Направи дарение на училище!
Не може да съдите за зебрата по нейните ивици. Това сочи проучване, което разтърси родословното дърво на африканския див кон.
Обичайно с определението зебра наричаме три представителя на семейство коне – равнинна, планинска и зебра на Греви. Най-често зебрата живее из тревните площи на източна и южна Африка, от южна Етиопия до северна Намибия.
Проучвания на ДНК проби поставя под съмнение идеята, че има шест подвида, които могат да бъдат разграничени на база различните черно-бели ивици на зебрата.
Д-р Расмус Хелър от Университета в Копенхаген твърди, че има малко доказателства в полза на тезата, че различията в ивиците „означават нещо в биологичен смисъл“. „Най-малкото можем да заявим, че различните видове ивици не съдържат много информация за историята на равнинната зебра и как различните популации се отнасят помежду си“, добави още д-р Хелър.
Проучването, основано на анализ на ДНК на 59 представителя на равнинната зебра от различни части на Африка, предполага, че съществуват девет популации от зебри, живеещи из целия континент.
Тази информация е от особено значение, когато говорим за опазването на вида, твърдят учените. „Сега имаме много по-ясна представа кои популации трябва да бъдат наблюдавани, т.е. са по-уязвими от загуба на генетичното разнообразие“, казва д-р Хелър. „Това важи най-вече за двете популации в Уганда, които имат значително по-малко генетично разнообразие и са доста изолирани от другите популации.“
Докато зебрите са все още широко разпространени в континента като цяло, то в някои части – Уганда и части от Танзания – популациите намаляват драстично. Представителите на най-северните части на Уганда са с най-големи генетични различия спрямо останалите. За да се поддържат високите нива на генетично разнообразие при зебрите, е необходимо осигуряването на по-големи хабитатни коридори, които да обитават. „За да запазим популациите, които съществуват днес, трябва да поддържаме тези хабитатни коридори“, казва Каспър-Емил Педерсен от Университета в Копенхаген, който участва в проучването.
Един вид равнинна зебра – „куага“ е почти изчезнала. Куага е била широко разпространена в южна Африка, но всички представители на вида са измрели преди повече от 100 години. Свръхловът е бил един от основните фактори за изчезването му. Според изследователи обаче, изолацията от другите популации е щяла да помогне за спасяването на куага. „Най-вероятно куага е изчезнала поради липсата на хабитатни коридори в региона, който обитавали“, предполага д-р Педерсен.
Изследването, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, разкрива древната местност, от която произхождат зебрите. Родното място се намира във влажните зони на южна Африка – Замбези и Окаванго – преди около 370 000 години. Равнинните зебри са определени като потенциално застрашени от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN). Смята се, че има около 500 000 зебри в региона от южен Судан и южна Етиопия, източно от река Нил, до южните части на Ангола и северна Намибия и северните части на Република Южна Африка. Вече са изчезнали в две държави, които преди са обитавали – Бурунди и Лесото, вероятно вече и в Сомалия.
Шестте подвида, които са разпознати в момента, се отличават по физически характеристики, като козина, размери на черепа и наличието или липсата на грива.
Превод: Светослава Димитрова
Източник: BBC News