Защо учените използват инстаграм

Наука и храна – перфектната публикация в Instagram. Снимка: Мартина Хестерикова, @ science_exercises.eu

Каква е голямата полза от споделянето на наука в Instagram?

Неотдавна редакцията на списание Science разкритикува използването на Instagram от учените за споделяне на техните изследвания и провеждане на аутрийч, очевидно с мотива, че (особено жените) учени не трябвало да участват в онлайн аутрийч без официалната подкрепа и признание от техните академични институции.

Но това се явява един вид цифрова демонстрация на усилията, които много жени учени полагат ежедневно, за да компенсират различията между половете и в крайна сметка излизат добри неща от работата на учените в Instagram. От Science обаче се безпокоят, че тези усилия се приемат като нормални начини за коригиране на дългогодишните и дълбоко структурирани форми на дискриминация и пренебрегване, пред които са изправени жените изследователи. Поради което те апелират усилията да бъдат насочени към застъпване за промени в тази насока в политиката на институционално и правителствено ниво.

Научните и академичните институции трябва официално да възнаграждават онлайн и друг тип научен аутрийч, но не и да „тласкат“ към такива усилия учените в по-неравностойно положение.


РЕКЛАМА:

***

Мотивацията на научните блогъри и учените, използващи социалните медии е предимно в това да упражняват собствените си умения за комуникация, да обясняват и разпространяват науката сред непрофесионална аудитория, да насърчават обществения интерес и да се свързват с други хора. Въпреки че и чувството за задължение да споделят наука, да променят академичните среди или да се застъпват за каузата също са причини, поради които някои учени блогъри общуват онлайн, те попадат много по-надолу в списъка с мотивации, докато популяризирането на науката и мотивацията за самоизразяване доминират.

Особено при типичната липса на официални академични системи за възнаграждение за онлайн аутрийч (никой все още не получава мандат за своите научни блогове или Инстаграминг), е изключително важно да се разберат мотивите на научните блогъри и инстаграмъри. Защо? Защото как можем да критикуваме научните инстаграмъри, че по някакъв начин се опитват да променят неравенствата между половете с техните публикации и усилия за комуникация, при положение че тази цел дори не е сред най-важните им причини за използване на IG??
Ето и мненията на някои учени по въпроса, пускани от самите тях в Instagram:

„Всеки има право да използва своите акаунти в социалните медии, както желае. Реших да използвам моя за scicomm и business networking. Нищо не ме прави по-щастлив от споделянето на моите знания и опит с другите.“ – @phd_to_success

„Социалните медии е трудно да се впишат в натоварения график. Не, не е нужно да го правите, но това е полезен инструмент. Това прави вашата наука по-достъпна и по-човешка, което води до страхотен #scicomm.“ – @tmcelrath

„Винаги споделям на приятелите и семейството си удивителните нови научни изследвания, които се случват, или пък някой забавен факт за науката и си помислих ЗАЩО да не споделям и пред по-голяма аудитория моята страст? Правейки това нещо, което никога не съм предполагал, че може да се случи – е случи се! Още повече се влюбих в науката.” – @silli_scientist

„Науката трябва да бъде достъпна и отзивчива. Така че тук, можете да се приближете до мен.“ – @ madeline.mayday

„Обичам да споделям интересни теми в областта на науката с хората. Обичам да разбивам сложна концепция до ниво, при което ВСЕКИ може да ѝ се наслади и да вземе нещо от нея. Първоначално стартирах страницата си в Instagram по следните причини. 1) Приятно ми беше да прекарвам време в социалните медии и да споделям снимки с приятелите си. 2) Имам страст към науката и преподаването на други. 3) В социалните медии има толкова много негативизъм и мислех, че това е идеалната платформа за споделяне на науката и предоставяне на възможности. – @ science.bae

„Обичам това, което правя, и обичам да виждам какво правят всички останали обичащи науката хора, да публикуват и да говорят за това. И виждам някакъв образователен потенциал в него. Но най-вече за мен това е да изживея нещата, да се уча, докато пиша текстове, да ги разбивам и да подготвя информация, да търся правилните термини, да подобрявам английския си и да мисля за науката си. Това е, което ме прави щастлив и се надявам да мога да ви покажа защо. Опитвам се да споделя моята страст и любопитство и виждам страст и любопитство във всички останали публикации.“ – @iamphaged


Изображение, качено от научния инстаграмър д-р Неле Курет от Катедрата по биологични науки в Университета на Род Айлънд, за проекта Scientist Who Selfie. Тя изучава болести, пренасяни от комари и кърлежи, както и симбиозата и еволюционната екология на видове насекоми, които са от значение за общественото здравеопазване. Неле дава разрешение на други хора да използват тази снимка под Creative Commons споделяне за наука.

Публикациите на учените в Instagram, особено тези, в които те споделят свои снимки в научна среда (да, селфита), наистина биха могли да променят положително стереотипите на науката за пола или стереотипите, които свързват STEM дейности и способности с това, че са мъже и обратно. Това се основава както на предварителни данни, които изследователският екип Scientist Who Selfie събира и анализира, така и на доказателства, че нарастващото представителство на жените учени в списания, по телевизията и в социалните медии може да променя стереотипите. В случай на публикации в Instagram, тази промяна може да се случи независимо от мотивацията на учените за създаване на IG съдържание. С други думи, положителните промени в обществените възприятия и стереотипите за пола могат да бъдат от допълнителна полза за много различни учени, споделящи своя опит и снимки онлайн.

Група учени като Саманта Ямин и други насърчават колегите си в Instagram да споделят своите мотивации, използвайки хаштаг (#ScientistsWhoSelfie). Хаштагът, който вече е много по-популярен, отколкото в преди, избухна като горски пожар в последните месеци. Стотици учени, както мъже, така и жени, използваха хаштага, както и #StrongerTogether, за да споделят защо и как използват IG като учени.

Общо взето движещата сила, която кара учените  да ползват Instagram е да комуникират за наука онлайн по-широко и така да подобрят представянето на учените (включително жени учени или испаноговорящи учени и др.) и отношението на обществото към тях, чрез споделяне на живота им в лабораторията и на терен. 

Това, което ги движи, са мотивациите да ангажират обществеността, да направят изследванията по-достъпни, да изградят общност около себе си, да практикуват своите комуникативни умения, да изпращат снимки на приятелите и семействата си, да показват как всъщност се създават научни знания и да изразяват страстите си творчески. Ако по този начин обществените възприятия и стереотипи за това кой е или може да бъде учен бъдат променени, това определено ще бъде от полза за всички.

 

„Проучваме как новообразуваните видове си взаимодействат, когато ареалът им се припокрива след дълги периоди на еволюция в изолация и как климатът влияе на тези взаимодействия. За да постигнем това, ние наблюдаваме стотици кутии за гнездене в горите на остров Оланд, Швеция, където два вида мухоловки (Collared flycatcher Ficedula albicollis и Pied flycatcher F. hypoleuca) се надпреварват да се размножават. Понякога намирането на подходящата гнездова кутия е предизвикателство!“ – Д-р Фернандо Матеос-Гонзалес. Публикация и снимка, направени за изследователския проект Scientist Who Selfie.

Нелепо е обаче да се предполага, че повечето жени учени си слагат червило и позират в лабораторията с умишлената цел да оспорят стереотипите на науката за пола и след това да използват скъпоценни минути, които по-скоро биха оползотворили за изследвания, публикувайки актуализации в Instagram с основната цел да адресират неравенствата между половете в академичните среди. Това пренебрегва всички доказателства, които имаме относно основните мотиви на учените да използват социалните медии.

Мнозина от тях твърдят, че използват Instagram, за да показват на хората какво всъщност правят учените всеки ден, да споделят знания и да споделят вълнението си от научните изследвания. 

Така че по-добре времето да покаже дали научните публикации в Instagram всъщност ефективно достигат до широката непрофесионална аудитория и ѝ помагат да научи повече за изследванията, като насърчават положителните възприятия или доверието в науката и учените като комуникатори.

Отделните жени учени в IG не бива да бъдат критикувани за това, че не са решили проблемите на дискриминацията и пренебрегването в науката. Повечето от #scientistswhoselfie не твърдят, че се опитват да се справят директно с тези проблеми чрез своите публикации в Instagram. И това е добре, защото тежестта за решаването на тези проблеми определено не трябва да пада върху плещите на хората, които са обект на такава дискриминация и пренебрегване. Тези въпроси трябва да бъдат разглеждани на много нива, включително на институционално ниво. Но ако отделни учени, които правят това, което обичат, и развиват собствените си сфери на влияние, въздействие и подкрепа в Instagram и дори в най-малка степен създават по-голяма публична експозиция и променят стереотипите чрез социалните медии, те заслужават адмирации.

Източник: fromthelabbench.com
Превод: Радослав Тодоров

Тази статия е част от брой за научна комуникация. Вижте броя (безплатно в PDF) от ТУК>>

„Този брой се реализира с подкрепата на проекта K-TRIO 5 (Европейска Нощ на учените 2021 г.)“

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: