Направи дарение на училище!

Местообитанията на кенгурата пострадаха изключително много след пожарите в Австралия от началото на 2020 г.

Големият бариерен риф вече е в критично състояние. Повишаването на морската температура убива коралите по-бързо, отколкото те могат да се възстановяват. Тъй като температурите продължават да се повишават, все повече и повече рифове ще умират, заедно с богатото разнообразие от живот и туристическата индустрия от 6 милиарда австралийски долара, които зависят от него.

Това е само един от многото тревожни примери. Продължаващото бързо затопляне на планетата ще унищожи много видове, дори ако то щеше да е единствената промяна, която ще се случи.
В момента вече е в ход шестото масово изчезване на видове в историята на Земята, тъй като фермите заменят горите, а промишлените кораби – рибите в океаните.
Загряването на планетата ще изтласка още много борещи се за оцеляване видове през ръба. На някои просто няма да им остане къде да отидат. 

Що се отнася до биологичното разнообразие, изменението на климата е своеобразен мултипликатор на заплаха. Още по-лошото е че, мерките за ограничаване на затоплянето често не отчитат биологичното разнообразие, а някои от тях, като тласъка на биогоривата, директно му вредят.

И все пак всичко това не е напълно неизбежно. Може да не успеем да спасим всички застрашени видове, но все пак можем да спасим страшно много от тях. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Бихме могли да намалим броя на изчезванията наполовина“, казва Джон Уайънс от Университета в Аризона. „Мисля, че това е най-големият ни повод за оптимизъм.“

Но шансовете ни са по-добри, ако мислим по-разумно за връзките между загубата на биологично разнообразие и изменението на климата и се справим и с двата въпроса заедно. Съставен правилно спасителният план за природата може да бъде част и от план за спасяване на човечеството от най-лошите климатични промени – и обратно.

Светът се е затоплил с около 1˚C от прединдустриалните времена насам и това вече има драматичен ефект върху дивата природа. В Арктика например загубата на все повече морски лед всяко лято засяга много животни – от моржове до полярни мечки.

След като ледът се разтопи, полярните животни вече няма да имат къде на по-студено място да отидат.

Уникални видове

Полярните обитатели нямат възможност да отидат някъде на по-студено място, но много същества от други региони вече мигрират, за да останат в зоната си на комфорт. Някои морски видове, включително бозайници, птици, риби и планктон, са изместили обхвата си със стотици километри. 

Други ефекти са и по-фини – океанските зони с ниско съдържание на кислород се разширяват, тъй като кислородът е по-малко разтворим в топла вода.
Междувременно повишаването на морското равнище може да унищожи видовете, обитаващи ниско разположените острови, които ще бъдат залети.

Континенталните видове също са изложени на риск, като няколкостотинте останали бенгалски тигри в Сундарбан, мрежа от мангрови гори по крайбрежието на Бангладеш и североизточна Индия. Ефектите от унищожаването на местообитанията и повишаването на нивата на водата означават, че до 2070 г. там вероятно няма да остане подходящо местообитание за тези тигри.
Не всички тези заплахи са толкова постепенни, колкото топенето на ледените шапки и повишаването на морското равнище.

Екстремното време, засилвано допълнително от изменението на климата, е един пример. Ураганът Дориан, една от най-силните атлантически бури, регистрирани някога, може да е унищожил няколко вида птици на Бахамските острови, включително бахамските зидарки (Sitta pusilla insularis) и папагалът Абако, когато връхлетя островите през 2019 г. 

Горските пожари, подхранвани още повече от затоплянето, също могат да изтребят видове с по-малки популации. През 2015 г. например пожарите в Западна Австралия изгориха голяма част от останалите местообитания на порести гилбертии (Potorous gilbertii), един от най-редките бозайници в света.

Затоплящият се свят не е лоша новина за всички видове. Някои, особено от по-малките, силно приспособими и бързо възпроизвеждащи се, процъфтяват. Но това обикновено са организми, които ние считаме за плевели, вредители или нежелани нашественици, като комари, корояди и медузи.

Досега малко видове са окончателно доведени до изчезване от изменението на климата. Най-ясният случай е загубата на Melomys rubicola, бозайник от семейство Мишкови, съществувал до към 2015 г. единствено на австралийския остров Бръмбъл Кей в северния край на Големия бариерен риф. Той постепенно започна да изчезва след 2009 г., след като ниският остров беше многократно заливан от океанските води по време на бури. 

Затоплянето може да е допринесло и за други изчезвания. Смята се например, че изменението на климата е подпомогнало разпространението на гъбично заболяване, наречено хитридиомикоза, което е унищожило близо 100 вида земноводни.

Досега Земята не се е затоплила много отвъд границите на естествените промени, случили се през последните няколко милиона години. Но много по-бавни обратни връзки, като топенето на вечно замръзналата ледената покривка на Антарктика, едва са започнали да се случват, така че това ще се промени.

Дивата природа трябва да посрещне всичко това във време когато вече е опустошена и от човешките дейности. Хората са променили три четвърти от цялата суша и две трети от океаните, според голям доклад за биологичното разнообразие за 2019 г. Повече от една трета от сушата и три четвърти от сладководните ресурси са предназначени за отглеждане на култури или добитък.

В нашите собствени интереси е да обърнем нещата. „Екосистемните услуги“, които природата ни предоставя безплатно, са на стойност трилиони долари и поддържат огромен по мащаби поминък. Например стотици милиони хора зависят от кораловите рифове заради туризма и заради рибните запаси, които поддържат, казва Ове Хьо-Гулдбърг от университета в Куинсланд в Австралия. „Това е въпрос с директни последствия колкото за екосистемите и биоразнообразието, толкова и за хората“, казва той.

Коралите започват да губят ярките си цветове и да избеляват вследствие на повишаващите се температури на морската вода.

Чрез нахлуване в диви райони и експлоатация на дивата природа, ние също така даваме на патогени като вируса, причиняващ пандемията covid-19, повече шансове да прескочат и в хора или опитомени животни. Като цяло се очаква затоплянето да влоши нещата, например като позволи тропическите комари, пренасящи болести, да се разпространяват по-широко.

Въобще популациите на повечето растения и животни са значително намалени и те вече са в свиващи се, често фрагментирани райони. Едно скорошно проучване разглежда ефекта от бъдещите климатични промени върху 80 000 вида в 35 от най-богатите на дива природа райони, включително тропическите гори на Амазонка и островите Галапагос.
Със затопляне от 5˚C около 2080-те години, половината от тези видове вече няма да могат да оцелеят в тези райони.
Дори ако останат подходящи местообитания в доста части на света, много от видовете може и да не успеят да ги достигнат, тъй като пътя им до тях ще бъде блокиран от градове, пътища, ферми и огради. Същото проучване установи, че ако животните могат да се движат свободно, 2˚C затопляне би довело до загуба на 20%, а не на 25% от видовете.

Един проблем с изследвания от този тип е, че те предполагат, че видовете не могат да оцелеят извън сегашния си климатичен обхват. Но много от тях вече се развиват и адаптират, докато местообитанията им постепенно се затоплят.
Във Финландия, например, горските улулици (птици, сродни на совите) стават кафяви, когато снежната покривка спада.

Има обаче ограничение за това какво може да постигне еволюцията, особено при видове, които се размножават бавно. Климатът не само започва да се променя много по-бързо, отколкото през последните няколко милиона години, но много видове са претърпели огромни загуби на генетично разнообразие, тъй като броят им е намалял. Това прави много по-трудно адаптирането към променящата се среда.

За да се получи по-добра представа за това как ще се справят дивите животни, в скорошно проучване Уайънс се фокусира върху около 500 растения и животни по целия свят, разглеждайки къде вече са изчезнали на местно ниво, когато светът се е затоплил. Резултатите му показват, че най-важното е максималната годишна температура, а не средната температура, както предполагат много други изследвания.
„Най-прякото обяснение е, че просто буквално става твърде горещо и те умират“, казва той.

Дългосрочно влияние върху изчезванията

Въпреки това, заключенията са подобни на тези от много други изследвания, което предполага, че около една трета от сухоземните видове могат да бъдат изгубени изцяло до 2070 г. 

„Това може да бъде намалено наполовина, като се спазва Парижкото споразумение и температурата се поддържа с повишение неповече от около 1˚C“, казва Уайънс.

Колкото и да са ужасни тези прогнози, те могат да подценят бъдещия риск от изчезване. „Може да има много повече изчезвания, причинени от явления като повишаване на морското равнище“, допълва той. „Но има и още куп други заплахи.“
Може да отнеме стотици или дори хиляди години, за да се изпитат пълните ефекти от промени като загубата на местообитания – явление, което може да се оприличи на натрупване на дълг, който след време ще бъде изплатен под формата на изчезвания на видове.
Например в Европа броят на изчезванията, които се случват днес, е по-силно свързан с това, което се е случило преди един век, отколкото с настоящите събития.

Една от причините за това е, че популациите могат да станат неустойчиви, след като намалеят под определена точка. И спадът при един вид може да има въздействащи ефекти върху много други, което да доведе до каскадни екологични ефекти. Един новозеландски цъфтящ храст – Rhabdothamnus solandri, например бавно намалява разпространението си след изчезването на птиците, които са го опрашвали.

Умножаващи се ефекти

Някои заплахи за биологичното разнообразие не могат да бъдат прогнозирани с никаква сигурност. Например хората, принудени да напуснат домовете си поради бедствия или конфликти, могат да имат сериозно въздействие върху биологичното разнообразие в местата, към които бягат, като бързо обезлесяват обширни територии и значително намаляват популациите в дивата природа. 

Наводнения и бури са разселили 15 милиона души само през 2018 г. и тези цифри ще нарастват, тъй като екстремното време продължава да става все по-екстремно. Някои няма да могат никога да се приберат обратно: повишаването на морското равнище например ще принуди стотици милиони хора да се изнесат от ниско разположените крайбрежни райони през следващите десетилетия.
Комбинираният ефект на всички тези заплахи може да умножи ефекта и да бъде много по-лош от всеки от факторите взет поотделно.

„Коралите се възстановяват по-бавно от избелващите епизоди, когато страдат от стрес от замърсяване или увреждане от крайбрежната промишленост или лошо регулирани спортни или търговски дейности“, казва Сандра Диас от Националния университет в Кордоба (Аржентина). По подобен начин в тропическите гори необичайно горещите и сухи години, съчетани със създаването на пътища, значително увеличават шансовете за разрушителни пожари, казва тя.

От една страна, тези мултиплициращи ефекти означават, че може би силно подценяваме нашето въздействие върху биологичното разнообразие през следващия век. „Най-добрите ни изчисления и прогнози не включват всички възможни каскадни и нелинейни ефекти“, казва Диас. „Те са от консервативната страна.“

От друга страна, това показва важността на защитата и възстановяването на зоните на дивата природа – и че ползите от подобни действия могат да бъдат дори по-големи, отколкото си мислим. Например създаването на коридори за дивата природа или умишленото преместване на видове в по-подходящи райони може да спаси онези, които иначе биха били обречени.

Поради всички тези причини нараства осъзнаването, че изменението на климата и биологичното разнообразие са неразривно свързани и че се нуждаем от съвместни политики, за да се справим и с двете. Едно от последствията е, че отделните конвенции на ООН за биологичното разнообразие и изменението на климата трябва да бъдат обединени, казва Ерик Динерщайн от природозащитната организация RESOLVE във Вашингтон.

„И двете са толкова взаимозависими, а и решенията им са взаимно зависими“, казва той. „Не можем да спасим биологичното разнообразие, без да останем под увеличение от 1,5 градуса, а не можем да останем под 1,5 градуса, без да спасим биологичното разнообразие.“

Като цяло е направено повече за опитите за справяне с изменението на климата, отколкото за спирането на загубата на биологично разнообразие. За съжаление политиките в областта на климата често показват нещо друго вместо съвместно мислене.

„Няма съмнение, че натискът за биогорива сериозно е навредил на биологичното разнообразие“, казва Тим Сърчингър от Принстънския университет.

Нарастващата употреба на биодизел е причина за 90% от увеличеното търсене на растително масло от 2015 г., казва Сърчингър. В Европа повече от половината внесено палмово масло в крайна сметка захранва автомобили, задвижвайки унищожаването на дивата природа и богатите на въглерод гори в Югоизточна Азия за плантации на палмово масло. Европа също така подклажда обезлесяването другаде, като внася дърва за изгаряне, като алтернативна енергия, същевременно смятайки това за средство за намаляване на въглеродните емисии.

Преминаването към отглеждане на енергийни култури като рапица върху земеделската земя увеличава натиска върху земята другаде.

Основният въпрос, който се пренебрегва е, че земята е ограничена. Ако съществуващите земеделски земи се предназначат за нови цели, като отглеждане на биоенергийни култури, обикновено повече земеделски земи се изрязват от дивите местообитания другаде, унищожавайки биологичното разнообразие и добавяйки въглерод във въздуха в процеса. Ситуацията е сложна: няколко биогорива, главно от истински отпадъци, могат да бъдат от полза като цяло. Но много политики погрешно третират всяко биогориво като зелено. Тъй като авиационната индустрия сега гледа към биогоривата като алтернатива за да твърди, че ограничава емисиите, нещата могат да станат още по-лоши.
Ако политиките за климата не отчитат биологичното разнообразие, често е вярно и обратното.
Например усилията за спасяване на иберийския рис са насочени към южната част на Иберийския полуостров, където условията ще станат твърде сухи за котките през този век.

Някои мерки наистина могат да ни помогнат да запазим биологичното разнообразие и да намалим въглеродните емисии едновременно. Като цяло районите, богати на дива природа, също съхраняват много въглерод, казва Динерщайн. Неговият екип е набелязал какви допълнителни области по света, например в басейна на Амазонка или на Мадагаскар и Борнео, трябва да бъдат защитени, за да помогнат на най-голям брой видове и да увеличат максимално съхранението на въглерод. Много други екипи също подкрепят този подход.

Това може да се направи, без да се извадят от производство съществуващите земеделски земи и при относително ниски разходи, казва Динерщайн. На някои места може да се наложи засаждане на дървета с местни видове, но често няма нужда. 

„Най-ефективното нещо, което можем да направим, е да позволим на деградиралите райони да се развият отново“, казва той – с други думи възстановяване на екосистемите в дивия им вид. Опазването на биологичното разнообразие не е просто допълнителна полза от защитата на дърветата, съхраняващи въглерод, но е важно за максималното съхранение на въглерод.
В тропическите гори най-големите дървета обикновено имат големи семена, които се разпръскват от животни, казва Динерщайн – и те са тези, които са най-ценни за дърводобивите.  „Ако ги изгубим, тези масивни едросеменни дървета се заменят от такива с по-малки семена, които не растат толкова високи и големи, съответно ще отделят и много по-малко въглерод.“

По-добро бъдеще

В същото време трябва да забавим и в крайна сметка да спрем разчистването на земята за ферми. Насърчаването на хората да консумират по-малко месо би помогнало изключително много. Ако всички преминат към растителна диета, ще ни трябва само една четвърт от използваната сега земеделска земя, като същевременно значително ще намалим емисиите на парникови газове, свързани с производството на храна. Така световните емисии, свързани с производството на храни, ще спаднат със 70% до 2050 г., според скорошен доклад за храните и климата в списание Proceedings of National Academy of Sciences (PNAS). Авторите на изследването от Оксфордския университет определят икономическата стойност на тези икономии на емисии на около 440 милиарда британски лири.
Но тъй като консумацията на месо всъщност се увеличава, а не намалява, е жизненоважно да се увеличат и добивите от съществуващите земеделски земи. 

„Разширяването на земеделските земи и свързаните с това загуби на местообитания все още продължават“, казва Ема Ковак от Breakthrough Institute (Калифорния).. „Интензификацията на земеделието може да спести местообитания за дивата природа.“ Биологичната ферма с ниска интензивност може да има повече диви животни, но тя произвежда по-малко храна, което означава, че са необходими повече земеделски земи другаде по света, обяснява тя. На единица храна високоинтензивното земеделие има много по-слабо въздействие. Ковак показа, че ако Европейският съюз приеме по-високодоходни, генетично инженерни култури, това би довело до значително намаляване на емисиите на парникови газове чрез по-малко използване на земята.

Въпреки ужасните перспективи, много изследователи остават оптимисти. „Невероятно се надявам“, казва Динерщайн. “Като начало защитата на повече земя всъщност би струвала относително малко”, казва той. 

Има надежда дори за кораловите рифове. Ако стабилизираме климата, има много голям шанс кораловите рифове да се върнат с времето, твърди Хьог-Гулдбърг.
Много инициативи и проучвания по света показват, че можем да защитим биологичното разнообразие и да се справим с изменението на климата, като същевременно предлагаме по-добро и по-справедливо бъдеще за хората, според Диас.

„Но тези проучвания също показват много ясно, че това ще работи само с много бързи, много дълбоки и много смели промени в начина, по който се изхранваме, консумираме, търгуваме и ценим“, казва тя. „Защото възможността за превключване на предавките и извършване на необходимото за по-добро бъдеще скоро ще се затвори.”

Източници: New Scientist Magazine, bbcgoodfood.com, IUCN Red List
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!