Таня Димитрова е създател на научен детски портал, на английски език, включително с информация и на български.
Петър Теодосиев: Защо създадохте този канал, с какво точно се занимавате и защо сте в България, но сте го направили за Америка?
Таня Димитрова: Започнах “Science Journal for Kids” през 2015 г., когато бях учител в 9-и до 12-и клас в САЩ и всъщност то започна като проект за моите собствени ученици. Бях ги помолила да си изберат някоя научна статия от академичен журнал и да я прочетат и резюмират после за съучениците си. Те се провалиха тотално, не можаха изобщо да разберат за какво става дума, въпреки че имаха възможност самите те да си изберат статия на каквато и да е тема, която им харесва. Причината за това разбира се е, че академичните статии са написани на много така специфичен и сложен език, за което има добри причини, но просто не са подходящи за деца и дори за възрастни, които са неспециалисти. Аз се заех да адаптирам една такава статия за моите ученици. Същото съдържание и същия експеримент беше описан и научен модел, същата структура запазихме, абстракт, въведение, методология, резултати и дискусия. Просто го направих на по-нормален и приятен за децата език, с адаптирани графики и т.н. Така учениците ми разбраха всичко и всъщност от там тръгна идеята. Направих още няколко статии за моите ученици, после осъзнах, че всички ученици биха имали полза от това и така започна журналът.
П.Т.: А те как приеха вашите статии, разликата между предишните и това, което вие направихте?
Т.Д.: Изкефиха се и си казаха “Това ли е всъщност, което учените правят, така ли се е стигнало до тези резултати?” Защото има много качествена научна информация като статии за нови открития и др., но във всички или почти всички такива статии се казва само какво е откритието, какъв е крайният резултат, но не се обеснява как учените са стигнали до този резултат. Но когато те разберат как протича целия научен процес те придобиват представа как функционира науката като цяло. Защото когато хората не знаят как се е стигнало до научния резултат не знаят и защо трябва да му се доверят.
Затова ние обичаме да адаптираме поредици от статии на една и съща тема. Защото някоя статия, примерно отпреди 4 години, е стигнала до някакво заключение, на базата на някакви данни, каквито учените са имали към този момент. Две години по-късно обаче има нови данни, нови експерименти са проведени и стигат до малко по-различни резултати. Това не значи, че е имало нещо гнило първия път, но това е начинът, по който науката се развива – стъпка по стъпка, стъпваш на раменете на цяло поколение от учени преди теб.
П.Т.: Точно така, един директор на институт навремето беше казал, че работата на един учен е капка в едно море. И всички тези капки заедно образуват морето от наука.
Т.Д.: Именно заради това нашите статии накрая си имат въпроси. Много от въпросите са от типа на дали си разбрал правилно това, което си прочел. Но обикновено има въпроси и от сорта на: Какви недостатъци виждате в дизайна на този експеримент; Как бихте препоръчали да бъде репликирано това в някаква друга обстановка и при други обстоятелства; Какъв резултат бихте имали хипотеза, че ще се намери там? Идеята е да си задават допълнителни въпроси учениците, да помислят накъде може да заведе това изследване и тези резултати, каква е следващата стъпка.
П.Т.: А сега колко училища, държави, щати в Америка използват съдържанието?
Т.Д.: Всички щати. Имаме около четвърт милион читатели годишно. Повечето от тях са в щатите, но има и в други англоговорящи държави, предимно. Всъщност по-голямата част от читателите ни са учители по различни научни дисциплини от 5-и до 12-и клас. Те свалят материалите ни и ги споделят със собствените си ученици. Или просто насочват учениците си към сайта и им казват да си изберат една статия, да отговорят на въпросите и така.
П.Т.: Това е много полезно защото един учител може да е само един потребител в сайта, но импактът, който може да има върху обществото е практически безграничен. Ако по този начин един ученик се запали по науката и започва да се развива в тази насока, това е абсолютно безценно и то в морето от шум, което се получава от информацията, идваща от всички мрежи. Като при старите телевизори, когато антената не може да хване сигнал се получаваше едно пращене и не можеш да се ориентираш какво да гледаш, какво да слушаш.
Т.Д.: Да, ако 1 от 20 ученици в класа се запали – супер. Но това, което мен ме вълнува дори повече, са останалите 19, които няма да станат учени в живота си, но ще получат поне една ясна представа как функционира науката, как да отговориш на един въпрос по научен начин. Който и да е въпрос, като например – какво се съдържа в мюслите, които ям за закуска? Ценно е човек да знае какъв е научният подход.
П.Т.: Какъв е фийдбека от учителите?
Т.Д.: Прекрасен е, получаваме постоянно съобщения от учители, които споделят, че учениците им са били вдъхновени, че са успели да разберат нещо толкова сложно или че по-точно са осъзнали, че всъщност то не е толкова сложно. Също така получаваме много благодарствени бележки за това, че материалите ни са безплатни. Както един учител каза: нищо, което е толкова добро, не е безплатно.
Опитваме се да създаваме нов тип материали, включително на обратна връзка от учители. Имаше например запитвания дали може статиите ни, които са текст с илюстрации, да бъдат пуснати и в аудио формат за учениците им, защото има такива, които учат по-лесно слушайки даден текст отколкото четейки или дори за ученици със зрителни проблеми, които не могат да четат. На базата на това сега сме започнали на всяка статия, която публикуваме, да ѝ създаваме аудио/видео вариант, който също публикуваме в платформите.
Това е начин да направим материалите ни достъпни за повече хора. Всъщност оттам започнахме и с преводите, защото всички статии се издават първо на английски и после на популярните в щатите други езици, като испански, но отскоро и на български. Имаме вече 21 статии, преведени на български и предстои да издаваме поне по една нова статия на български всеки месец.
П.Т.: Има ли някаква обратна връзка от България, ползват ли се вече, има ли учители?
Т.Д.: Ами ние отскоро всъщност започнахме с българските преводи, с финансовата подкрепа на американското посолство в България. Все още се опитваме да разрастнем публиката си в България, работили сме също със “Заедно в час”, организирали сме уъркшоп за някои от техните учители. Мисля че потенциалът за български читатели е голям.
П.Т.: Да, както вече го говорихме с вас, в сайта и в списанието на Българска Наука също ще се публикуват част от тези статии на български. Защото е супер важно да може да се комуникира правилно науката за деца и за ученици.
Какво по-интересно предстои сега, нови статии, нови формати?
Т.Д.: Другата новост, която искаме да приложим на база обратна връзка от учителите, е кратки интервюта с учените, чиито труд всъщност адаптираме. Защото за учениците би било по-лесно да се свържат с материала, по-интересно и мотивиращо, ако видят кой е човекът или хората, стоящи зад тези проучвания. Някои от учените са толкова интересни. Например наскоро публикувахме статия за прилепите – учен от Германия беше тествала как се променя нивото на метаболизма при тях взависимост от това в колко шумна среда летят. За тази цел тя беше хванала прилепчета и ги беше научила да летят в специален тунел с вятър в института Макс Планк. Понеже преди това е пробвала същия експеримент и с птици, тя сподели, че птиците е много трудно да ги научиш да летят в тунела, докато прилепите няма какво да ги учиш – просто ги пускаш и те си летят. Обаче ако прилепите не желаят да летят винаги успяват да си намерят някаква трапчинка, за която да се закачат и да висят от там, въпреки че тунелът е супер гладък. Ето такива истории мисля, че биха помогнали много на учениците да имат интерес какви всъщност са резултатите от това изследване и какво е установила тя.
П.Т.: Вече има ли интервюта или сега предстоят?
Т.Д.: Предстоят, 2022 ще бъде годината за интервютата, така че скоро ще има.
П.Т.: Какво бихте казали на учителите си, как да запалят учениците си , какво да вкарат в програмата, освен това да видят сайта и материалите?
Т.Д.: Мисля че, на базата на собствения си опит като учителка, е много важно да се дава избор на учениците. Избор те да преследват някаква страст или интерес, който имат, без значение дори и само един ученик да има такъв интерес. Може учителят да създаде някакъв проект, всеки да си избере някаква интересна за него тема и на базата на това създава някакъв продукт или някакви изчисления. Много е важно учениците сами да са избрали темата, изобщо да имат колкото се може повече свобода в рамките на допустимото, поставени от учителя или от системата. Но това да имаш избор наистина повишава интереса ти и ти позволява да се разгърнеш, вместо да ти е наложено отвън. Това разбира се изисква повече работа от страна на учителя, защото то изисква 20 различни теми в класа и за всеки трябва някаква обратна връзка, насочване. Това е много работа, така че не е лесно, но е много важно. Защото това е нещо, което липсва като цяло в образователната система бих казала, много образователи все още си мислят, че главната им мисия е да прехвърлят някакво количество знания от собствената си главата в тези на учениците. А това отдавна не е така, те не са някакви пазители на знанието, защото всичката информация вече се съдържа на една ръка разстояние и може да бъде проверена дори със смартфон. Въпросът е да помогнеш на учениците да зададат правилните въпроси, да им помогнеш да намерят правилните източници за информацията, а не ти да си източника на тази информация.
П.Т.: Да, не трябва безусловно да вярваме на това, което ни казват, а да задаваме въпроси и да търсим и други източници.
Т.Д.: Така е и това много ясно се вижда в науката. Науката не е въпрос на авторитет, няма значение колко научни титли и степени имаш, къде си професор и т.н. Ако си единственият човек, който твърди нещо, за което не можеш да покажеш доказателства и 99% от другите учени-експерти в областта, казват че няма причина да мислим така – без значение дали си професор или доктор, ти не заслужаваш платформата, на която заставаш за да споделиш своето собствено мнение с всички.
