страната, които са крайно неблагоприятни и застрашават националната ни сигурност. Формирането на необходимата здравна култура на населението и на отделния индивид е свързано с такива педагогически процеси като здравно възпитание и здравна просвета, които оказват влияние върху устойчивото развитие на системата за националната сигурност. Изтъкнато е значението на информираността и познанието, които играят решителна роля в култивирането на здравни знания и навици. Представени са основните принципи и механизми на осъществяване на промоцията на здраве. Показано е значението на промоцията на здравето за устойчивото развитие на системата на националната сигурност.

Ключови думи: национална сигурност, социална сигурност, здравна сигурност, здравни показатели, здравна култура, здравно възпитание, здравни знания.

Национална сигурност

Днес сигурността се определя в много по-широки граници, отколкото в края на 20-ти век.В периода на Студената война това понятие е свързвано предимно с военните аспекти на сигурността.В центъра на тази сигурност са ядрената и конвенционалната мощ на страните членки на НАТО и от друга страна на Варшавския договор. В съвременните условия сигурността има както военни, така и невоенни (хуманитарни) аспекти [1].

Като понятие тя се появява първоначално в американската политология в първите години след края на Втората световна война (1947 г. Президентът Хари Труман, National Security Act) [2]. До този период доминират понятията „отбрана”, „отбранителна способност”, отразяващи естествения стремеж да се защитят собствените граници и територия. Националната сигурност като политическа категория отразява връзката на сигурността с нацията, с определена териториална държавна общност, характерното състояние на тази нация като цялостна система, включваща обществените отношения и съзнание, както и институти, съдействащи реализацията на националните интереси [3].

Под национална сигурност на отделна страна, съгласно Устава на ООН, се разбира динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те свободно да осъществяват своето развитие и прогрес [4].

В различните етапи от развитието на човешката цивилизация и на отделните държави в обсега на понятието „национална сигурност” се включват с различна тежест и влияние онези структурни елементи, които в решаваща степен определят нормалното протичане на националния живот, пътищата и способите, чрез които се отстраняват и неутрализират различните заплахи. Това зависи от редица фактори, но основните от тях са: състоянието на международните и особено на военнополитическите отношения в глобален и регионален мащаб; мястото и ролята на държавата в тези отношения; равнището на икономическото състояние на страната; социалния и демографския проблем; престъпността; характера на държавния строй, а и от тук на общополитическия курс на държавно ръководство.

Критерий за гарантиране на националната сигурност е наличието на висока степен на възможността държавата самостоятелно да компенсира, неутрализира или управлява различните видове заплахи и надеждно да защитава гражданските, обществени и държавни интереси, които в съвкупност съставляват националните интереси, независимо от намеренията, действията и позицията на други страни и етнически, икономически, религиозни и други образувания [5].

Националната сигурност може да се определи като относително устойчиво състояние на нацията, характеризиращо се с обективни външни и вътрешни условия, при които в достатъчно висока степен са защитени от съвременните рискове и заплахи жизненоважните национални интереси и благодарение на които, това състояние поражда в обществените настроения господстващо чувство на сигурност [5]. В най-общ план „национална сигурност” е защитеност и реализиране на националните интереси като съвкупност от интересите на държавата, обществото и личността [6].

Социална сигурност

Социалните основи на националната сигурност изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата [7]. Човешкият фактор са отделните хора (гражданите) и обществените организации. Хората и обществените организации са създатели и ползватели на услугата „сигурност”. Те също така могат да бъдат създатели на сигурност за други граждани и обществени групи в страната. Освен това човешкият фактор може да влияе върху характера, обхвата и управлението на социалните дейности в държавата. Осигуряването, управлението, регулирането и развитието на социалната сфера в живота на гражданите и техните организации се осъществява от държавното ръководство. Състоянието на социалната сигурност зависи и в по-малка степен – от правовата и гражданско-защитната сфера на обществения живот, сигурността на обществения ред, отбраната и информационната сигурност [8].

Основи на социалната сигурност

Социалната сигурност се изразява в гарантиране правата, целесъобразния начин на живот, развитието и реализацията на човека и обществените групи в държавата [9]. Тя предполага създаване и поддържане на ефективни и ефикасни системи за здравеопазване, образование, социално осигуряване, културно и физическо развитие и информиране [10]:

• Система за здравеопазване
• Система за защита и спокоен обществен живот
• Система за образование и наука
• Система за социално осигуряване
• Система за културно и физическо развитие
• Система за информиране и обществен ред

Социалната сигурност в държавата има за цел да гарантира хуманни и достойни условия за съществуване, просперитет и изява на личността и обществените организации, т.е. на гражданското общество. Следователно – от изследователска гледна точка, социалната сигурност може да се подраздели на две взаимосвързани групи: социална сигурност на личността в обществото и социалната сигурност на обществената група.

Основна причина за постоянно обновяване и развитие на социалната сфера е стремежът за подобряване качеството на икономическото възпроизводство на човешкия капитал [11]. Човешкият капитал е ключово конкурентно преимущество и главна производствена сила за съвременното общество и базова предпоставка за националната сигурност [12].

 Основни компоненти в качеството на човешкия потенциал са:

• Здравето
• Физическото състояние
• Продължителността на живот
• Образоваността
• Научноизследователските постижения
• Общо културно равнище
• Равнище на обществената мобилизация
• Равнище на доходите на населението

Рязкото падане на числеността на трудоспособното квалифицирано население е фактор, понижаващ сигурността на държавата и оказващ влияние върху националната сигурност.

Пълното комерсиализиране на социалната сфера – здравеопазване, образование, наука, култура, спорт и осигуряване, поставя под въпрос основни конституционни права на гражданите и нарушава базовите принципи на социалната държава. Световната практика показва, че средните разходи на населението за своето здраве съставляват около 5% от общия обем на потребителските разходи [13]. В голяма част от страните в преход, поради фактори като неефективната реформа в здравеопазването и корупция, разходите за здравеопазване надхвърлят 5-процентния показател и са по-високи от тези в САЩ, които са считани за най-високи в света [14]. При ниско равнище на доходи и изчерпана медицинска база възникват реални опасности за социалния мир и здравното състояние. Заплаха за социалната и националната сигурност е недостатъчното финансово и материално осигуряване на науката [15].

В съвременния свят инвестициите в науката са едно от най-изгодните и перспективни капиталовложения. Перспективните национални програми в развитите страни в продължение на десетилетия са безпрекословно последователни в своите главни приоритети, които са поддръжката на стабилни разходи за развитие на фундаменталната наука и увеличението на бюджетните средства за приложни изследвания. Това се обяснява със закономерността, че конкуренцията на световния пазар силно зависи от научния потенциал на производството и услугите. В развитите страни държавата и бизнесът равнопоставено поемат финансирането и материалното осигуряване на иновационното развитие. Образованието, като един от базовите компоненти на социалната сфера, е с ключово значение за състоянието на националната сигурност. Поддържането на качествено образование, съответстващо на изискванията на времето и тенденциите в икономиката и обществото, е залог за просперитета на държавата. Чрез образованието се осъществява социализацията и капитализацията на младите поколения. Социализацията на поколенията означава спазване на правилата на поведение в обществото, както и развитие на социалния светоглед и възпитание. Това означава получаване на качества на граждани, способности: да размишляват кои са те и ролята им в обществото; да оценяват критично нещата; да умеят да правят своя избор. Образованият и квалифициран човек е национален капитал, с чиято помощ могат да се решат сложни и намиращи се на границата на нерешимостта национални проблеми [16].

Неблагоприятните демографски тенденции (намаляването на броя, както и застаряването на работната сила, водещи до ограничаване предлагането на труд), както и недостатъчната конкурентоспособност на икономиката (което е заплаха за създаване на по-качествени работни места) са едни от основните рискове за националната сигурност на страната [17].

Здравна сигурност

Очакваната продължителност на живота сред европейците нараства [18]. При все това здравето на средностатистическия европеец би могло значително да се подобри и голяма част от болестите и ранната смъртност да бъдат предотвратени. Социалните и икономически предпоставки, както и свързаните с тях условия на живот и труд, се явяват основен вид фактори за протичането на сравнително здравословен живот при отделните групи хора. Именно поради това към тях е съсредоточена и точно този вид политика на ЕС. Храненето, тютюнопушенето, диетите, физическата активност, алкохолът, както и различните начини на отношения между хората също могат да се определят като решаващи фактори за здравето. Главните причини за преждевременна смъртност сред населението са съсредоточени в разнообразни групи заболявания като: травми от различни злополуки; дихателни, сърдечносъдови, ракови заболявания; и психични проблеми [19]. Те могат да бъдат успешно предотвратени чрез съблюдаването на определени методи за промоция на здравето и превенция. Всичко това ще доведе до устойчиво развитие на системата на национална сигурност.

Елементарни законови мерки като правилата за предпазните колани, пътната безопасност и ограниченията за съдържанието, продажбата и употребата на тютюневи изделия, са от голямо значение за опазване на здравето. Проблем е, че обществеността не е достатъчно информирана. Фактът, че преобладаващата информация рядко е достатъчно убедителна, за да накара хората действително да водят по-здравословен живот, е тревожен сам по себе си. Усилията за промоция на здравето единствено са успешни, когато използват широк набор от методи, които подпомагат хората при вземането на по-здравословни решения в контекста на тяхното всекидневие. Училището или работното място, както и местата, където хората прекарват голяма част от времето си, могат да са много важни в това отношение.

Здравната програма на ЕС включва дейности за промоция на здравето и превенция, които имат съществено значение за националната сигурност [20]. Те са насочени към факторите за заболеваемост и ранна смъртност. Определени инициативи и проекти имат стремеж да разпространят информация и да подобрят обмена на успешни практики. ЕС провежда информационни кампании и инициативи във връзка с повишаването на осведомеността по ред актуални въпроси – за вредните последици от прекомерната консумация на алкохол, тютюнопушенето, наркотичната зависимост; и промоция на сексуалното здраве, предотвратяването на ХИВ/СПИН заразяване и намаляване на броя на травмите и злополуките [21]. Също така се насърчава обособяването на програми за профилактични прегледи (скринингови програми) за превенцията на раковите заболявания.

Сътрудничеството между европейските страни и различните международни организации повишава успеваемостта на политиките за превенция. ЕС стимулира обмена на данни и добри практики, допринасящи за повишаване на защитата на здравето в общността, а оттам – и националната сигурност.

На фона на демографските проблеми в България се наблюдават и регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. Националната здравна статистика и глобалните анализи на Световната здравна организация сочат, че основните здравни показатели на страната са крайно неблагоприятни, а по някои от тях сме на последно място в Европа, което застрашава националната ни сигурност [20].

Съществуват редица негативни тенденции в здравнодемографския статус на населението, които от своя страна водят до значително повишаване на натиска върху здравната система и крият сериозен риск за националната сигурност на страната [19].

Съществен проблем се явява нарастващият дисбаланс между увеличаващите се потребности на населението и наличните ресурси на здравната система за тяхното задоволяване, което води до генериране на сериозно обществено недоволство. Въпреки наличието на повече лекари на глава от населението (370 на 100 000) спрямо средното ниво за ЕС, неудовлетвореността от здравната ни система е обективен факт по отношение на пациентите [22].

Същото се отнася и до неудовлетвореността на работещите в сферата на здравеопазването, свързана с ниското заплащане на медицинския персонал и липсата на ефективна система за следдипломно обучение и непрекъсната квалификация. Наблюдаваните обезпокоителни тенденции като ръста на хоспитализациите и увеличаващите се разходи за тях, показват засилваща се неефективност на функциониране на системата.

Сериозен проблем остават недобрата събираемост на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.

Със силен обществен отзвук към настоящия момент са проблемите, свързани с ценообразуването на лекарствените продукти, организацията на спешната медицинска помощ и контрола върху качеството на медицинската помощ и медицинските грешки.

 Здравната култура, здравното възпитание на населението и мотивацията за здравното поведение допринасят за устойчиво развитие на системата за национална сигурност. 

Здравна култура

Здравната култура е съвкупност от знания, нагласи, отношения, убеждения и поведение във връзка с възстановяване, опазване и укрепване на личното и обшественото здраве [23]. Това определение показва, че информираността и познанията за здравето и болестта не могат да бъдат единствени критерии за високата здравната култура.

Възможно е човек да има много здравни познания, но те да не са превърнати в убеждения. Възможно е да има също така много здравни знания и убеждения, но да няма съответните здравни нагласи, отношения, мотивация, навици и поведение.

Различаваме обективна (обществена) и субективна (личностна) здравна култура. Особено значение за дейността по опазване на здравето на населението има субективната здравна култура. В системата на социалните отношения тя се проявява в следните насоки [24]:

1. Отношение на индивида към собствения му стил на живот;
2. Отношение на индивида към здравето на околните (семейство, колеги и др.);
3. Отношение на индивида към собственото му заболяване (търсене на лекар, самолечение, безразличие и др.);
4. Отношение на социалната група към здравето на индивида;
5. Отношение на индивида към дейността на здравната служба;
6. Отношение на индивида към хигиената на обкръжаващата го жизнена среда;

Здравната култура на населението като базов фактор за устойчиво развитие на нацианалната сигурност

Формирането на необходимата здравна култура на населението и на отделния индивид е свързано с такива педагогически процеси като здравно възпитание и здравна просвета.

Здравно възпитание

Здравното възпитание е целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло чрез придобиване на необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения [21].

Здравна просвета

Здравната просвета е елемент на здравното възпитание, което в широк смисъл е цялостния процес на формиране на субективната здравна култура, т.е. на здравословен начин на живот [23].

Съвременната концепция за промоция на здравето е тясно свързана с дейността по здравно възпитание на населението.За да бъде ефективно здравното възпитание на населението, трябва да се основава на следните принципи: популярност, научност, конкретност, системност, масовост и др.

Повишаването на здравната култура на населението е сложен и продължителен процес и не може да се сведе до кратковременни дейности на отделни медицински лица сред отделни групи на населението.

Опитът на някои държави показва, че най мощната система за промяна на обществените нагласи, отношение и мотивация към здравословен начин на живот е властта на медиите (телевизия, радио, преса, кино и др.).

Целта на здравното възпитание е постигането на висока здравна култура (правила и норми за поведение, дейност и живот) съзнание и отговорност за съхраняване на живота и здравето – собствено, колективно, обществено.

Предметът му се разпростира върху самия процес на постигане на здравна възпитаност, а еденици на проучване и диагностика са степентта на здравна информираност, наличието на здравно-хигиенно поведение и здравословен начин на живот наподрастващите.

Обект на здравното възпитание е здравето на учениците, разбирано като състояние и процес, както и факторите, които го обуславят.

 Методи на здравно възпитание:

 Планиране на здравнообразователна програма:

1. Събиране на информация за специфичните промени в обществото;
2. Идентифициране на проблема;
3. Определяне на възпитателните приоритети;
4. Формулирането на измерими, реалистични цели и критерии за оценка;
5. Оценка на наличните и необходимите ресурси;
6. Обсъждане на възможните решения;
7. Изготвяне на план за действие – какво, кога, къде, с кого, от кого;
8. Реализиране на планираните дейности;
9. Наблюдение и оценка на степента на ефектите;
10. Преоценка на процеса на планиране;

 Мотивация на здравното поведение:

Мотивацията е вътрешният двигател на здравното поведение. Целенасоченото използване на здравната мотивация е ключов проблем за промоцията на здравето. Развиването на здравната мотивация в съвременната дейност е важен елемент в поведението на личността.

Видове мотиви:

• мотиви от здравно-рационално естество – основаващи се на познаването и рационалното оценяване на ползата от извършване на определено здравно действие;
• мотиви от психофизиологическо естество – основаващи се на емоциите или физическите преживявания, свързани с определено здравно действие (страх, болка);
• мотиви от естетическо естество – базирани на определени естетически възгледи;
• мотиви от икономическо естество – свързани с материалното състояние, цени и т.н.;

Десетилетия наред България се нарежда в челните редици на страните с най-висока заболяемост и смъртност сред населението. Продължителната – вече 27-годишна икономическа, социална и политическа трансформация на обществото несъмнено оказва мощно влияние върху общественото здраве и националната сигурност. Последните резултати обаче показват, че средната продължителност на живота в страната макар и бавно, се покачва въпреки отрицателните последици от продължителния социално-икономически преход и интензивното негативно психо-емоционално напрежение на популационно ниво.

Защо въпреки лошата здравна система и лошото здравно обслужване на българските граждани продължителността на живота все пак се покачва? Едно от възможните обяснения или поне, един от важните фактори, който може да е част от обяснението на този феномен е че здравната култура и здравните познания на голяма част от хората в България значително са се повишили, особено през последното десетилетие, което резултира в култивирането на повече здравни навици и по-здравословен начин на живот на стотици хиляди български граждани. Повече инстинкти за самосъхранение и познания за ефективна индивидуална профилактика и борба с болестите. Твърде вероятно е основният двигател на този грандиозен процес да е екзистенциалното разбиране и осъзнаване от все повече българи, че доброто здраве и образование дават много по-голям шанс за просперитет и надежда за по-здрав, по-качествен, по-щастлив и по-продължителен живот във времето. Сред младите българи, особено сред по-образованите – студентите, се забелязва трайна тенденция за възприемане поведение на по-здравословен начин на живот – повишена мотивация и амбиция за просперитет в живота, отказване от тютюнопушене, желание и старание за поддържане на нормално тегло и здравословно хранене, избягване на алкохолни ексцесии, водене на по-активен спортен модел на живот и т.н., което се отразява положително и върху националната ни сигурност.

Информираността и познанието изиграват решителна роля в култивирането на здравни знания и навици. Само преди близо две десетилетия хората, а и не малко лекари имаха оскъдни знания за изключителното значение за здравето и продължителността на живота относно ролята на дислипидемията, хиперинсулинемията, хомоцистеинемията, повишената тромбогенност, фибриногенемията, оксидативния стрес, деструктивната мощ на свободните радикали и другите кардинални модулатори на ендотелната дисфункция, атеросклерозата и канцерогенезата в организма. Да не говорим за революцията, която настъпи и която вече е обществено достояние в осъзнаването и разбирането на значението на повишените нива на артериалното налягане /АН/. Нека да си припомним, че само допреди четвърт век за нормални стойности се приемаха нива от 160/95 mm/Hg. Нещо повече – не се предприемаха никакви действия за първична и вторична, включително медикаментозна профилактика при гранични състояния. Сега няма образован българин, който да не е чувал, че стойности на АН над 140/90 mm/Hg вече са повишени и са свързани с по-висок риск от мозъчен инсулт и/или сърдечен инфаркт. Същото може да се каже по отношение на познанията за нарушената обмяна на мазнините и захарния диабет. От висотата на съвременните познания знаем какво голямо значение има възникването на ендотелната дисфункция в съдовете за ранното стартиране на атерогенезата, продължителността и качеството на живот. А какво да кажем за бума през последните 2 десетилетия в познанията за основните принципи в диететиката и здравословното хранене? Огромен, което само по себе си представлява незаменима профилактика на популационно ниво. Сега всеки знае, че не трябва да прекалява с животински мазнини, солени, опушени или пържени храни. Че трябва да се консумира повече риба и зехтин, храни богати на омега – 3 и 6-полиненаситени мастни киселини, че флавоноидите, каротеноидите, ксантините, катехините и растителните храни, естествено оцветени в наситени цветове, са изключително полезни. Всеки вече е чувал за опасността за здравето от наличието на консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители, емулгатори, набухватели и други вредни съставки и замърсители в хранителните продукти. Хората започнаха да четат етикетите и да изискват информация за състава на това, което купуват. Знаят повече и се интересуват за Е-та в храните, калорийния състав, пропорцията на основните нутриенти – въглехидрати, белтъчини, мазнини, микроелементи и антиоксиданти, наличие на ГМО и т.н. Контролът на теглото е вече масово явление, особено сред по-младите – повече знания за критериите за повишена телесна маса и нейното измерване чрез индекса на телесна маса /ИТМ/, за риска от абдоминалното натрупване на тлъстини, за съотношение между талия и ханш, за значението на различните конституционални соматотипове телосложение, за вида на телесно разпределение на адипозната тъкан в отношението ѝ за възникване на болестите и т.н.

Сега хората могат да прочетат огромна информация за всеки един здравен казус, всеки може да сподели с много хора своя проблем, да чуе и други мнения, да направи консултация с известен специалист, да потърси второ, трето мнение от друг и помощ от обществени организации и здравни асоциации, да потърси съдействие от електронните, печатните медии и т.н. Скоростта на обмена на информацията е несравнимо по-голяма, по-качествена и по-сигурна, отколкото само преди 20 години. Глобалната информационна мрежа /интернет/ е източник на огромна вселена от натрупани знания, опит и невероятни постижения и възможности на съвременната човешка цивилизация. Ето това са някои от най-важните обяснения за покачване продължителността на живота на хората в цивилизованите страни. Това е един изключително важен балансиращ, здравословен, компенсаторен механизъм, имайки предвид лошата организация на здравеопазване, ниското ниво на здравно обслужване, неефективното здравно осигуряване на хората в България. С една дума, индивидуалните мерки, предприети от хиляди многократно по-информирани вече българи, в сравнение с миналото, моделират и здравните параметри на популационно ниво без държавата да е направила все още най-важните и качествени промени в здравеопазната ни система.

За този огромен процес най-голямо значение имат здравно-профилактичните институции, здравните печатни и електронни издания и медии, здравните портали, сайтове, лекции, блогове и т.н. Това е резултат от революцията, на която сме свидетели в достъпа до интернет – световната глобална информационна мрежа. Сега със съвременните средства за комуникации можем веднага да се свържем със спешен координационен център, да направим спешна консултация, да потърсим помощ, да получим съвет какво да правим от някой по-знаещ от нас даже и да се намираме на най-отдалеченото и самотно място. Няма да е далече времето, когато повечето високообразовани и информирани хора няма да имат нужда непременно и винаги от лекар до себе си, за да се справят с по-леки здравни проблеми. Те ще могат сами да го правят поради многократно по-високата и по-богата здравна култура и житейски опит. Това е един продължителен процес, който за всеки от нас има различно измерение във времето. Даже за някои този процес отдавна вече е в ход! Нещо повече, по някои индивидуални здравни проблеми, пациентът може вече да бъде по-информиран от случаен лекар при когото отива за консултация, защото това е негов проблем и той е с много по-висока мотивация за самообразоване, прочитане и запознаване с всичко, което съществува като данни и обсъждания във форумите в глобалното информационно пространство по неговия здравен казус.

Сърдечносъдовата патология и онкологичните болести ще бъдат водещи здравни проблеми и за идните поколения. Най-добрият начин за намаляване на тяхната честота и тежест е личната и обществената профилактики, висока здравна култура и ранно разпознаване на заболяването. По отношение на първичната профилактика, свързана с поведенческите рискови фактори и стил на живот, за повечето хора в България това вече е ясна материя и има достатъчно натрупани знания. Всеки, който е завършил поне средно образование знае, че тютюнопушенето, затлъстяването, понижената физическа активност, прехранването, прекомерната алкохолна консумация и прекаляването с мазни, сладки, солени, пържени и опушени храни, е вредно.

Промоция на здравето е водеща концепция, включваща дейности по повишаване на общественото здраве, както и притежаваща съществено значение за устойчивото развитие на националната сигурност.

Терминът „промоция на здравето” съдържа два компонента: „промоция” и „здраве”.

Промоцията е „действие за подпомагане, съдействие, поддръжка, подкрепа на растеж или развитие на нещо” [25]. Именно заради това промоцията на здравето е свързана с философията за „здраве за здравите” и включва следните елементи:

• Целенасочени действия за елиминиране на рисковите фактори;
• Подкрепа на факторите, водещи до по-добро здраве на населението;
• Подкрепа за подходяща здравна, социална и екологична политика;
• Окуражаване участието на здравните професионалисти в здравното възпитание и здравната подкрепа;

Основни принципи:

• създаване на политика, укрепваща здравето;
• създаване на подходяща жизнена среда, укрепваща здравето;
• засилване на общественото участие в здравните дейности;
• засилване на личната отговорност и развитие на лични умения, знания и възможности за укрепване на индивидуалното и общественото здраве;
• преориентация на здравната служба към промоция на здравето;
• развитие на социална отговорност за здравето;
• нарастване на инвестициите в здраве;
• разширяване на партньорството за здраве;
• повишаване на възможностите на личността и обществото;
• осигуряване развитие на инфраструктурата за промоция на здравето;

Основните механизми за осъществяване на тези процеси са:

• Създаване на равни възможности – осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите;
• Подкрепа – комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане;
• Посредничество – координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото;
• Включване – уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве;
• Уважение – уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група;
• Фокусиране – определяне на приоритета – здраве;

Теоретичен модел за промоция на здравето.

Включва следните елементи:

1. Здравно възпитание – целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения.
2. Здравна защита – съвкупност от мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда.
3. Здравна профилактика – всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболявания, както и техните усложнения сред населението.

Жизнената среда е съвкупността от всички предмети, явления, свойства и отношения, с които човек взаимодейства през своя живот, и се разделя на два основни компонента: физическа и социална.

Физическата среда включва природната среда, преобразуваната от човека или създадена от него, и физическа среда – атмосфера, почви, води, отпадъци и т.н.
Социалната среда помества в себе си всички елементи на обществената, икономическата и политическата инфраструктури, в които функционира индивида и които регулират и контролират неговия живот.

Жизнените умения са способностите на индивида за адаптиране и позитивно поведение, благодарение на които той се справя с изискванията и предизвикателствата на всекидневния живот.

Здравна мотивация (от лат. moveo – движа):

• мотиви от здравно-рационално естество – основаващи се на познаването и рационалното оценяване на ползата от извършване на определено здравно действие;
• мотиви от психофизиологическо естество – основаващи се на емоциите или физическите преживявания, свързани с определено здравно действие (страх, болка);
• мотиви от естетическо естество – базирани на определени естетически възгледи и идеали на личността;
• мотиви от социалнопсихологическо естество – базирани на влиянието на общественото мнение и нормите на неформалната група;
• мотиви от морално естество – опиращи се на съзнанието за морален дълг, хуманност, взаимопомощ, солидарност;
• мотиви от икономическо естество – свързани с материалното състояние, цени и т.н.;

В заключение може да се посочи, че здравната сигурност на гражданите, обществените групи и държавата трябва да е висша цел на държавното ръководство и средство за постигане на устойчиво развитие на системата за националната сигурност във всички сфери на обществения живот.

Референции:

1. National Security Act, 1947.
2. Устав на Организацията на Обединените нации, София, 1985. глава VII.
3. Стойчев, Стойчо. Политика за сигурност и отбрана – някои теоретични положения. София, Военна академия „Г. С. Раковски”, 1999. 5-9 с.
4. Ангелов, Аню. Системата за национална сигурност в новите условия. София, 2000. с. 18.
5. Mesjasz, Czesław. Security аs аn Analytical Concept. Cracow University of Economics Paper presented at the 5th Pan-European conference on International Relations, The Hague, 9-11 September 2004.
6. Morgenthau, Hans J., Politics among Nations. The Struggle for Power and Peace, New York, 1960. p.45
7. Morgenthau, Hans J. The Problem of National Interest, in: Politics in the Twentieth Century, Chicago, 1871, pp.204-219
8. Tarry, Sarah. “Deepening” and “Widening”: An Analysis of Security Definitions in the 1990s. , Department of Political Science, University of Calgary, pp.1-2
9. Walt, Stephen M. 1991. The Renaissance of Security Studies. Mershon International Studies Review 41: 211-39
10. Ayoob, Mohammed. 1997. Defining Security: A Subaltern Realist Perspective. In Critical Security Studies, edited by Keith Krause and Michael C. Williams, 121-146. Minneapolis, MN: University of Minnesota Press. p. 130
11. Tarry, Sarah. “Deepening” and “Widening”: An Analysis of Security Definitions in the 1990s. , Department of Political Science, University of Calgary, pp.1-2
12. Walfers, Arnold. National Security as an Ambiguous Symbol, in: Discord and Collaboration: Essays on International Politics .Johns Hopkins University Press, 1962, pp. 147-165
13. Ivanov, Tilcho K., Confidence and Security in the Balkans: The Role of Transparency in Defence Budgeting: Research Report No.6, Institute for Security and International Studies. Sofia, November, 1996
14. Mesjasz, Czesław. Security аs аn Analytical Concept. Cracow University of Economics Paper presented at the 5th Pan-European conference on International Relations, The Hague, 9-11 September 2004. pp.4-8
15. Милушев, Васил. Националната сигурност след края на Студената война. В: Актуални проблеми на националната сигурност. Годишник на Военна академия „Г.С. Раковски”, София, 1995. 15-21с.
16. Glassman A, Lofgren K. Getting serious on Global Health Security: Center For Global Development, 2016. https://www.cgdev.org/blog/getting-serious-global-health-security
17. Weissman JS, Stern R, Fielding SL, et al. Delayed access to health care: risk factors, reasons, and consequences. Ann Intern Med 1991;114:325–31.doi:10.7326/0003-4819-114-4-325
18. Rockers PC, Kruk ME, Laugesen MJ. Perceptions of the health system and public trust in government in low- and middle-income countries: evidence from the World Health surveys. J Health Polit Policy Law 2012;37:405–37.doi:10.1215/03616878-1573076
19. Jain V, Alam A. Redefining universal health coverage in the age of global health security. BMJ Glob Health 2017;2:e000255.doi:10.1136/bmjgh-2016-000255
20. Article in Russian.System approach to national health security problems.Vestn Ross Akad Med Nauk.1998;(2):33-8.
21. Seye Abimbola, Stephanie M Topp, Anna Palagyi, Ben Marais, Joel Negin .Global health security: where is the data to inform health system strengthening? DOI: 10.1136/bmjgh-2017-000481 Published 19 August 2017.
22. Meier BM, Tureski K, Bockh E, Carr D, Ayala A, Roberts A, Cloud L, Wilhelm N, Burris S. Examining National Public Health Law to Realize the Global Health Security Agenda.Med Law Rev. 2017 May 1;25(2):240-269. doi: 10.1093/medlaw/fwx020.
23. Seye Abimbola, Stephanie Topp, Anna Palagyi, Ben Marais, and Joel Negin. Global health security: where is the data to inform health system strengthening?BMJ Glob Health. 2017; 2(3): e000481. Published online 2017 Aug 19. doi: 1136/bmjgh-2017-000481
24. Kim KS, Lee YJ. Developments and general features of national health insurance in Korea.Soc Work Public Health. 2010 Mar;25(2):142-57. doi: 10.1080/19371910903547017.
25. Victor G. Rodwin, The Health Care System Under French National Health Insurance: Lessons for Health Reform in the United Statesm J Public Health. 2003 January; 93(1): 31–37.

Рецензент: проф. Евгений Сачев УНИБИТ

/Професор по Културно историческо наследство и национална сигурност/