Направи дарение на училище!

Репутация: Бавни и мудни, тези нежни тревопасни прекарват живота си търкаляйки се в кални тропически води, сами.

Реалност: Хипопотамите са забележително пъргави и агресивни. Понякога убиват или ловуват газели, куду и биволи. Понякога дори убиват хора. Пребиваващи във водата, нощно време хипопотамите пропътуват дълги разстояния, за да похапнат вкусна растителност – включително земеделски култури, което прави хората и хипопотами неспокойни съседи.

Ако вярвате на това, което виждате и четете, хипопотамите са сред най-кротките гиганти в Африка. Те се изобразяват в роклички или изминаващи дълги разстояния в името на нови приятелства.
За да бъдем честни, в реалния живот хипопотамите изглеждат леко смешно със своите печални лица и подути коремчета, подпрени върху четири къси крака. Но външният вид може да е подвеждащ.

“По-голямата част от хората от чужбина не са наясно колко опасни могат да бъдат тези животни “, казва Johan Eksteen, еколог от Южна Африка, който е изследвал хипопотамите в продължение на почти три десетилетия и сега работи за Mpumalanga Tourism and Parks Agency.

Туристите виждат хипопотам, който многократно се прозяват и предполагат, че животното е щастливо и доволно. “Това е знак  за заплаха”, казва Eksteen.

Разбери повече за БГ Наука:

***

“Те също издават звук, подобен на смях”, казва той. Това е още един знак за заплаха, въпреки че “смеещият се” хипопотам може да изглежда спокоен и комичен.
Добре ще е туристите да разпознават и реагират адекватно на тези заплашителни признаци, тъй като един недоволен хипопотам е по-опасен, отколкото изглежда.

“Мисля, че най-често срещаната заблуда, свързани с хипопотамите е, че хората ги смятат за изцяло тревопасни”, казва Leejiah Dorward, докторант от Университета в Оксфорд, който изучава човешко-хищническия конфликт в Танзания.

През годините, в различни части на техния обхват, са наблюдавани 87 хипопотама да ядат газели, куду, голяма южно-африканска антилопа, гну и биволи. “Има все повече доказателства, че те не само ядат месо, но активно ловуват други животни”, казва Dorward.

Хипопотамите изглежда не се колебаят понякога да се изяждат един друг. Докато работел в Национален Парк Крюгер в Южна Африка, Dorward видял хипопотам да се храни с разложен труп на друг хипопотам.
„За съжаление ние не знаем как хипопотамът, с който се хранят, е умрял, а това можеше да хвърли повече светлина върху поведението”, казва той.

Хипопотамите понякога атакуват също и хора. „Те не излизат на лов за хора, но ако ги срещнете по пътя към водата и сте по средата между тях”, казва Eksteen, „тогава ще трябва да си съставите план!”

В Нигер през 2014 г. 13 души са се удавили, когато хипопотами преобърнали лодката им. Подобни инциденти се случват от време на време.

Jessica Kahler изучава конфликта човек-дива природа в Намибия за проучването за  магистърската си степен, и по-точно как хората възприемат риска от различни диви животни. Тя чула няколко кървави истории за хипопотами, включително и тази на съпруг и съпруга, убити една нощ от хипопотам, дебнещ точно пред дома им.

Kahler има и собствена страшна среща с хипопотам. Била отседнала в малка палатка на реката, за да направи изследванията си и една нощ, докато някакво стадо крави било на паша край реката, “един хипопотам не бил много доволен” и подгонил стадото през нейния къмпинг. Тя се разкъсвала между бягството към безопасността на колата си, рискувайки да се натъкне на хипопотам в тъмното по пътя, и това да остане мирно в крехката палатка, в която се опитва да влезе една крава. Тя предпочела да остане в палатката и пляскала кравата по носа, за да я изгони. На сутринта, казва тя, “имаше отпечатъци от стъпки навсякъде”. Въпреки това, стомахът на хипопотама е неподходящ за храносмилане на месо, казва Dorward, така че яденето на месо може да се случи само, ако на хипопотамите им липсва определен хранителен елемент. През по-голямата част от времето те се хранят с растителност  – въпреки че е спорно, големите животни не са добре приспособени и към тази диета.

Повечето тревопасни разчитат на остри резци, чрез които внимателно да отхапват връхчето на растението. Хипопотамите имат дълги резци и кучешки зъби, чиято функция е да помагат при борба, а не паша. Тези бозайници трябва да отхапват тревата с устните си, обяснява Eksteen.  През деня хипопотамите се търкалят във водата, за да се охлаждат, което може да е допринесло за тяхната репутация, че са сравнително мудни и неподвижни. Трудно е да си представим миниатюрните им крака, носещи такова тежко животно надалеч.  Но в действителност, нощно време хипопотамите могат да изминат сравнително големи разстояния в търсене на храна.  Там, където Eksteen ги е изучавал в близост до Национален парк Крюгер, екземплярите изминават средно по 1,3 км, за да пасат. Хипопотамите се движат на по-дълги разстояния в края на зимата, когато са изчерпали крайводната си зеленина.

Колкото ненаситни са хипопотамските апетити за вкусни зеленчуци, толкова по-далеч ще отидат, за да могат да мародерстват над земеделските култури. Въпреки че електрическите огради са имали известен успех в задържането на гладни хипопотами навън, в някои крайречни местности в Южна Африка земеделските производители са се отказали от зеленчуци и са преминали на цитрусови дървета. Това е хитър ход: хипопотамите не се интересуват от плода, но са щастливи да пасат между дърветата,и осигуряват охрана на цитрусовите насаждения нощно време, обяснява Eksteen. Хипопотамите могат да имат и други ползи за хората. “Те не разполагат с никакви потни жлези, но имат слизести жлези”, казва Eksteen. В рамките на минути, първоначално безцветната кисела хипопотамска слуз, която секретират, се променя в оранжево-червено, след това в кафяво. Тя действа като слънцезащитен крем – нейният химичен състав заинтригува биохимиците, които са открили двете ѝ роли – слънцезащитна и антимикробна. Дали бъдещите продукти за кожата ще имитират химическия състав на хипопотамската слуз? Възможно е.

Хипопотамите също играят важна роля от екологична гледна точка. Техният навик за енергично разпръскване на тор и разбъркване на речното дъно “обогатява реките” и помага на рибните популации, казва Eksteen.
Това разбъркване на тинята се случва, защото те всъщност не могат да плуват. “Те в действителност тичат по дъното на реките”, казва той.  Така че въпреки опасността, която могат да представляват за хората, хипопотамите са важни за своите местообитания. Лошата новина е, че се считат за уязвими от Международния съюз за опазване на природата. Хипопотамите са застрашени от бракониерство, нерегламентиран лов и загуба на местообитания.  Опасността от напрежение между хората и хипопотамите е голяма, имайки предвид, че можем да бъдем преки конкуренти за прясна вода и за растителни култури.  Ще потънат ли хипопотамите или ще изплуват като вид? Това предстои да се види.

Превод: Гергана Димитрова

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!