Направи дарение на училище!

Човешките тела могат да правят различни странни неща, но настръхването е една от най-странните функции на организма.

Настръхването е почти универсална човешка реакция към студа. Но поради някаква причина, тези мънички неравности по кожата ни се появяват и когато сме уплашени, както и когато сме развълнувани от нещо вдъхновяващо.

Как така тези напълно различни преживявания предизвикват подобни реакции върху кожата ни? И защо настръхваме като цяло? Отговорите се коренят в нашата еволюционна история.

За съвременния човек настръхването на кожата изглежда напълно безполезно. Но учените от дълго време смятат, че то е било изключително полезно за нашите предци. Хомо сапиенс е бил покрит с козина, и то с доста. А настръхването, явление познато като „пилоерекция“, е създавало на древните хора допълнителна защита срещу студа, функционираща донякъде като вградено пухено яке.

Когато сме изложени на студ, това кара малките мускулчета, намиращи се в основата на косъма, да издърпват самия косъм право нагоре. Този неосъзнат рефлекс е разпухквал козината на предците ни, затваряйки малки количества въздух близо до кожата, създавайки изолиращ ефект. Виждаме това да се случва и сред други представители на животинското царство, така както пилетата разпухкват перата си, за да запазят топлината.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Настръхването може да звучи смешно, но няма нищо смешно в него, когато трябва да се изправим срещу врага. Настръхването на косата е също реакция при заплаха, което е карало предците ни да изглеждат по-големи и по-страшни. Само си представете котка или куче с настръхнала козина. Това е индикатор, че те са вече в режим „бий се или бягай“.

Въпреки че човечеството е загубило голяма част от козината си, физиологията на настръхването на косата се е запазила и до днес. Но озадачаващото е, че не настръхваме, само когато ни е студено или се чувстваме застрашени. Много от нас получават тръпки по кожата, дори когато сме развълнувани от нещо красиво или вдъхновяващо.

Ако някога са ви побивали тръпки от някоя песен, то вие сте изпитали явлението, наречено „frisson“ (бел.прев.: от фр.ез. „трепет“). Някои изследователи ги наричат „оргазъм на кожата“ и се усещат като вълни, които преминават по кожата ни.

Според Мичъл Колвър, изследовател от Щатски университет в Юта, който проучва този феномен, тръпките (наричани понякога и артистични тръпки или музикални тръпки) се създават почти по същия начин, както и настръхването от студа.

„Много е лесно да измамим нашия емоционален мозък, че сме заплашени“, споделя Колвър в имейл пред Discover. „Нашата симпатикова нервна система се разпалва и бърза да си тръгва, защото емоционалният ни мозък казва: „Какво, по дяволите, е това?“

За нашия мозък, всичко, което емоционално ни резонира – дори и позитивните и щастливи моменти – се класифицира като заплаха, поне в началото, споделя Колвър. Така че независимо дали чуваме виковете на ядосания идиот, драскането с тебешир по черната дъска или високата нота в изпълнението на любимия певец, за мозъка те представляват едно и също – това е тревожен шум, който означава заплаха. Това се случва благодарение на амигдалата, област от мозъка ни, която е отговорна за обработването на емоциите.

Емоционално вълнуващите преживявания активират нашия първичен инстинкт „бий се или да бягай“. Когато нашата амигдала усети заплаха – независимо дали е реална или не, тя праща S.O.S. сигнал към нашия хипоталамус. Хипоталамусът функционира като диспечерски център и неговата задача е да препрати съобщението до останалата част от тялото ни. Това активира симпатиковата нервна система, подразделение на вегетативната нервна система.

Когато нашата симпатикова нервна система е активирана, се задейства и отделянето на хормона на стреса адреналин, който от своя страна задейства настръхването, както и други несъзнателни процеси като ускореното сърцебиене и изпотяването на дланите.

Колвър казва, че сигналите за тревога, които получаваме от амигдалата, продължават познавателния си път до рационалния мозък, където се категоризират правилно. Така че често, когато настръхнем, мозъкът ни се оказва, че е работил напразно.

„Буквално за няколко части от секундата, между интерпретацията на емоционалния мозък и интерпретацията на когнитивния мозък, се случва нещо наистина смешно: Емоционалният мозък изстрелва всички наши типични поведенчески реакции при заплаха. Настръхването е само едно от петте. След това за друга част от секундата, когнитивният мозък казва: „Не се притеснявай, успокой се. Това в действителност е нещо чудесно и красиво“, обяснява Колвер.

Ето защо могат да ни побият тръпки от някои безобидни неща, като например по време на концерт. Дори крещящата тълпа е достатъчна, за да накара тялото ни да настръхне.

„Вашият емоционален мозък… е като малко, уплашено зайче в гората. То очаква смъртта си зад всеки ъгъл. Така че пищящата тълпа би звучала точно като нещо, от което трябва да се страхуваме“, казва Колвер.

И често самата музика може да ни накара да настръхнем. Според Колвер, определени инструменти, темпо или височина на тона, са познати като причинители на тези оргазми на кожата. Неочакван, или в точен резонанс звук, може да предизвика нашата реакция на „бий се или бягай“.

„Силните или пронизващите тонове (като продължителна висока нота на цигулка) могат да бъдат интерпретирани като наистина заплашителни“, казва той.

Докато тръпките от студа са доста универсални, Колвър казва, че не всеки изпитва „кожни оргазми“. Срещат се при 55-80 % от хората, като някои са по-склонни да изпитват този феномен, отколкото други.

През 2015 г. Колвър открива, че сме много по-склонни да изпитваме „емоционални тръпки“, когато сме когнитивно потопени в нещо. А хората, които са високо в класацията да изпитват „Големите пет“ реакции към личностни заплахи, са много по-предразположени към т.нар. frisson или артистични тръпки.

„Хората, които имат високо ниво на откритост, имат много по-нисък праг за побиване на тръпки“, казва Колвър. „Докато за някои хора е нужно да скочат от самолет, за да усетят тръпката на живота, за други е достатъчно да гледат как убиват анимационен лъв, докато звучи напрегната музика на заден фон.“

В допълнение към личността, мозъчните връзки играят също важна роля. Друго скорошно проучване предполага, че хората, които са по-предразположени към музикални тръпки, са с по-силни взаимовръзки между областите на слуховата и емоционалната обработка на информацията в мозъка.

Като се има предвид, че отдавна сме загубили по-голямата си част от окосмяването, може би ще загубим и възможността си да настръхваме? Колвър не смята така. Настръхването, дори и с вариациите му като артистичното настръхване, е съществен резултат на функцията „бий се или бягай“, която е била с нас през цялото ни съществуване и е нещо, което гарантира оцеляването ни.

„Хубавото нещо в това е, че хората, които обръщат по-голямо внимание на заобикалящата ги среда и са по-склонни да интерпретират стимулите правилно, е по-вероятно да оцелеят и да предадат гените си“, казва Колвър. „Ако трябва да направя предсказание, то е че процентът на хората, които изпитват артистични тръпки, ще се увеличава във времето.“

Превод: Мая Александрова
Източник: Discover Magazine

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!