Проф. Миглена Темелкова, ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи.
Какво е да си ректор, какви са функциите на ректора като управляващ научно-образователна организация?
Погледът, с който гледаш една научно-образователна институция зависи от нивото, на което се намираш. За един преподавател организационно-структурното единство на едно висше училище изглежда по един начин, за студента – по друг. Разбира се от позицията на ректор това изглежда съвсем различно. Хубавото при мен е, че съм тръгнала отдолу нагоре. От най-ниското стъпало в научната йерархия, от докторант държавна поръчка с ангажимента да преподава, през асистент, главен асистент, доцент до професор. Като това съвсем не е станало за кратко време – години наред. Така че познавам системата доста добре.
Да си ректор е огромна отговорност. Поради факта, че носиш отговорност не само за качеството на образователния процес и за качеството на научната продукция, но и за мениджмънта на висшето училище и неговото позициониране, вече не само в българското, но и в общоевропейското образователно пространство. Защото позиционирането на българското висше образование извън пределите на България, за в бъдеще ще започва във все по-голяма степен да се превръща в задача за българските висши училища. От една страна поради недостига на студенти, тъй като знаем за отрицателния естествен прираст. Поради факта, че все още е твърде раздут приемът в държавните висши училища. Както и поради факта, че децата след като завършат, все още предпочитат чуждестранното висше образование. Защото може би българското висше образование изостава от тенденциите, приоритетите и предизвикателствата на новата икономическа реалност. Това е все по-силната дигитализация, навлизането на роботизацията в ежедневието на хората, смесването на различни производствени технологии (т.нар. Смарт фабрики). Всичко това изисква предоставянето на образователния пазар на един интегриран, хибриден образователен продукт. Нещо, за което не само нашите висши училища не са готови, но и нашето законодателство за съжаление не е готово. Това е, мога да кажа, един национален законодателен проблем.
Ние сме първото висше училище, което въведе т.нер. хибридни специалности. Подписахме споразумение с медицински университети от цялата страна и сме в много висока степен на готовност за предоставянето на три нови образователни продукта. Фундаментални знания от общата медицина с инженерни науки – това ще бъдат инженери, които ще обслужват технологиите, апаратурата и техниката, потребна на медиците в тяхната ежедневна работа. В момента има изключителна празнина от такива специалисти на българския трудов и образователен пазар.
В нашия случай хибридният образователен продукт е между 4 университета (3 медицински и нашия университет). Въпросът обаче е, кой ще издава дипломите, стикерите, кой ще администрира студентите. Би било редно законодателя да направи промяна в законодателството, защото българският образователен продукт изостава от европейските си конкуренти именно поради празнина в законодателството и невъзможност да отговорим адекватно на новите икономически реалности. От интердисциплинарно обучение, от хибридни знания, от една широкопрофилна подготовка, която интегрира знания от различни научни области.
Пред какви предизвикателства ви изправи пандемията и как се получиха нещата при вас с дистанционното обучение?
Тук опираме до една друга отговорност на ректора – неговите организационни способности. Смея да кажа, че 13 март 2020 г. за мен беше преломен ден. В първите часове мислех, че живея в някакъв научно-фантастичен филм, никога не съм си представяла, че мога да попадна в подобна реалност. Но пък от друга страна това наложи много бърза мобилизация на преподавателските ресурси. Хубавото при малките ВУЗ-ове като нашия е, че много бързо можеш да организираш структурата си за да отговориш на предизвикателствата на средата. Смея да кажа, че в рамките на една седмица абсолютно всички материали, които касаеха обучението след 13 март, бяха качени в електронна среда. Обучението бе проведено синхронно и продължава така и сега, без да се пропускат нито лекционни занятия, нито упражнения, нито практически занятия. Хубавото при нас е, че профилът ни е предимно инженерен и това позволява провеждането на практическите занятия и от разстояние. Така че за нас пандемията не е била толкова преломна от гледна точка на качеството на обучение, колкото от гледна точка на организацията на това обучение, защото трябваше много бързо да преминем от един присъствен процес към един обучителен в електронна среда.
Нещо повече – в началото на тази учебна 2020/2021 година ние сме може би единственото висше училище, което предложи хибридно обучение в реално време, преди т.нар. Локдаун. Обучение в аудиторията с колегите, които желаят да присъстват реално и същевременно онлайн излъчване на този обучителен процес. Така смятаме да възстановим преотваряне на обстановката и разведряване на ситуацията.
Да това би било полезно и за инвалиди или въобще хора, които не могат да присъстват поради различни причини, да запишат нещо което ги интересува, гледайки от компютъра си.
Много често виждаме студентите и от автомобила и от кухнята. Така че пандемията е и повод за по-бързото и гъвкаво развитие на висшето, а и на средното образование. Добрите мениджъри (и ректори) при такива лоши ситуации следва да превръщат негативите в предимства. Смятам че успяхме да постигнем това с иновативното решение, което ви споделих.
Може ли малко повече да разкажете за самия университет, какви специалности предлагате, какви са студентите, които се обучават, в какво се обучават?
Висшето училище по телекомуникации и пощи е създадено през 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг като първото държавно телеграфо-пощенско училище. Днес с увереност можем да твърдим, че сме първия специализиран държавен ВУЗ и тази година навършваме вече 140 години. Във времето Висшето училище е имало различна организационна структура, минало е през институт, през колеж, до преобразуването му през 2015 г. до висше училище. Днес то обучава основно в две професионални направления – комуникационна и компютърна техника и администрация и управление. Като безспорно по-силното направление са комуникациите и информационните технологии. Основните ни специалности са в областта на телекомуникациите, в областта на информационните технологии и киберсигурността, имаме може би единствената в страната бакалавърска програма по киберсигурност на високите технологии, в която се включват активно специалисти от ГДБОП. Ментори и лектори са ни и Явор Колев, и Светлин Лазаров, тоест нашите студенти попиват знания направо от извора ако мога така да се изразя. Нещо повече – като правоприемник на колеж, който е бил с акцент върху практическото обучение, ние запазихме много силна ориентация към практическите занятия и търсим баланса между теорията и практиката. По време на нашите занятия присъстват лектори и ментори от едни от най-големите IT и телекомуникационни компании, за да могат студентите да разберат какво се изисква от пазара на труда като реални компетенции, знания и умения. Стига да не прозвучи като реклама – например А1 присъстват като ментори в нашата обучителна система, също така ДКСИ, НP, IBM, Hillstone и др. В момента тези гиганти всъщност изпитват глад за такива кадри.
А имате ли студенти от чужбина?
Да, имаме. На първо място това са по т.нар. постановление – от Сърбия, Македония, а в последните години и Турция. Стремим се да се отваряме колкото се може повече към европейския образователен пазар.
Какво ще кажете на българските кандидат-студенти, които се чудят дали да учат в България или в чужбина?
Ами какво да им кажа, изборът си е техен. Този избор обаче трябва да бъде много прагматичен. Това означава да прецениш дали ресурсът, който ще инвестираш в това обучение, ще се оправдае и ще получиш възвръщаемост. Защото, смея да кажа, че българското висше образование не е по-лошо от чуждестранното, качеството на обучителния процес и при тях и при нас е близко. Още повече, че същите тези корпоративни гиганти, които изброих, присъстват в обучението на нашето висше училище. Така както например съм го виждала преди 10 г. когато бях на специализация в Германия и ми беше чудно как BMW присъства реално в обучението на студентите. Днес вече това е реалност и при нас, така че смятам, че българското висше образование е конкурентно на останалите европейски образователни дестинации. Качеството на обучението ни е може би дори една идея по-добро. Тъй като ще получиш образование на собствения си език и няма да я има езиковата бариера. А от друга страна надпреварата на работодателите за добри студенти реално се случва вече при нас по същия начин, по-който съм го виждала преди години в западните университети.
Проблем е единствено липсата на политика, от страна на българските власти, за превръщане на българското образование в достатъчно привлекателно и разпознаваемо на европейския образователен пазар. Ако ние говорим за позиционирането на България като туристическа дестинация, защо да не говорим и за позиционирането ѝ и като образователна дестинация?
Света сега е отворен и за обмен на студенти и преподаватели по различни програми, работата по проекти също позволява своеобразни партньорства. Така че кръгозорът е изключително широк, стига на студента да му се учи, а на преподавателя да желае да надгражда себе си. Защото и при студентите и при преподавателите следва да бъде застъпен процесът на учене през целия живот.
