Защо здравната дезинформация е проблем за всички нас
В дигиталната ера информацията е на един клик разстояние от всеки. Но заедно с полезните знания в интернет се разпространяват и фалшиви твърдения – особено по теми, свързани със здравето. Това може да изглежда като далечен проблем, но всъщност ни засяга пряко: от решенията, които взимаме за собственото си лечение, до това дали ваксинираме децата си или се доверяваме на медицински специалисти.
Особено уязвими на подобна дезинформация са най-вече две групи: възрастните хора (които често не са свикнали с динамичната среда на интернет) и децата (които трудно различават достоверното от измамното). А техните близки – родители, учители, роднини – често се оказват без нужните инструменти да разпознават и контрират вредните послания.
Какво е здравна дезинформация?
Здравната дезинформация включва невярна, неточна или подвеждаща информация, свързана със здравето, която се разпространява независимо дали умишлено или не. Тя обхваща теми като:
- ваксини и имунизации (напр. „ваксините причиняват аутизъм“),
- лечение на болести (напр. „лимон с мед лекува рак“),
- хранителни добавки и диети (напр. „детокс чай пречиства черния дроб“),
- пандемии и вируси (напр. „COVID-19 е измама“),
- традиционна медицина срещу научно доказани терапии.
За този тип дезинформация е характерно, че често се представя в атрактивна, емоционална форма: с шокиращи заглавия, „тайни, които лекарите крият от вас“, или с фалшиви свидетелства и снимки.
Социалните мрежи като инкубатор на дезинформация
Според редица изследвания, най-масовото разпространение на здравна дезинформация става в социалните мрежи, включително Facebook, YouTube, TikTok, WhatsApp и X (бившият Twitter).
Facebook е доминиращ източник на здравна дезинформация сред възрастните потребители. Според изследване на JMIR Infodemiology (2024), повече от 60% от фалшивите здравни публикации се разпространяват чрез споделяния от приятели и роднини – често с добро намерение, но без проверка на фактите.
По-младите потребители, особено тийнейджърите, често са изложени на видеоклипове с високо въздействие, в които се популяризират опасни и неефективни здравни практики. Изследване на Health Promotion International (2024) установява, че над 30% от най-популярните здравни видеа в TikTok съдържат сериозни грешки.
В чат-приложения, като WhatsApp и Telegram, информацията циркулира в затворени групи, където липсва външен контрол. Това създава „ехо камери“, в които фалшивите твърдения не се оспорват и се възприемат като истина.
Как се разпространява: тактики, които подвеждат
Разпространителите на дезинформация използват специфични стратегии, за да привлекат внимание и да изградят доверие. Ето някои от най-често срещаните тактики:
-
Апел към емоциите
„Историята на баба, която се излекувала от рак с чесън и сода“ – този тип публикации играят с надеждата и страха на хората. Емоционалният ефект често е по-силен от научната аргументация.
-
Фалшиви експерти
Често се използват лица, представящи се за „лекари“, „професори“ или „бивши служители на Световната здравна организация“, които всъщност не съществуват или нямат нужната квалификация.
-
Заговори и сензации
„Лекарите крият от нас истината“, „фармацевтичната мафия не иска да се излекуваме евтино“ – такива твърдения създават недоверие към официалните здравни институции и насърчават „алтернативни“ решения.
-
„Научен“ език и псевдографики
Фалшивите постове често използват термини като „клинично доказано“, „проучвания в Израел“, „натурална медицина“, за да звучат авторитетно, но без реални доказателства.
Какви са последствията от здравната дезинформация?
Здравната дезинформация е повече от поредната форма на лоша комуникация – тя има реални, често дълбоко вредни последици за хората, семействата им и обществото като цяло. Това, което започва като невинно споделяне на съмнителна статия във Facebook или гледане на популярно видео с „естествени лекове“ в TikTok, може да доведе до решения с дългосрочни последици за здравето, доверието в науката и социалната стабилност.
На първо място, дезинформацията пряко застрашава физическото здраве на хората. В последните години сме свидетели на множество случаи, при които хора отказват доказано лечение в полза на „алтернативни терапии“, предлагани в интернет без никаква клинична обосновка. Примери за това са отказите от химиотерапия, заместването на инсулина с билки при диабетици, или дори прием на токсични вещества като хлорен диоксид (т.нар. „чудодейна минерална добавка“), рекламирана в мрежата като лек срещу COVID-19, рак и СПИН. Подобни действия не само не лекуват, но те могат да доведат до усложнения, трайни увреждания и дори фатален край.
Особено тревожен е ефектът на дезинформацията върху имунизационните практики. Спадът в доверието към ваксините – подхранван от упорити, макар и многократно опровергани твърдения, че те причиняват аутизъм или безплодие – доведе до реални здравни кризи. В Европа, включително в България, бяха регистрирани огнища на заболявания като морбили, които доскоро се смятаха за контролирани. Световната здравна организация отбелязва, че ваксините спасяват между 4 и 5 милиона живота годишно, а всеки отказ от тях отваря вратата за възраждане на болести, от които поколения са се страхували с основание.
Освен здравословните рискове, дезинформацията ерозира общественото доверие в институции, експерти и медици. Когато хората вярват повече на инфлуенсъри и конспиративни блогъри, отколкото на лекари, учените се оказват безсилни да помогнат. Това създава атмосфера на подозрение и враждебност, в която всяка препоръка – било то за ваксинация, диета или превенция – се възприема като част от таен план или скрита икономическа мотивация. Нараства поляризацията в обществото: в семействата възникват конфликти между поколенията; в училищата учителите са поставени под натиск да „уважават алтернативни гледни точки“, дори когато те противоречат на научния консенсус.
Икономическите последици също са сериозни. Подведени потребители инвестират значителни суми в неефективни добавки, устройства или „лечебни“ програми, продавани агресивно онлайн. Цели индустрии за експлоатация на здравната несигурност процъфтяват благодарение на емоционално натоварени маркетингови послания, често насочени именно към възрастни хора или родители на болни деца. Финансовите загуби обаче бледнеят пред моралната цена – когато хората осъзнаят, че са рискували живота си или този на близък поради подвеждаща информация, доверието им в обществото като цяло рухва.
Накрая, не можем да подминем и по-широкия културен ефект. Когато здравната дезинформация стане масова, тя започва да конкурира науката не само на ниво информация, а и въобще като светоглед. Настъпва една тревожна подмяна на реалността, в която „вярвам“ и „знам“ се смесват, а личното мнение се поставя наравно с научните доказателства. От проблем на комуникацията това се е превърнало в сериозен симптом на по-дълбока криза в критичното мислене, образованието и медийната грамотност.
Затова борбата с дезинформацията не е технически въпрос, който може да бъде решен със софтуерен филтър или автоматична проверка на фактите. Тя е културна, образователна и морална битка, която изисква усилия от всички – от учители и родители, през здравни експерти, до самите потребители, независимо от възрастта. Само с осъзнаване на реалните последствия можем да изградим общество, в което информацията лекува, а не разболява.
Как да се предпазим: полезни съвети
Умението да разпознаваме истината от заблудата, в пренаситения с информация днешен свят, е жизненоважно, особено за хора, които не разполагат с достатъчно знания или опит в разпознаването на медийни манипулации. Добрата новина е, че има изпитани стратегии за справяне със здравната дезинформация и те не изискват специална подготовка, а по-скоро постоянство, критично мислене и мъничко любопитство.
1. Винаги проверявайте източника
Преди да повярвате на дадена здравна публикация, първата стъпка винаги е да проверите откъде идва тя. Надеждни са официалните източници, които имат институционална отговорност: Министерството на здравеопазването, Световната здравна организация (СЗО), Европейският център за контрол на заболяванията, национални болници и университети.
Също така, реномирани медии с доказани редакционни стандарти (напр. BBC Health, DW, Reuters Health, Science Daily) са далеч по-надеждни от конспиративни блогове, YouTube канали без ясно авторство или сайтове със сензационни имена като „Здраве 24/7“ или „Чудеса и тайни“.
Пример: Ако срещнете публикация със заглавие „Нов лек за рак открит в Сливен с помощта на мед и сода – лекарите мълчат!“, потърсете дали същата информация се появява и в авторитетни медицински източници. Ако не – вероятно е фалшива.
Полезен съвет: Винаги се питайте – „Кой го казва това?“, „Мога ли да го намеря и другаде?“, „Изглежда ли ми твърде сензационно?“
2. Внимавайте с „чудесата“
В интернет много често се срещат заглавия и видеа, които обещават мигновени, магически решения на сложни здравословни проблеми. Те обикновено използват думи като „чудодейно“, „естествено“, „тайно“, за да привлекат внимание. Най-често обаче такива твърдения нямат никакво научно потвърждение.
Пример: Редица TikTok клипове препоръчват „масло от риган срещу COVID-19“ или „лимон и сода за алкализиране на кръвта“. Подобни съвети могат не само да са неефективни, но и да навредят, особено ако хората се откажат от реално лечение в полза на тях.
Според проучване, публикувано в JMIR (2024), над 40% от потребителите, попаднали на информация с подобни съвети, са склонни да ги опитат, особено ако се представят като „естествена“ или “природна” алтернатива.
Полезен съвет за родители и учители: Обяснете на децата, че „естествено“ не означава „безопасно“ – и че отровните гъби, например, също са натурални.
3. Не споделяйте веднага
Социалните мрежи улесняват споделянето на информация с един клик. Това води до ситуация, в която дезинформацията се разпространява не само от злонамерени инфлуенсъри, но и от обикновени хора с добри намерения. Според данни от Infodemiology Journal (2024), 62% от фалшивите здравни публикации се разпространяват от приятели или роднини, които не са ги проверили.
Пример: Баба споделя линк за „лек срещу Алцхаймер, открит от български учен“, който всъщност води към сайт за продажба на съмнителни добавки. Така, без да иска, става канал за манипулация и измама.
Полезен съвет за всички възрасти: Ако една публикация ви ядоса, разтревожи или силно ви развълнува – спрете и си дайте време. Именно емоционалната ви реакция е това, на което разчитат авторите на здравна дезинформация.
4. Използвайте инструменти за проверка на факти
Съществуват специализирани сайтове и платформи, които проверяват съмнителни твърдения и разобличават фалшиви новини. Това са т.нар. факт-чекъри (fact-checkers).
Полезни факт-чек платформи са:
- Factcheck.bg – българска платформа за проверка на факти;
- AFP Fact Check, Snopes, PolitiFact – международни сайтове;
- Google Fact Check Explorer – инструмент за търсене на проверена информация;
- Who.int / Mythbusters – секция на СЗО с опровержения на често срещани здравни митове.
Пример: Ако видите публикация, в която се твърди, че „ваксината срещу грип предизвиква инфаркт“, копирайте заглавието и го потърсете в някой от горните сайтове. Вероятността да откриете опровержение е висока – и ще имате аргументи пред другите.
Съвет: Научете възрастните хора около вас как се копира и търси информация. Един прост урок по интернет грамотност може да предотврати сериозни грешки.
5. Говорете с децата и възрастните
Здравната грамотност не се учи само в училище – тя се изгражда чрез разговори, примери и постоянство. Ако не говорим с уязвимите хора около нас за опасностите от дезинформацията, те ще научат за здравето си от TikTok, Facebook или непознати хора в чат групи.
Пример: Много деца вярват, че газирани напитки „почистват стомаха“ или че хапчета за отслабване „са напълно безопасни, защото са натурални“. Възрастни хора често се доверяват на „билкар от Смолян“, рекламиран в YouTube, който продава продукти за „прочистване на черния дроб“ без клинично потвърждение.
Тези вярвания не трябва да се осмиват, а да се обсъждат. Подходът трябва да бъде ненатрапчив, разбираем и уважителен – не „Това е глупост!“, а „Хайде да проверим заедно какво казват лекарите.“
Съвет към учители и родители: Използвайте примери от реалния живот – новини, клипове, публикации – и ги разглеждайте критично с децата. Превърнете това в упражнение по медийна грамотност.
Информацията спасява – дезинформацията застрашава
Всеки може да стане жертва на дезинформация, но всеки може и да се бори срещу нея. За да предпазим най-уязвимите сред нас, трябва първо да обучим себе си – не просто да приемаме информация, а да я поставяме под въпрос. Само така можем да изградим среда, в която науката, здравето и доверието вървят ръка за ръка.
Здравната дезинформация не е обикновена заблуда – тя е риск за личното и общественото здраве. Затова е критично важно да образоваме себе си и околните, особено уязвимите – възрастните хора и децата. Да бъдем информирани, критични и отговорни – това е най-доброто лекарство срещу болестта на фалшивата информация.
Основни източници:
- Memon, S.A., et al. (2024). Understanding the Impact of Health Misinformation on Social Media. JMIR, 26(1): e38786. https://www.jmir.org/2024/1/e38786
- Loomba, S. et al. (2021). Measuring the impact of COVID-19 vaccine misinformation on vaccination intent. Nature Human Behaviour, 5, 337–348. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7857950/
- Holliman, D. et al. (2024). Health literacy and the spread of health misinformation on social media. Health Promotion International, 40(2): daaf023. https://academic.oup.com/heapro/article/40/2/daaf023/8100645
- Adebayo, A.A. et al. (2023). Social Media Exposure to Health Misinformation and Effect on Vaccination Intention and Behaviour. IJARBSS. https://hrmars.com/index.php/IJARBSS/article/view/22003
- Vaccines Today (2023). EU concerned about misinformation amid disease outbreaks. https://www.vaccinestoday.eu/stories/eu-concerned-about-misinformation-amid-disease-outbreaks/
- European Commission (2024). Tackling coronavirus disinformation. https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/coronavirus-response/fighting-disinformation/tackling-coronavirus-disinformation_en
- Motaung, K. et al. (2024). Youth exposure to health misinformation on TikTok. JMIR, 26(1): e56931. https://www.jmir.org/2024/1/e56931
- Cinelli, M. et al. (2022). The echo chamber effect of social media health misinformation. Information, Communication & Society. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/1369118X.2022.2085615
С подкрепата на Science+
