Доц. Атанас Атанасов има магистърска степен по биотехнология от СУ “Св. Кл. Охридски”, докторска степен по биохимия от Университета в Берн (Швейцария), както и хабилитация по фармацевтична биология от Университета във Виена (Австрия). Публикувал е над 200 академични статии, покриващи широка научна област от молекулярна медицина до дигитални технологии.
Освен всичко това той е и доста изтъкнат популяризатор на комуникацията на научната информация в социалните мрежи и на отворените иновации. Акаунтът му в Twitter се следи от над 100 хиляди последователи.
Петър Теодосиев: Защо избрахте точно Twitter, откога започнахте да публикувате там и какъв тип съдържание, че да стигнете до толкова много хора?
Атанас Атанасов: Всичко се случи много постепенно, аз съм в Twitter повече от 10 години. Но вероятно това, което имаше най-голям принос за успеха ми, беше постоянството – използвам платформата от много време и съм активен всекидневно. Споделям главно туйтове, свързани с научната комуникация, научни статии и така всичко стана постепенно. Важно е и да се споделя такава информация, която би била интересна на широката публика.
П.Т.: Може ли да кажете малко повече за научната организация, в която работите и също как хората в нея се справят със социалните мрежи?
А.А.: Значи, аз представлявам три различни институции. На първо място аз съм научен ръководител на Института по дигитална медицина и безопасност на пациентите “Лудвиг Болцман”, към Медицинския университет във Виена. С тази институция фокусът ми на работа е приложение на дигиталните технологии в областта на медицината. Второ – аз съм професор в Института по Генетика и биотехнологии на животните, към Полската академия на науките и с тази институция фокусът на работата ми е свързан главно с благотворните въздействия на природни продукти с лечебни свойства. И трето – аз съм главен редактор на научното списание Current research and Biotechnology, където фокусът ни е да публикуваме висококачествени научни изследвания от различни области на биотехнологиите.
А как се справят тези институции с комуникациите, свързани със социалните мрежи – мисля, че усилията в тази област са още в начална фаза. Никоя от тези институции не е много проминентен комуникатор на науката в социалните мрежи. Разбира се към всяка от институциите има назначени специалисти, които се занимават с прес релийз и ако човек има някакви интересни изследвания, може да се свърже с тях и те да му помогнат. Нещо подобно има и в България, например БАН доколкото знам също има такъв офис и системата е доста сходна.
П.Т.: Кое ви запали да се занимавате с наука и какъв път изминахте до научната ви кариера в момента?
А.А.: Интересувам се от биология още от детството си. Това беше една дисциплина, която ми беше много интересна и това доведе първо до следването ми по биотехнология в Софийския университет. По времето на това следване се заинтересувах още повече и реших да продължа кариерата си като се занимавам с научни изследвания в областта биологията и медицината. Реших да проуча какви са възможностите за докторат в чужбина и търсех отворени докторантски позиции в различни специализирани уебсайтове. Кандидатствах на няколко места в Германия, Швейцария и Англия. Бях одобрен за работно място в Берн (Швейцария). Нещо интересно е, че тук в същата лаборатория вече имаше един българин преди мен и те всъщност бяха много доволни от нивото на българското образование и от качеството на работа. И това беше причината да изберат мен сред останалите кандидати.
П.Т.: Имате ли наблюдения дали нивото на образование се е променило спрямо това когато вие сте завършили?
А.А.: Мога да кажа, че по мое време нивото на образование беше много добро и хората, завършващи в България бяха много конкурентни в сравнение със студентите от други страни. По-малки наблюдения обаче имам каква е ситуацията в момента. Но в тази връзка мога да кажа, че в същата тази лаборатория след мен взеха и още двама българи.
П.Т.: Да се върнем на комуникацията на науката, защото тя не е задължение за всички учени, но въпреки това е много важна, та как започна вашия път с нея и защо е важно всичко това?
А.А.: Ами както казах всичко се случи постепенно, когато се регистрирах в тези социални мрежи още не беше ясно как точно ще ги използвам. И просто с течение на времето и споделянето на различни други видове постове започнах все повече и повече да комуникирам на научна тематика. С времето започна да ми става все по-ясно, че това може да има много голям ефект. По този начин учените могат да направят научните си открития много по-видими за други учени и за обществото като цяло. Много учени също ползват социалните мрежи и те могат да бъдат добра отправна точка за различни научни колаборации, включително и на международно ниво.
За да дам един пример – една от насоките, от които се интересувам, са природни вещества с лечебни свойства – има някои учени, занимаващи се с изолиране на такива природни молекули, има и други учени, които може да са в друга страна, занимаващи се с фармакологични тестове. Така че социалните мрежи могат да са един много успешен инструмент единият тип учени да се свържат с другия тип учени.
П.Т.: Каква е ползата за обществото учените да комуникират своята работа и с хората?
А.А.: Аз мисля, че това е един много важен аспект също. Научните изследвания трябва да се комуникират най-широко сред хората, защото по този начин може да се намери реализация на научните открития и да се извлече някаква полза за обществото. Например ако аз като учен открия някакви много полезни свойства на специфичен природен продукт, ще е много полезно ако аз обявя тази информация пред цялото общество, за да могат хората да използват този продукт и за подобряване на собственото си здраве. Защото за обикновените хора, които нямат задълбочени познания, не е много лесно да отсеят качествената от некачествената информация в социалните мрежи.
П.Т.: Какви съвети бихте дали на българските учени, които се колебаят дали това е необходим и ефективен начин на комуникация?
А.А.: Аз бих окуражил българските учени да използват повече комуникация на научни открития в социалните мрежи. Това всъщност е много лесно за правене – да си отвори човек един акаунт в Туитър, отнема няколко минути. А това наистина може да е много полезно, тъй като може да придаде много по-голяма видимост на собствените научни изследвания на учения. Прави откритията много по-полезни за обществото. Такъв вид комуникация може да доведе до различен тип научни колаборации, включително и до специален интерес от страна индустрията също. Има много възможни ползи от този тип комуникация според мен.
П.Т.: Какво според вас е добре да се промени в науката в България? Има ли нещо, което сте видял в чужбина и което да липсва тук в България?
А.А.: Най-добрият съвет, който мога да дам в това отношение за да вдигнем качеството на науката е, че според мен трябва финансирането на научните изследвания да се структурира по такъв начин, че да се предоставят повече финансови средства специално за отделни учени и отделни научни колективи, работещи на много високо научно ниво. Фокус върху качеството с други думи – това е моето мнение.
