Защо усиленото мислене ни изморява


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Не е изненадващо, че тежкият физически труд ни изморява, но какво се случва когато извършваме усилен мисловен труд?
Мисленето с часове, дори в статична позиция също може да накара човек да се чувства изтощен. Изследователите разполагат с нови доказателства, за да обяснят защо това е така, и въз основа на техните открития, причината да се чувстваме психически изтощени (за разлика от сънливост) от интензивно мислене, съвсем не е само в главата ни. 

Научните проучвания, докладвани в Current Biology на 11 август, показват, че когато  интензивната когнитивна работа се удължи за няколко часа, възниква натрупване на потенциално токсични странични продукти в частта от мозъка, известна като префронтална кора. Това от своя страна променя контрола върху решенията ни, така че с настъпването на когнитивна умора, да се насочим към енергийно по-икономични действия, които не изискват големи усилия или състояние на очакване, обясняват изследователите. 

„Влиятелни теории предполагат, че когнитивната умора е нещо като илюзия, сътворена от мозъка, за да ни накара да спрем това, което правим и да се насочим към по-удовлетворяваща дейност“, казва Матиас Песилионе от университета Питие Салпетриер в Париж, Франция. „Но нашите открития показват, че когнитивната работа води до истинска функционална промяна – натрупване на вредни вещества – така че  умората наистина би могла да бъде сигнал, който ни подсказва да спрем да работим, но с друга цел: да запазим целостта на функционирането на мозъка.“ 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Песилионе със свои колеги, включително първият автор на изследването Антониус Вийлер, имат за цел да разберат какво всъщност представлява умствената умора. Докато машините могат да работят непрекъснато, не е такъв случаят с нашият мозък. Обект на тяхната работа е да разберат защо това е така. Те подозират, че причината е свързана с необходимостта от преработка на потенциално токсични вещества, които възникват от нервната активност.
За да потърсят доказателства за това, те използват магнитно-резонансна спектроскопия (MRS), за да наблюдават мозъчната химия в течение на работния ден. Те обособяват две групи хора: първите, които имат задача да мислят усилено, и такива с относително по-лесни когнитивни задачи. 

Наблюдават се признаци на умора, включително намалено разширение на зеницата, само в групата, извършваща тежка работа. Същите хора показват и промяна в избора си на касаещи възможности, които предлагат незабавно възнаграждение с малко усилия.
От съществена важност е, че те също така имат по-високи нива на глутамат в синапсите на префронталната кора на мозъка.  

 

 

Подкрепено също от по-ранни доказателства, авторите споделят, че натрупването на глутамат прави по-нататъшното активиране на префронталната кора по-костващо, така че когнитивният контрол е по-труден след психически тежък работен ден.
И все пак, има ли начин да заобиколим това ограничение на мозъка в способността ни да мислим усилено? 

„Навярно не, страхувам се“, казва Песилионе. „Бих използвал добрите стари методи: почивка и сън! Има надеждни доказателства, че глутаматът се елиминира от синапсите по време на сън.“ 

Може да има и други практически последици. Например наблюдението на префронталните метаболити може да помогне за откриване на тежка умствена умора. Подобна способност може да помогне за коригиране на ежедневните работни навици, за да се избегне претоварване. Той също така съветва хората да избягват да вземат важни решения, когато са уморени. 

В бъдещи проучвания те се надяват да научат защо префронталната кора изглежда особено податлива на натрупване на глутамат и умора. Те също така са любопитни да научат дали същите маркери на умора в мозъка могат да предскажат възстановяване от здравословни състояния, като депресия или рак. 

Референция: 

  1. Antonius Wiehler, Francesca Branzoli, Isaac Adanyeguh, Fanny Mochel, Mathias  Pessiglione. A neuro-metabolic account of why daylong cognitive work alters the  control of economic decisions. Current Biology, 2022; DOI: 10.1016/j.cub.2022.07.010

 

Превод: Красимир Даскалов

Източник: www.sciencedaily.com


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.