Защо годината е 365 дни и кога за първи път е било решено това?

 

Годината е времето, необходимо на нашата планета, да извърши едно пълно завъртане по своята орбита около Слънцето. Но тъй като периодът на въртене на Земята около Слънцето, средният период на осевото въртене на Земята спрямо Слънцето и периодите на въртене на Луната около Земята не се отнасят едни към други в точни пропорции, във всички съществуващи календари е необходимо да се въведат определени изменения (високосни дни, допълнителни месеци и др.), за поддържане на съизмеримост на единиците за измерване на времето, основани на природните астрономически цикли (година, лунен месец и слънчево денонощие).

Съществуват различни видове години за различни видове нужди. В астрономията най-широко се използват звездна (или сидерична) и тропическа година. Сидеричната е единица за време, приравнена на 365,256363 дни (или 365 дни 6 часа 9 минути и 9 секунди) и измерва времето, за което дадено небесно тяло-спътник извършва пълен оборот около главното тяло по отношение на звездите. Докато тропическата година е средният времеви интервал между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка, тя е изчислена средно на 365,242190419 дни (или 365 дни 5 часа 48 минути и 45 секунди).
Тъй като календарната година е фиксирана на 365 дни, за да са цяло число, това което с времето се натрупва след десетичната запетая, е 1 ден на 4 години, който се добавя като 29 февруари на всяка 4-та (високосна) година.

Пионерите в създаването на първите календари са били древните египтяни. Първоначално те използвали календар, базиран на Луната и, подобно на много народи по света, те са регулирали своя лунен календар с помощта на напътствията на звезден календар. Те са използвали сезонната поява на звездата Сириус; която съответства доста точно на истинската тропическа година, като е само с 12 минути по-къса.
Известни трудности обаче възникнали поради присъщата несъвместимост на лунните и слънчевите години. За да решат този проблем, египтяните изобретяват схематизирана гражданска година от 365 дни, разделени на три сезона, всеки от които се състои от четири месеца по 30 дни. За да завърши годината, в нейния край били добавени пет интеркаларни дни, така че 12-те месеца да са равни на 360 дни плюс пет допълнителни дни. Този граждански календар е получен от лунния календар (използващ месеци) и земеделския, ориентиран по колебанията на Нил през сезоните. Гражданският календар служел за управление и администрация, докато лунният календар продължавал да регулира религиозните дела и ежедневния живот.


РЕКЛАМА:

***

С времето несъответствието между гражданския календар и по-старата лунна система станало очевидно. Тъй като лунният календар се контролирал от изгряването на Сириус, неговите месеци съответствали на един и същи сезон всяка година, докато гражданският календар се движи през сезоните, тъй като гражданската година е била с около четвърт ден по-къса от тропическата година. Следователно на всеки четири години той ще изостава с един ден от тропическата година и след 1460 години отново ще съвпадне с лунно-слънчевия календар. Такъв период от време се нарича сотически цикъл.

Поради несъответствието между тези два календара, египтяните създали втори лунен календар, базиран на гражданската година, а не, както предишния – според появата на Сириус. Той бил схематичен и изкуствен, а целта му била да определя религиозните празненства и задължения. За да се запази общото му съответствие с гражданската година, 1 месец е вмъкван всеки път, когато първият ден от лунната година идвал преди първия ден на гражданската година; по-късно е въведен 25-годишен цикъл на интеркалиране. Първоначалният лунен календар обаче не е изоставен, а е запазен предимно за селското стопанство поради съответствието му със сезоните. Така древните египтяни са оперирали с три календара едновременно, всеки с различна цел.

Единствената единица време, която била по-голяма от година, е царуването на владетел. Обичайният начин за датиране според царуването била „година първа, втора, трета… от царуването на…” и с всеки нов фараон преброяването се връщало към година 1. Кралските списъци записвали последователни владетели и общите години на съответното им царуване.

Гражданската година била разделена на три сезона: сезон на наводнение (когато Нил заливал земеделската земя); сезон за засяване (когато Нил се връща обратно в коритото си) и сезон на дефицит (времето на маловодие и прибиране на реколтата).
Месеците от гражданския календар били номерирани според съответните им сезони и не били изброени с някакво конкретно име – например трети месец на наводнението – но за религиозни цели месеците имали имена. Не е ясно колко рано са били използвани тези имена в по-късния лунен календар.

 

Дните в гражданския календар също били обозначени с номера и изброени според съответните месеци. Така названието на пълната гражданска дата би било: „Година на царуване 1, четвърти месец от наводнението, ден 5, под великия фараон…“. В лунния календар обаче всеки ден е имал конкретно име и от някои от тези имена може да се види, че четирите четвърти или главните фази на Луната са били познати, въпреки че египтяните не са използвали тези четвърти, за да разделят месеца на по-малки сегменти, като седмици. За разлика от повечето общности, които са използвали лунен календар, египтяните са започвали деня си с изгрева вместо със залеза, защото са започвали своя месец, а следователно и деня си с изчезването на старата Луна точно преди зазоряване.

Както било обичайно в ранните цивилизации, часовете били неравни, дневната светлина била разделена на 12 части и нощта – също на толкова; продължителността на тези части варирала в зависимост от сезоните. Както водните часовници, така и слънчевите часовници били конструирани с обозначения, за да посочат часовете за различните месеци и сезони на годината. Стандартният час с постоянна дължина никога не е бил използван в древен Египет.

Източник: britannica.com, wikipedia.org
Превод: Радослав Тодоров

Тази статия е част от Коледния брой на БГ Наука – виж повече ТУК>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: