Направи дарение на училище!

Аз съм Христо Пешев от Фонд за дивата природа и фауна, НПО което се занимава главно с птици и най-вече с лешояди. По проектите за черния лешояд работим със Зелени Балкани и редица други западни организации.

Един вид се е завърнал в нашите земи, можеш ли да ни разкажеш кой е той и подробности за него?

Говорим за черния лешояд, един вид, който е бил широко разпространен преди стотина години на Балканите и в България. Но след това с промяната в политиката на селското стопанство като въвеждането на отровните примамки за борба с хищници и постепенно тези птици са изчезнали. Това не важи само за черния лешояд, почти всички грабливи птици са намалели оттогава, но лешоядите са намалели драстично. Като черния лешояд е втория вид лешояд, който ние връщаме в природата. Белоглавия лешояд беше първия и 10 години сме работили усилено по неговото връщане в България и в резултат на тази работа в момента има няколко нови колонии в страната и бройките на птиците се увеличават. Това беше случай, който ни позволи да научим повече как се прави една такава реинтродукция за да може да послужи като една стъпка към следващия черен лешояд, а може би за в бъдеще ако успеем да се преборим – и за брадатия лешояд.

По проекта за черния лешояд започнахме работа преди 3 години, като доставката и самата организация за вземането и докарването на тези редки птици, от зоологически градини и рехабилитационни центрове в Испания, беше много сложна. През 2019 г. започнахме първите пробни пускания тук, но по-големите бройки започнаха през 2020 г., като не бяхме сигурни, че тази година ще се случи някакво размножаване, защото тези птици са твърде млади и стават полово зрели чак след 4-тата година става загнездването. Затова сме много радостни, че тази година се случи първото загнездване, но и шанса по принцип след това младите птици да изкарат успешно потомство е малък. Обикновено първата година правят гнезда, снасят, но не винаги успяват да отгледат малко. Засега тази година имаме две двойки, които са снесли яйца със сигурност и се надяваме да има успех.
След като се пуснат на свобода всичките черни лешояди са снабдени с GPS – GSM предаватели и можем да ги следим през цялото време. При белите лешояди още нямахме такава възможност, защото предавателите тогава бяха доста скъпи, но както знаете технологиите с времето стават все по-достъпни и сега, а и западните ни партньори държат при толкова редки птици всяка една да има предавател.

Разбери повече за БГ Наука:

***

След това изследваме движението на птиците, много интересен процес да ги наблюдаваме дали се държат нормално – не всички птици успяват веднага да се приспособят в природата, но по-голямата част успяват. Засега сме освободили 30-ина птици в Източна Стара планина (Котел – Сливен) и във Врачанския балкан, като повечето птици са доста млади и процеса на създаване на двойки отнема време. Много от птиците през топлите месеци предприемат дълги полети, но се връщат, което е естествен процес, но хората се изненадват. Една птица отива в Северна Румъния и след това се връщат на същото място, което значи, че те го приемат вече за собствена територия. Младите обикновено тръгват да мигрират, като първите които пуснахме бяха от хак – изкуствено създадено гнездо, в което младите птици се подхранват като храната се пуска през една тръба, без те да виждат какво се случва, за да приемат това като напълно естествен процес. След това те излитат и тази година имахме две птици, които прекараха зимата в Южна Гърция и в Турция. Едната от тях се върна и в момента е в Сливен-Котел територията, дори доведе партньор, дали ще го задържи не знаем, а другата още е в Турция и дали ще се върне не знаем, защото миграцията вече тече, а тя още не е тръгнала, така че може би и тази година ще остане там.

Така се добива много интересна и научна информация за живота на тези птици , но все пак природозащитният аспект е най-важен засега, въпреки че изследваме и поведението на птиците. За да им създадем чувството за колония им направихме изкуствени гнезда, тъй като в една такава групираност се чувстват по-добре.

Много интересно, а след това какво се случва с малките?

Засега следим какво се случва с тях. Ако успеят да излюпят малки, което ще бъде гигантски успех, защото според западните ни колеги шанса е 20% понеже птиците са много млади, но да кажем, че се излюпят – те първо ще бъдат маркирани. Хора се качват на дървото (черните лешояди за разлика от белоглавите не гнездят по скали, а по дървета), слагат предаватели на малките и после ще следим как ще се държат те, което също е много интересно. Най-вероятно ще започнат да мигрират и те, тъй като това е типично за първата им година, но ще видим.

Дано да се получат нещата. Ние разрушаваме, но наистина имаме и капацитета да възстановяваме това, което сме разрушили, така че е добре да насочим капацитета си към тази част.

Тези проблеми с бракониери и отрови ги има навсякъде, включително и на запад, защото конфликтът на птиците и хищниците с фермерите съществува навсякъде по света. Много голяма част от работата ни всъщност е преборването с незаконното тровене на лешояди.

Какви са причините за това, на кого пречат и с какво?

Птиците не пречат на никого, проблема е с вълците, бездомните кучета и всякакви други хищници, които убиват овце и телета, а това са сериозни удари по стопанствата и по семейния бизнес на много хора. Така че те се виждат принудени да разрешат този проблем чрез други методи, а поставените от тях отровни примамки могат да бъдат отровни не само за хищниците, но и за хората.
Иначе има и много хора и общини, които помагат да се борим с това. Въпроса е, че самият проблем с хищниците е много сложен. По принцип на лешоядите всички им се радват – имаме птици, имаме желание за туризъм от страна на хора, които да идват и да ги виждат. Но проблема с хищниците и отровите си остава, освен това много птици умират и покрай електропреносната мрежа като кацат по стълбове. Но това са проблеми, които решаваме в момента, открива се кои са опасните стълбове, изолират се. Имаме добри връзки с фирмите, обслужващи електропреносната мрежа, които ни съдействат и всъщност не е никак скъпо обезопасяването на опасни стълбове.

Други проблеми са с храната, която се унищожава в екарисажи, нещо което трябва да се реши в бъдеще. Защото много хора ме питат, като се върнат в природата какво ще ядат тези птици, то вече нямало диви животни. Но всъщност това не е точно така, добитъка (особено в Югозапада) много се увеличава в последните години и хиляди животни на седмица умират, само че ние унищожаваме труповете в екарисажите, а това е храна, която може да бъде оставяна на площадките за хранене на лешоядите. Това вече е практика в Испания, по този начин ние всъщност имитираме дивата природа. Едно време лешоядите са се хранели с трупове на диви животни, но след като хората са направили така, че до голяма степен те да изчезнат, лешоядите са започнали да се хранят с трупове на домашни животни и пак са били добре. Но накрая сме започнали според законите да изгаряме тези трупове в екарисажи, за да не замърсяваме околната среда и да не се разпространяват болести, но спокойно може умрелите животни, които не са били заразени с нищо да бъдат оставяни на лешоядите, така ще се спестяват и пари.

А в България вече има ли такива площадки?

Ами да има, в Източните Родопи от 80-те години работят такива площадки и постепенно стават все повече. Като именно това е довело до спасяването на белоглавия лешояд в България. В Кресненското дефиле и в Стара планина имаме площадки, където се изнасят от най-близките ферми умрели животни. Първо се преглеждат от ветеринар за да се удостовери, че не са третирани с ветеринарни медикаменти и не са болни, тогава биват изнасяни на площадките и унищожавани от лешоядите. Това е перфектният начин да се извършва тази работа, защото иначе държавата инвестира милиони левове годишно за унищожаването на трупове в екарисажи.

Успех с всичко това защото наистина е нужно, така че ако имаш някакъв апел, който можем да отправиш оттук чрез БгНаука да се помогне по някакъв начин?

По много начини могат да помогнат хората. На първо място трябва да се интересуваме и да възпитаваме децата да обичат природата, това е най-важно. След това, за всичките тези дейности, които извършваме, ние сме много отворени – всеки може да дойде, да му разкажем, да го заведем да види птиците, има начини да се подпомогнат доброволчески. Има хора, които се обаждат за умрели животни в разни ферми, понякога дори прекалено много и ние не успяваме да смогнем да ги вземем всичките. Понякога имаме недостиг на храна, но понякога се обаждат за пет крави на веднъж и ние просто нямаме ресурс за всичко това.
Хубавото е, че в България много неща все още са доста по-евтини отколкото на запад и тук успяваме с малко пари да свършим много работа по различните проекти, което не могат да направят в Западна Европа и те ни поздравяват и се радват, че ние успяваме и правим много за опазването на дивите животни. И се надявам един ден да успеем да върнем и брадатия лешояд така както работим с черния в момента и по този начин вече и четирите вида европейски лешояди да ги има в България. Защото в момента имаме белоглавия, едва възродихме черния, египетския е в много тежко положение, работят много хора по спасяването му, а брадатия лешояд изцяло отсъства. А той е символ на българската природозащита и се надявам един ден да успеем и него да го върнем.

Има ли някакво европейско или държавно финансиране за това или малко “на мускули” се случват нещата?

Ами и двете неща са верни. Значи има европейско финансиране, програмата Life е много добра програма, създават се проекти, те ги одобряват, след това се работи по тях. Но тук винаги е много трудно в България, знаете: “О, ама това са европейски проекти, крадат се пари”. Всеки обаче е свободен да дойде и да види как са изхарчени тези пари и как са осъществени тези проекти. Имаме проблеми с това, че много неща са калкулирани и изпратени на ЕК по сегашни цени, а за 7 години, колкото трае проекта, има инфлация, някои неща променят стойностите си и понякога се оказва, че парите не стигат за всичко.
Доста демотивиращо е понякога и неразбирането на този процес от хората и на всичко, което се случва. Западните ни партньори ни хвалят, че вършим добра работа и спасяваме диви животни, а в същото време у нас жълтата преса да пуска нещо от сорта на “ето това е касичка за пари за зелените”, което е тотална глупост и просто един черен пиар. Но нашите резултати са видими и показват реално свършената работа – излизаш навън и виждаш птиците, те са там.
До преди десетина години хората дори се учудваха когато им говорехме за лешояди в България, мислеха си, че лешоядите са в Африка и въобще няма такова нещо в нашата природа, просто защото никога не ги бяха виждали, докато дядовците им навремето са ги виждали навсякъде. Сега обаче почти няма млади хора у нас, които да не са чували за българските лешояди, така че мисля това е достатъчно показателно дали сме си свършили добре работата. И това че хората вече приемат тези птици и нашата работа за нещо нормално и искат да помогнат може да допринесе много за спасяването им.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!