Направи дарение на училище!

Гренландски фиорд. Снимка: © Di / stock.adobe.com

Близо 40 години сателитни данни от Гренландия показват, че ледниците на острова са се свили толкова много, че дори глобалното затопляне да спре днес, леденият покров ще продължи да се свива.
Откритието, публикувано на 13 август, в списание Nature Communications Earth and Environment, означава, че ледниците на Гренландия са преминали тази точка, където ежегодният снеговалеж, попълващ ледената покривка, не може да бъде в крак с леда, който изтича в океана от ледниците.

„Разглеждахме тези наблюдения с дистанционно изследване, за да проучим как се различават спаданията и натрупванията на леда“, казва Михалеа Кинг, водещ автор на изследването и учен от центъра за полярни изследвания и климата на Държавния университет в Охайо. „И това, което открихме е, че ледът, който се изхвърля в океана, далеч надминава снега, който се натрупва на повърхността на ледената покривка.“

Кинг и други изследователи анализираха месечни спътникови данни от над 200 големи ледника, изтичащи се в океана около Гренландия. Техните наблюдения показват колко лед се разпада на айсберги или се топи от ледниците в океана. Те показват и количеството снеговалеж всяка година – начинът, по който тези ледници се попълват.

Изследователите установили, че през 80-те и 90-те години натрупваният сняг и изтичащият се лед, били предимно в баланс, запазвайки ледената покривка непокътната. През тези десетилетия, според изследователите, ледените покривки обикновено губят около 450 гигатона (около 450 милиарда тона) лед всяка година от топящи се ледници, заменяни после със снеговалеж.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Ние измерваме пулса на ледената покривка – колко ледни ледници се оттичат по краищата на ледената покривка – който процес се увеличава през лятото. И това, което виждаме е, че той беше сравнително стабилен до голямото увеличение на изтичането на лед в океана през кратък период от пет до шест години“, казва Кинг.

Анализът на изследователите установява, че изходната стойност на този пулс – количеството лед, който се губи всяка година – започва непрекъснато да се увеличава от около 2000 г. насам, така че ледниците губят около 500 гигатона всяка година. В същото време снеговалежът не се увеличава и през последното десетилетие скоростта на загубата на лед от ледниците остава приблизително същата – това означава, че леденият покров губи лед по-бързо, отколкото се попълва.

Преди 2000 г. леденият щит е имал приблизително същия шанс да набира или губи маса всяка година. В настоящия климат ледената покривка ще набира маса само на всеки 100 години.
Кинг казва още, че големите ледници в Гренландия са се оттегляли средно около 3 километра след 1985 г. – „това е много разстояние“, казва тя. Ледниците са се свили достатъчно назад, че много от тях седят в по-дълбока вода, което означава, че повече лед е в контакт с водата. Топлата океанска вода стопява леда, а също така затруднява ледниците да се върнат към предишните си позиции.

Това означава, че дори и хората по някакъв чудо да успеят да спрат климатичните промени, ледът, изгубен от ледниците, оттичащи се към океана, вероятно все още ще надвишава леда, натрупан от падането на сняг, и леденият покров ще продължи да се свива известно време.

„Отстъплението на ледниците прехвърли динамиката на целия леден щит в постоянно състояние на загуба“, казва Иън Хауат, съавтор на проучването, професор по земни науки и изтъкнат университетски учен в щата Охайо. „Дори климатът да остане същият или дори да стане малко по-студен, леденият покрив ще продължи да губи маса.“

Свиващите се ледници в Гренландия са проблем за цялата планета. Ледът, който се топи или откъсва от ледените покривки на Гренландия, се озовава в Атлантическия океан – и в крайна сметка, във всички световни океани. Ледът от Гренландия е с водещ принос за повишаването на морското равнище – миналата година достатъчно количество лед се разтопи или се откъсна от ледената покривка на Гренландия, за да доведе до покачване на океаните с 2,2 милиметра само за два месеца.

Новите открития са мрачни, но Кинг вижда и някои плюсове.
„Винаги е положително да научим повече за ледниците, защото можем само да подобрим прогнозите си за това колко бързо ще се променят нещата в бъдеще“, казва тя. „И това може да ни помогне само със стратегии за адаптиране и смекчаване на последиците. Колкото повече знаем, толкова по-добре можем да се подготвим.“

Това изследване беше подкрепено с безвъзмездни средства от НАСА. Други изследователи от щата Охайо, които са работили върху това проучване са Салваторе Кандела, Мюнг Нох и Аделайда Негрете.

Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!