Защо е важно да говорим за наука и как да достигаме до повече хора?

В някои случаи цифрите могат да бъдат доста по-красноречиви от думите. Такава е ситуацията със статистиките, свързани с научната осведоменост в Европа спрямо тази в България. Тези цифри ясно показват какво е положението с обществената грамотност у нас по въпроси, изискващи повече специализирано знание и критично мислене.

Според мащабно проучване на Eurobarometer от миналата година болшинството от европейците (63%) разбират за новините, свързани с наука и технологии, от телевизията. На второ място са социалните мрежи и блогове с 29%; следвани от радио и подкасти – 14%; и от онлайн енциклопедии, като Уикипедия – 13%.
За съжаление в България телевизията не взема за приоритет точно науката, като изключим някои специализирани канали и предавания, които обаче далеч не са сред най-гледаните в ефир.

Това може би не е толкова странно, като се вземат предвид предпочитанията на самите хора. Изследване, публикувано в Дневник, показва че 57% от българите не се интересуват от научни открития или събития и процеси от света на технологиите. 33% пък казват, че въобще не се интересуват от никакви новини за наука и технологии, срещу 18% средно за ЕС.

Но затова пък цели 52% от българите вярват, че вирусите са създавани в правителствени лаборатории за да могат така да контролират свободата ни.

Едва ли е нужно да обясняваме защо тези показатели са тревожни и представляват огромен проблем. Начинът да ги променим е именно чрез комуникация на науката, популяризирането и разпространението ѝ сред широката общественост. Защото конспиративните теории в днешно време са във вихъра си, много лесно биват разпространявани със съвременните средства за масова (дез)информация и лесно намират поддръжници сред недостатъчно компетентните хора. Обикновено за тях конспирациите звучат по-атрактивно отколкото сухите научни факти, които те не разбират.

Друг похват за успешното разпространяване на фалшиви новини е създаването на илюзорно чувство за истина. Всеки път когато човек се натъква на фалшива новина отново и отново във Фейсбук, Гугъл или другаде из интернет пространството, историята започва да изглежда все по-близка и позната на читателя и това създава у него илюзорното чувство за истина. Повечето от нещата, които чуваме да се повтарят отново и отново, в действителност са истини, но фалшивите новини се възползват от същия механизъм. И така те до голяма степен успяват да заглушават научните факти и действителната истина, които се губят в общия шум от информация.

Различни изследвания в областта на психологията показват, че дори слабото излагане на фалшиви новини, води до тяхното разпространение. А множество кликбейт сайтове постоянно бълват фейк нюз и буквално само от това се издържат, печелейки от генерирания трафик. Този бизнес обаче може да доведе до големи поражения върху образованието и общата култура, а оттам и директно върху здравето ни, когато се спекулира на медицинска тематика.

Какво трябва да направим за разрешаването на този сериозен проблем?

Преди всичко самите ние наистина трябва да се научим да мислим критично преди да се доверим на дадена новина и да започнем да я споделяме и разпространяваме. А също така и да създаваме съдържание, което да провокира критичното мислене у тези, които ще четат текста ни.

За целта първоначално трябва да представим на хората достатъчно достоверен източник/сайт и да им покажем, че слуховете, дори да не са от улицата, а от интернет, всъщност не са източник. Достоверен източник е проверен текст или теория, доказана експериментално по научния метод.

В статиите на Българска Наука винаги се стремим да посочваме всичките използвани от нас източници, които пък винаги се позовават на даден учен или институция и са статии с импакт фактор. Опитваме се също така в нашите материали да обясняваме на хората какво е това импакт фактор, защо цитиранията в реномирани научни издания са важни и как всичко това може да бъде гарант за качеството и достоверността на изложената информация.

Цялата статия, както и други подобни, можете да прочетете в Брой 168 на списанието.