Направи дарение на училище!

Чуй текста в аудио:

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

През тази година се навършват 220 г. от рождението и 160 г. от кончината на видния просветител и книжовник и пламенен поддръжник на българската кауза – Константин Огнянович. Касае се за един предизвикателно интересен и същевременно съвършено непознат, енергичен и непостоянен дух. Роден през 1798 г. в Панчево (Сърбия), Огнянович получава образованието си във Войводина, където изучаването на чужди езици е издигнато в култ. Ползва свободно български, руски, турски, гръцки и навярно допълнително западен език. От рано привързан към нашата родина, той идва в България по време на второто сръбско въстание на Милош Обренович през 1815 г.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първоначално се установява във Видин, където учителства няколко месеца, а в 1822 г. по покана на един от най-влиятелните български първенци в Северозападна България – Димитраки Хаджитошев, пристига във Враца, за да обучава децата му. Дотолкова сръбският гост е бил привързан към харизматичната природа на тази необикновена личност, че му останал верен приятел до смъртта му, а по-сетне имал грижа и за разореното му семейство.

Има сведения, че Врачанския първенец е работил за осъществяване на политически планове на Балканите, в които Огнянович е бил опорна фигура. По тази причина той попада в полезрението на официалните турски власти. Уличен от Високата порта в дейност против интересите на султана, Д. х. Тошев през 1827 г. е посечен по заповед от Цариград във Видин. Подозрението разбира се, засегнало и Огнянович. Това е и една от причините, той да отсъства задълго от взора на хората около него.

Новоразкритото през 1822 г. от К. Огнянович първо светско обществено училище в града било единствено по рода си в България, защото Огнянович преподава по методи, изпреварили с десетилетия училищната практика в нашите земи – класно-урочната система, въведена у нас едва след 1840 г. Той обучава учениците си на говорим български език в класическо-хуманитарен дух. Сред известните ни ученици на Константин Огнянович са синовете на Димитраки Хаджитошев – Замфираки, Александър и Тодораки, видният просветител, читалищен и театрален деец – Кръстю Пишурка, първият художник-литограф и основател на фотографията в Югоизточна Европа – Анастас Йованович; Козма Тричков, горещ родолюбец и благодетел, завещавал цялото си състояние за просветното издигане на родния си град Враца.

След смъртта на Д. х. Тошев и поради Руско-турската война 1828-29 г., училището било затворено едва просъществувало пет-шест години, навярно при твърде трудни условия за работа. Каква ли е била мъката по намиране на учебници, за всичко това съдим от факта, че усърдният врачански даскал чрез влиянието на Димитраки х. Тошев набавил някои потребни за училището книги от Рилския манастир. С това се обяснява и обстоятелството, че макар и първо в страната, училището не оставило значителна следа, защото след Огнянович, не бил привлечен подходящ приемник на неговото дело. Изключителната заслуга на Константин Огнянович и принос към българската книжовност и просвета е основаването на първата българска типография “Трудолюбивата пчела” в Цариград през 1842 г. След трите книги от 1843 г., типографската печатница се изгубва от погледа на изследователите историци.

“Забавниците” на Константин Огнянович се явяват своеобразно начало на българската периодика. На него принадлежат и първите печатани на български език стихове и повест, първият печатен призив за независима българска църковна йерархия и по всяка вероятност първият български вестник “Новина българска”, издаван през 1846 г. в турската столица. Своите възгледи за възпитанието и образованието, той разкрива в книжовните си трудове – “Житие на свети Алексий”, “Календар за 1843 г.”, “Забавниците” за 1845 и 1846 г., “Буквар или началное учение за децата, които начинават да се учат на божественное писание” (Цариград, 1844). В семейния архив на Хаджитошеви са запазени негови ръкописи на части от „Буквар” и „Съкратена българска числителница, част първа”.

Константин Огнянович прекарва около 40 години в България, по-голямата част от които във Враца. Посвещава на българския народ най-силните си години. България се превръща в негова втора родина. С нея преминава през няколко периода на угнетяване на духа в по-ранната епоха на Възраждането. Независимо от голямото си благородство и чистите помисли, стои сякаш като отчужден, несполучил и недостатъчно оценен. Пространната му дейност не бе фокусирана само в една посока и навярно по тази причина той не увековечи името си, подобно на Софроний, Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов, Райно Попович, Константин Фотинов и Неофит Бозвели. Чуждият произход на К. Огнянович, честата смяна на амплоато му от книжовник през политик до печатар навярно са другите две причини той да не намери място в Пантеона на българските будители. Книгите му също остават настрана от тези на неговите съвременници българи, а на практика, той е оказвал съществено влияние над всички тях. Независимо от всичко, за врачани и за възрожденска България, той ще си остане един от най-видните представители на българската литературна и обществена мисъл през първата половина на 19-ти век.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!