Защо не можем да съдим за зебрата по нейните ивици?

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Не може да съдите за зебрата по нейните ивици. Това сочи проучване, което разтърси родословното дърво на африканския див кон.

Обичайно с определението зебра наричаме три представителя на семейство коне – равнинна, планинска и зебра на Греви. Най-често зебрата живее из тревните площи на източна и южна Африка, от южна Етиопия до северна Намибия.

Проучвания на ДНК проби поставя под съмнение идеята, че има шест подвида, които могат да бъдат разграничени на база различните черно-бели ивици на зебрата.

Д-р Расмус Хелър от Университета в Копенхаген твърди, че има малко доказателства в полза на тезата, че различията в ивиците „означават нещо в биологичен смисъл“. „Най-малкото можем да заявим,  че различните видове ивици не съдържат много информация за историята на равнинната зебра и как различните популации се отнасят помежду си“, добави още д-р Хелър.


РЕКЛАМА:

***

Проучването, основано на анализ на ДНК на 59 представителя на равнинната зебра от различни части на Африка, предполага, че съществуват девет популации от зебри, живеещи из целия континент.

Тази информация е от особено значение, когато говорим за опазването на вида, твърдят учените. „Сега имаме много по-ясна представа кои популации трябва да бъдат наблюдавани, т.е. са по-уязвими от загуба на генетичното разнообразие“, казва д-р Хелър. „Това важи най-вече за двете популации в Уганда, които имат значително по-малко генетично разнообразие и са доста изолирани от другите популации.“

Докато зебрите са все още широко разпространени в континента като цяло, то в някои части – Уганда и части от Танзания – популациите намаляват драстично. Представителите на най-северните части на Уганда са с най-големи генетични различия спрямо останалите. За да се поддържат високите нива на генетично разнообразие при зебрите, е необходимо осигуряването на по-големи хабитатни коридори, които да обитават. „За да запазим популациите, които съществуват днес, трябва да поддържаме тези хабитатни коридори“, казва Каспър-Емил Педерсен от Университета в Копенхаген, който участва в проучването.

Един вид равнинна зебра – „куага“ е почти изчезнала. Куага е била широко разпространена в южна Африка, но всички представители на вида са измрели преди повече от 100 години. Свръхловът е бил един от основните фактори за изчезването му. Според изследователи обаче, изолацията от другите популации е щяла да помогне за спасяването на куага. „Най-вероятно куага е изчезнала поради липсата на хабитатни коридори в региона, който обитавали“, предполага д-р Педерсен.

Изследването, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, разкрива древната местност, от която произхождат зебрите. Родното място се намира във влажните зони на южна Африка – Замбези и Окаванго – преди около 370 000 години. Равнинните зебри са определени като потенциално застрашени от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN). Смята се, че има около 500 000 зебри в региона от южен Судан и южна Етиопия, източно от река Нил, до южните части на Ангола и северна Намибия и северните части на Република Южна Африка. Вече са изчезнали в две държави, които преди са обитавали – Бурунди и Лесото, вероятно вече и в Сомалия.

Шестте подвида, които са разпознати в момента, се отличават по физически характеристики, като козина, размери на черепа и наличието или липсата на грива.

 

Превод: Светослава Димитрова

Източник: BBC News