Търсене
Close this search box.

Завръщането на черните лешояди в България

Завръщането на черните лешояди в България

Завръщането на черните лешояди в България

Завръщането на черните лешояди в България


Направи дарение на училище!



***

Аз съм Христо Пешев от Фонд за дивата природа и фауна, НПО което се занимава главно с птици и най-вече с лешояди. По проектите за черния лешояд работим със Зелени Балкани и редица други западни организации.

Един вид се е завърнал в нашите земи, можеш ли да ни разкажеш кой е той и подробности за него?

Говорим за черния лешояд, един вид, който е бил широко разпространен преди стотина години на Балканите и в България. Но след това с промяната в политиката на селското стопанство като въвеждането на отровните примамки за борба с хищници и постепенно тези птици са изчезнали. Това не важи само за черния лешояд, почти всички грабливи птици са намалели оттогава, но лешоядите са намалели драстично. Като черния лешояд е втория вид лешояд, който ние връщаме в природата. Белоглавия лешояд беше първия и 10 години сме работили усилено по неговото връщане в България и в резултат на тази работа в момента има няколко нови колонии в страната и бройките на птиците се увеличават. Това беше случай, който ни позволи да научим повече как се прави една такава реинтродукция за да може да послужи като една стъпка към следващия черен лешояд, а може би за в бъдеще ако успеем да се преборим – и за брадатия лешояд.

По проекта за черния лешояд започнахме работа преди 3 години, като доставката и самата организация за вземането и докарването на тези редки птици, от зоологически градини и рехабилитационни центрове в Испания, беше много сложна. През 2019 г. започнахме първите пробни пускания тук, но по-големите бройки започнаха през 2020 г., като не бяхме сигурни, че тази година ще се случи някакво размножаване, защото тези птици са твърде млади и стават полово зрели чак след 4-тата година става загнездването. Затова сме много радостни, че тази година се случи първото загнездване, но и шанса по принцип след това младите птици да изкарат успешно потомство е малък. Обикновено първата година правят гнезда, снасят, но не винаги успяват да отгледат малко. Засега тази година имаме две двойки, които са снесли яйца със сигурност и се надяваме да има успех.
След като се пуснат на свобода всичките черни лешояди са снабдени с GPS – GSM предаватели и можем да ги следим през цялото време. При белите лешояди още нямахме такава възможност, защото предавателите тогава бяха доста скъпи, но както знаете технологиите с времето стават все по-достъпни и сега, а и западните ни партньори държат при толкова редки птици всяка една да има предавател.


Разбери повече за БГ Наука:

***

След това изследваме движението на птиците, много интересен процес да ги наблюдаваме дали се държат нормално – не всички птици успяват веднага да се приспособят в природата, но по-голямата част успяват. Засега сме освободили 30-ина птици в Източна Стара планина (Котел – Сливен) и във Врачанския балкан, като повечето птици са доста млади и процеса на създаване на двойки отнема време. Много от птиците през топлите месеци предприемат дълги полети, но се връщат, което е естествен процес, но хората се изненадват. Една птица отива в Северна Румъния и след това се връщат на същото място, което значи, че те го приемат вече за собствена територия. Младите обикновено тръгват да мигрират, като първите които пуснахме бяха от хак – изкуствено създадено гнездо, в което младите птици се подхранват като храната се пуска през една тръба, без те да виждат какво се случва, за да приемат това като напълно естествен процес. След това те излитат и тази година имахме две птици, които прекараха зимата в Южна Гърция и в Турция. Едната от тях се върна и в момента е в Сливен-Котел територията, дори доведе партньор, дали ще го задържи не знаем, а другата още е в Турция и дали ще се върне не знаем, защото миграцията вече тече, а тя още не е тръгнала, така че може би и тази година ще остане там.

Така се добива много интересна и научна информация за живота на тези птици , но все пак природозащитният аспект е най-важен засега, въпреки че изследваме и поведението на птиците. За да им създадем чувството за колония им направихме изкуствени гнезда, тъй като в една такава групираност се чувстват по-добре.

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.